Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

EA Daily: Ако Сърбия продължи пътя си към ЕС я чака разпадане

19 юли 2019 | 13:43

Наскоро държавният глава на Франция Еманюел Макрон направи официално посещение в Белград, в рамките на което заяви, че Европейският съюз трябва да се „реформира“, преди да приеме Сърбия в редиците си. Малко преди пристигането на Макрон сръбският министър на технологичното развитие и иновациите Ненад Попович не изключи, че признаването на геноцида в Сребреница може да бъде ново условие за приемането на страната му в ЕС. Като се има предвид, че признаването на независимостта на Косово вече е условие за присъединяването на Сърбия към Общността и че въпросът за присъединяването на страната към НАТО също е „във въздуха“, трябва ли Сърбия да продължи европейската интеграция? Сръбските експерти споделят мнение по този въпрос пред руската информационна агенция EA Daily.
Съгласно думите на научния съветник на Института по политически изследвания в Белград Зоран Милошевич, министър Попович има основания да съобщи пред обществото за нови условия за приемането на Сърбия в ЕС. Експертът не е на мнение, че новото условие е изненадващо, след като някои страни от Общността и Швейцария по-рано приеха закони за наказателна отговорност за отричането на геноцида в Сребреница. Някои други страни-членки също вървят по този път и вече са подготвили съответните проектозакони.
„Нещо подобно предложи и Върховният представител на международната общност в Босна и Херцеговина Валентин Инцко. Защо да приемаме закон за защита на фалшификата за геноцида в Сребреница, ако това няма да бъде условие за членство в ЕС?“, задава въпрос Милошевич.
В същото време експертът отбеляза, че самото понятие за „условие” предполага, че Сърбия „е в позицията на младшата, недоразвитата страна, която трябва да порасне и да се бори за това един ден да се присъедини към ЕС”. Според него Сърбия „сама сложи камък на шията си" в деня на приемането на резолюция в парламента, според която европейската интеграция е стратегическата цел на страната.
Като припомня предисторията на въпроса за присъединяването на Сърбия към Европейския съюз, Милошевич заяви, че до 1999 г., или по-скоро до агресията на НАТО срещу Съюзна република Югославия, Сърбия няма подобни геополитически амбиции - напротив, парламентът на тогавашната Югославия реши да се присъедини към ОНД. Това решение така и не бе отменено, но по-късно парламентът прие ново - за присъединяване към ЕС. „Промяната в курса настъпи след агресията на НАТО и бомбардировките, продължила 78 дни и по време на която бяха унищожени мостове, загинаха цивилни. И дори това не беше достатъчно. Затова една година по-късно се организира цветна революция, в резултат на която опозицията дойде на власт, а президентът Слободан Милошевич беше предаден на Хагския трибунал. Виждаме, че промените в автентичната сръбска народна политика се правят с насилствени средства. По-късно правителството и парламентът на правителството решиха, че стратегическата цел на Сърбия е членството в ЕС. Оттогава желанията на сръбския политически елит и хората тръгнаха в различни посоки. Хората останаха със своите ценности и елитът започна да казва това, което Брюксел искаше да чуе от Белград“, заяви Милошевич за EA Daily.

Експертът отбеляза и факта, че Брюксел никога не е обявявал пълния списък на условията за приемане на Сърбия в редиците си.
„Ако го направи, това би вързало ръцете на прозападните сръбски политици. И така той поставя нови и нови условия. Първо, говорихме за признаването на Косово - дали това е условие за членство в ЕС или не. Оказа се, че е така. Сега говорим за признаване на геноцида в Сребреница като друго условие. Те казват, че влизането на Сърбия в НАТО също ще бъде условие за присъединяване към Европейския съюз. И както в предишни случаи, се чудим дали има такова условие или не. В резултат ще се оказва, че има“, прогнозира сръбският политически анализатор.
В същото време той припомни, че по време на югославската криза през 90-те години Европейският съюз така и не предложи цялостно решение на проблема - винаги само „на парчета“. „Когато на преден план излезе проблемът със Словения, бе решен само въпросът за нея. Когато опря до Хърватия - само Хърватия, така бе и в Босна и Херцеговина”,обясни Милошевич, отбелязвайки, че Сърбия „териториално“ се свива през цялото това време, очевидно, защото има намерение „да я превърнат в незначителна държава в границите на Белградски пашалък“.
„От време на време се повдига въпросът за Санджак, а след това и въпросът за Войводина, в която сепаратистките партии действат като онези, ръководени от Ненад Чанак. Това е ясен сигнал, че ако Сърбия продължи настоящата си политика, тя няма да остане в рамките на съществуващите си граници”, смята експертът.
Зоран Милошевич отбеляза също, че НАТО не гарантира териториална цялост на своите членове. Така, според него, съюзът до ден днешен помага на кюрдите в борбата срещу Турция. НАТО няма да защити Черна гора и от албанците, каза той.
„Можем да кажем, че след като Наполеон бива победен от Русия, Западът провежда антисръбска политика, считайки Сърбия за малка Русия. Това означава, че не трябва да се разрешава тя да разширява територията си, напротив, тя трябва да бъде притисната до изчезване. Ако погледнете картата на Сърбия, става ясно, че Македония е отрязана от нея, сега Косово и Метохия се отнемат, не й позволяват да се обедини без Република Сръбска, в която живеят предимно сърби. Това са ясни сигнали - ако Сърбия отиде на Запад, тя ще падне в устата на змията, която ще я изяде”, смята политологът.
Според Милошевич трябва да се има предвид, че ако Сърбия се присъедини към ЕС и НАТО, нейните войници в някакъв момент ще трябва да тръгнат срещу Русия. Днес в балтийските страни има хървати и черногорци, които вече са членове на НАТО, и затова не би трябвало да има съмнение, че Алиансът иска да реши проблема със Сърбия, преди да премине към границите на Русия. Така е било и при Наполеон също. Когато започва кампания срещу Русия, той първо осигурява мир в Европа. В Сърбия тогава избухва първото въстание. За да „успокои“ сърбите, той изпраща артилерията си да помогне на турците по време на битката при Раван. За отмъщение турците избиват хиляди сърби“, каза експертът.
Според Зоран Милошевич, Западът не издава веднага всички условия за присъединяване към ЕС, защото стратегията му е да влияе на Сърбия.
„Ако се съгласим с тези условия, например да признаем събитията в Сребреница като геноцид, това означава, че слагаме верига около врата си. Признаването на геноцида означава както репарации, така и срам. Германците убиха шест милиона евреи по време на Втората световна война и не бяха провъзгласени за „геноциден народ". Говорим за една ужасна манипулация, която цели да демонизира сърбите, преди да бъдат напълно унищожени, така че западната общественост да каже: „Е, те го заслужават“, смята той.
Ето защо, според експерта, Сърбия при тези обстоятелства трябва да приеме парламентарна резолюция, че стратегическата цел не е да се присъедини към ЕС, а да изгради независима, суверенна държава, която няма планове да се интегрира със Запада. Сърбия вече прие резолюция относно военния неутралитет, така че новата няма да противоречи на съществуващата, но ще бъде част от един пакет с нея, каза той. „Ако бяхме свалили този камък от раменете си, нямаше да трябва да изпълняваме всякакви условия", добави Милошевич.
В същото време експертът отбеляза, че Сърбия, без съмнение, е икономически зависима от Запада. Той припомни, че след 2000 г. руските инвестиции в сръбската икономика са обявени за нежелани, за тях се казва, че са „мръсни капитали", докато западните инвестиции се считат за икономически успех. По този начин Сърбия беше въведена в икономическа зависимост от Запада, продължи Милошевич. „За да може страната да излезе от тази ситуация, тя се нуждае от по-тесни икономически контакти с Русия и целия Евразийски съюз", заяви политологът, припомняйки, че „Петролната индустрия на Сърбия" (НИС) бе успешно продадена на руската компания „Газпром” през 2008 г.
„В същото време се водеше активна кампания срещу продажбата на НИС на русския „Газпром“. Още повече, че предложенията на западните компания подразбираха, че НИС ще работи още половин година, след което ще бъде закрит. Нямахме петролна промишленост. Оказа се, че решението да се продаде компанията на руската фирма бе мъдро, защото „Газпром“ вложи средства в модернизацията, запази работните места и сега НИС има най-голям принос в бюджета на Сърбия от всички компании, работещи на територията й“, увери сръбският политолог.
Председателят на Изпълнителния комитет на Сръбската народна партия Владимир Добросавлевич смята, че проблемите около присъединяването на Сърбия към Европейския съюз са преди всичко причинени от структурни трудности в самия него.
„Френският президент Еманюел Макрон заяви миналата година: Европейският съюз трябва първо да реши няколко от вътрешните си въпроси. Първият е въпросът за Брекзит. Оттеглянето на Великобритания от ЕС най-вероятно ще продължи още няколко години. От друга страна, след излизането й, ЕС трябва да извърши реформи, които ще продължат още няколко години. Всеки, който изучава процесите в Европейския съюз, разбира, че през следващото десетилетие Сърбия няма перспектива да се присъедини към този съюз. Ще стане ясно дали ние, наред с други неща, ще анализираме изявленията на водещи политици от онези страни, които имат най-голяма тежест в самата Европа”, заключи Добросавлевич.
Според експерта всички други проблеми като статута на Косово, членството в НАТО всъщност са въпроси за вътрешното потребление. Самият ЕС понастоящем не е готов за разширяване, а Сърбия за десет години няма да намери своето място в този европейски съюз на държавите, смята той.
В същото време геополитическата стратегия на една част от ЕС е запазването на Западните Балкани в ситуация на постоянно чакане, продължи Добросавлевич. Те трябва да се откажат от надеждата, че могат да станат част от „европейското семейство“, но всъщност няма реална причина да се мисли, че това ще се случи в близко бъдеще, смята експертът. Според него Сърбия като държава трябва да приеме определен положителен опит на Европейския съюз, най-вече в областта на правовата държава, свободата на медиите, властта и други реални постижения на демокрацията.
„Сърбия не бива да се заблюждава с илюзиите, че може да стане част от ЕС във време, когато това е абсолютно нереалистично, съдейки по изявленията на най-влиятелните политици в Европа. Така че Сърбия трябва да намери пътя си, да стане сериозна държава със сериозно общество. Но не за да ни отведе някъде някъде, а заради нас самите“, коментира Добросавлевич.
В отговор на въпрос как вижда решението на косовския въпрос в контекста на европейската интеграция на Сърбия, експертът отбеляза, че неговата партия има ясна позиция по този казус. „Всяко решение, съответстващо на Конституцията на Сърбия и Резолюция 1244 на Съвета за сигурност на ООН за Косово, е възможно и приемливо за нас. Неприемливо е всичко извън тази рамка - всяка възможност за „разграничаване“, промяна на Конституцията, която може да наруши териториалната цялост на нашата страна и да се създаде възможност за формиране на държава на Косово в част от нашата територия”, обясни той.
Според експерта Сърбия понастоящем се нуждае от реалистична политика, която предполага разбиране на процесите, протичащи в самия Европейски съюз. „Европейската интеграция не може да продължи през следващите десет години. От друга страна, трябва да защитим основните си държавни интереси - а това е Косово и Метохия като неразделна част от сръбската държава и не може да има компромиси по този въпрос. Ние не сме първата и не единствената страна в историята с такъв проблем, но нямаме право да бъдем изключение, което създава прецедент в международната политика. Не можем доброволно да се откажем от нашата територия, защото част от международната общност оказва натиск върху нас”, обобщава Добросавлевич.

Превод и редакция: Тереза Герова