Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Балканист“ (Русия): САЩ натискат Сърбия: Белград трябва да принадлежи на НАТО

12 юни 2019 | 07:25

В навечерието на срещата за Косово, която ще се състои на 1-2 юли в Париж с участието на президента на Сърбия Александър Вучич и неговия косовски колега Хашим Тачи, както и президента на Франция Еманюел Макрон и германския канцлер Ангела Меркел, В САЩ излязоха с пореден хитър план за разрешаване на кризата. Изглежда, американците са готови да открият картите си, пишат Пьотр Искендеров и Юрий Ковалчук в материал за новото специализирано руско интернет издание „Балканист“, предаден без редакторска намеса.
В края на май американският политически анализатор Дейвид Л. Филипс, ръководител на Програмата за мир и човешки права към Института за изследване на правата на човека в Колумбийския университет, в коментар за проекта BIRN обвини Хашим Тачи в заговор за бъдещо помирение и демаркация на територии със сръбския президент Александър Вучич.

Филипс открито се противопостави на всякакви споразумения между Белград и Прищина (и в същото време Париж или Берлин) и, придържайки се към доста агресивна и категорична реторика, поиска всички преговори между Тачи и Вучич да се проведат в присъствието на представители на САЩ. Американският експерт също така поиска Белград безусловно да признае независимостта на Косово, заявявайки, че в противен случай политиката на Тачи би била „предателство и отстъпление пред натиска на Белград“.
След страшните призиви на Дейвид Л. Филипс във Вашингтон, очевидно, решиха да подсладят малко хапчето. За да покаже на Белград как да действа, за да получи одобрение от Държавния департамент и каква ще бъде наградата, в публичното пространство беше хвърлен програмен документ - статия на професора от Университета Джон Хопкинс Едуард Джоузеф, който се занимава с теорията и практиката на разрешаването на конфликти в Балканите от много години.
В статията си за външната политика той подчерта необходимостта САЩ и ЕС, вместо да разделят Косово, да приложат модел за съвместно функциониране на политическите, икономическите, културните и религиозните институции и структури на Косово и Сърбия под егидата на Съвместния специален комитет, създаден за тази цел по модела на взаимодействие между Гърция и Северна Македония.
В допълнение, според американския експерт, Вашингтон и Брюксел трябва да дадат на Сръбската православна църква правото да контролира сръбските манастири в Косово по модела на гръцкия Атон.
Едуард Джоузеф също обяви възможността за създаване на финансова основа за сътрудничество под формата на мащабни проекти за икономическо обновяване в Косово и Сърбия, с акцент върху изпълнението на общи проекти и укрепване на техните отбранителни способности. По-специално, американският експерт предлага създаването на най-модерната американска военна база в Сърбия.
Възможното място за разполагане е селището Поникве, където военната инфраструктура вече съществува.
„Пентагонът би могъл да повдигне въпроса за дългосрочното разполагане на американски войски на постоянен обект в Сърбия“, подчертава Едуард Джоузеф. Според него тази стъпка ще позволи да се държи под контрол развитието на ситуацията в съседната Република Сръбска, тъй като това би било „сигнал за американския ангажимент към териториалната цялост на Босна и Херцеговина“.
В допълнение, военната база в Поникве ще бъде разположена в географския център на Балканския полуостров и в същото време ще се превърне в неразделна част от военно-стратегическия пояс на САЩ и НАТО от Хърватия към американската база Кемп Бондстийл в Косово и потенциалните военни съоръжения в Северна Македония.
Като цяло, според професор Джоузеф, Сърбия, в замяна на признаването на независимостта на Косово, трябва да получи по-значителни отстъпки под формата на укрепване на собствения си международен статут, финансова и военна помощ от Съединените щати, включително статута на привилегирован военен партньор на Вашингтон. В противен случай Косово ще получи такъв статут, а Сърбия ще бъде наказана. Включително чрез намаляване на помощта от Европейския съюз.
Според наличната информация този план може скоро да се превърне във фокуса на вниманието на международните медиатори, които се занимават с косовския проблем.
Днес не е съвсем ясно как САЩ планират да принудят Брюксел да намали помощта за Сърбия или напълно да изостави политическата си линия на Балканите, давайки лидерство на Вашингтон. Както и лостовете на натиск, чрез които Държавният департамент планира да принуди сръбското правителство да „се простреля в крака“ - да приеме условията, еквивалентни на принасянето на присяга на Вучич и неговите другари в Съединените щати.
Вероятно би било политическо самоубийство за официален Белград да се съгласи на подобни условия, като тук дори не говорим за това, че заробващите договрки със САЩ биха зачеркнали изцяло отношенията между Сърбия и Руската Федерация. Подобна активност може да провокира населението на страната на реални, а не изкуствено организирани протести.
В момента сръбското правителство демонстрира политика, насочена по-скоро към разрешаване на конфликта в Косово въз основа на компромис; опитвайки се възможно най-безболезнено за собствения си рейтинг да легитимира проекта за разделяне на Косово като част от „пакетно споразумение“, което включва присъединяването към провинцията на две населени с албанци общности от южната сръбска Прешевска долина.
Както подчерта сръбският лидер, в момента има два сценария за решаване на косовския проблем: запазване на статуквото и „замразен конфликт“ или нормализиране на отношенията между Белград и Прищина. Александър Вучич ясно заявява, че той лично е за втория начин: „Реших да не продължавам с лъжите и самоблудите, казах на всички, че Сърбия няма власт, няма наше правителство в Косово и Метохия“.
Въпреки това досега опитите за нормализиране на отношенията на основата на разделението на Косово са подложени на нарастващ натиск от страна на САЩ. Нещо повече, Държавният департамент открито се опитва да окаже натиск не само върху Прищина, но и върху ЕС, на който се предлага не само да се откаже от влиянието си на Балканите, но и да подпише несъстоятелността на Съвета за сигурност на ООН. Не трябва да забравяме, че всички ескапади на Косово противоречат на Резолюция 1244 на Съвета за сигурност и е доста вероятно, че като позволи на Прищина напълно да неутрализира този документ, Европейският съюз ще обезцени по този начин самото значение на ООН.
Конфликтът навлиза в нова фаза. Вашингтон даже не се опитва да крие своите намерения. САЩ открито отправят искания към правителството на Александър Вучич и опортюнистите в Прищина; не се колебайте да се опитате да наложите своята политика на Европейския съюз. Въпросът е как ще реагира на този натиск в Брюксел. Трябва да се има предвид, че подобни опити за „прокарване“ на решения, полезни за Вашингтон и изпълнени с неприятни последствия за ЕС, се предприемат на всички фронтове. Разбира се, това е предизвикателство за Европейския съюз, който трябва или да признае диктата на „световния жандарм“, или да докаже своята субектност.
Що се касае до Сърбия, то в Белград трябва да са наясно, че всякакви отстъпки на САЩ ще доведат до нови отстъпки и така до тогава, докато страната не премине изцяло под външно управление. От всички пътища за излизане от кризата, разграничението (което само по себе си е голяма загуба за Белград) изглежда най-приемливо. Уви, едва ли раздялата с Косово ще може да се случи мирно. Вероятно е време правителството на Александър Вучич да се подготви за всякакви сценарии, включително силови сценарии, като същевременно се опитва да намери противовес на натиска на американците.

Агенция "Фокус" привежда превод на двата въпросни материала, за които става въпрос в публикацията

Foreign Policy: Новият план на САЩ за разрешаване на косовския проблем

„Тук сме, за да изградим мостове и да разрушим стените“, заяви гръцкият премиер Алексис Ципрас пред своя македонски колега Зоран Заев, по време на посещението си в Северна Македония на 2 април, първото на гръцки премиер.
„Дори улицата да ме свали, аз няма да призная Косово“, заяви сръбският президент Александър Вучич в телевизионно интервю пред сръбската обществена телевизия на 8 май.
Двама балкански лидери, които се борят с два трудни спора, стигат до диаметрално противоположни перспективи. Острият контраст между оптимизма на Ципрас и упоритостта на Вучич е основният избор за региона, пише американското списание Foreign Policy в материал, представен без редакторска намеса.

Преодолявайки десетилетия на ожесточение, гръцкият премиер договори пробивното споразумение за изключително чувствителни проблеми, свързани с националната идентичност, с което северната съседка на Гърция променя името си на Северна Македония. Триумф на миротворчеството, споразумението от Преспа премахва всички пречки за уважение, бъдеще на сътрудничество между тези бивши противници, които някога бяха заключени в ожесточена битка.
Междувременно Сърбия и Косово остават затънали във враждебност, неспособни да намерят начин Белград да признае бившата си отцепила провинция в сегашните й граници. Водените от ЕС и подкрепяни от САЩ усилия за посредничество за споразумение за разделяне между президентите на Сърбия и Косово току-що се разпаднаха, предизвиквайки националистически поучения и обвинения. Прибягвайки до свирепостта на 90-те години, етническите албански членове на парламента обвиниха сръбските сили в геноцид, обвинение, което Белград ядосано отхвърля, обявявайки противниците си в Прищина за „бандити“ и „престъпници“.
Запълването на празнината около Косово - най-старият, най-неприятният сблъсък в региона - е спешен въпрос. Тъй като Босна и Херцеговина се колебае, Русия продължава да подтиква към разделение, а Европа се колебае, тежката работа на Балканите отново пада на Съединените щати. За да се възстанови от неотдавнашните западни пречки, Вашингтон трябва да извлече същността на пробива с Македония и да го приложи в Косово.
Ключът към споразумението от Преспа не беше само смелостта на лидерите в Атина и Скопие, но и техния цялостен подход към проблема. Вместо да се стремят към опростяване на проблема, фокусирайки се единствено върху новото име на Македония, което Гърция може да приеме - Ципрас и Заев се заеха с множеството различия, които превръщаха името „Македония“ в парализиращ въпрос.
Чрез упоритите преговори, подпомогнати от опитен американски посредник и умела американска дипломация, Атина и Скопие измислиха формула за помиряване на несъвместимите разкази за миналото и гениален механизъм за разбиване на противоречащите си версии на историята. Резултатът е път към пълно и окончателно признаване. Историческото посещение на Ципрас в Скопие, както и посещението на Анвар Садат в Йерусалим, беше въплъщение на това признание. С натрупването на ползите от споразумението от Преспа отношенията ще продължат да се затоплят, а интензивното противопоставяне на сделката в двете страни ще намалее.
Същата перспектива е възможна и за Косово. За съжаление, нито Вучич, нито косовският президент Хашим Тачи имат визията на гръцките и македонските си колеги. Техният предпочитан подход е лошо замислен план - досега подкрепен и от Брюксел, и от Вашингтон - за разделяне на Косово на север, където твърдолинейните сърби живеят близо до сръбската граница и откъсване на части от Южна Сърбия, където се концентрират албанците в замяна на това. Освен масовото движение на малцинствата, останали от грешната страна на новата граница, разделението ще ускори центробежните сили, които заплашват да разкъсат Босна и да възобновят въпроса за границите в региона.
По тази причина германският канцлер Ангела Меркел мъдро торпедира плана за корекция на границите на регионална среща на върха в Берлин в края на миналия месец. Нито Меркел, нито който и да е друг лидер предложи алтернатива. През юли Франция ще бъде домакин на още една среща на високо равнище. Но основата за продължаване на диалога по въпроса за Косово остава неясна - с изключение на един нов въпрос: както Вучич, така и Тачи призоваха за ангажимент на високо равнище от САЩ.
Това създава лост за влияние. Като първа стъпка Вашингтон трябва да поиска от страните незабавно да прекратят цикъла на провокации, докато преразглежда своя подход. Досега западната стратегия за Косово се основава на погрешна предпоставка: възприеманата необходимост да се компенсира сръбският президент за това, че е превел страната си през загубата на бившата й провинция. Компенсирането, което води до дестабилизиращата логика на разделянето, пропуска същината.
Косово съществува в сръбското съзнание не като придатък, а като неизразимо сърце и душа на сръбския народ. Основоположният разказ на страната се основава на героично поражение в Косово преди 630 години. Ето защо загубата на Косово, дори и в голяма степен самопричинена, не може да бъде компенсирана; това е национално предателство. Поради тази причина Сръбската православна църква се противопоставя на размяната на територии, за което настоява Вучич, което официално ще отстъпи най-ценните сръбски наследствени обекти на противника. Това е повече от тактически проблем. Разделянето ще остави сърбите да се грижат за трайни проблеми, обременявайки отношенията им с Косово и други съседи.
Както и с Македония, решението на косовския проблем е в признаването - в пълния смисъл на думата. За да позволи на Сърбия да признае независимо Косово в рамките на сегашните й граници - единственият стабилизиращ резултат - Косово трябва да признае легитимността на сръбските твърдения. Това означава да се замени „сръбската компенсация“ с противоположната цел: сръбското утвърждаване.
Новата западна стратегия ще има за цел да запази, да почете и да уважава трайната сръбска връзка с Косово в контекста на пълното взаимно признаване. Вместо да отреже северната част на страната в безсмислен опит да утеши сърбите, новата стратегия ще направи постоянното присъствие на сърбите в Косово във форма, съвместима със суверенитета и функционалността на държавата.
Например, международно наложената Конституция на Косово в момента изисква от Прищина да защитава сръбските православни обекти, ангажимент, който веднага ще бъде премахнат по схемата за разделяне. Според новата стратегия Прищина ще отстъпи на Сръбската православна църква пряк суверенитет над тези обекти. За да се гарантира, че обектите се използват по подходящ начин и не стават проблемни точки, страните ще се съгласят на задължителната власт на генералния секретар на Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (приета трета страна) за разрешаване на спорове.
За да се преформулират обвинителните разкази за миналото, споразумението ще копира модела, създаден от Гърция и Северна Македония. Със силна международна подкрепа Сърбия и Косово ще създадат и „Съвместен комитет от експерти“, както е в споразумението между Атина и Скопие, натоварено да произведе „обективно тълкуване на събития“, основано на „автентични източници, основани на доказателства“.
В допълнение към обсъждането и изготвянето на проучвания, историците ще подготвят материали за достойни, ярки представяния на косовската история на всяка страна. Поместен в обществен мемориал, музей и институт, Съвместният Център за мир и история ще има официална позиция и ще има внушителни сгради в Прищина и Белград, където ще се веят флаговете на двете страни. Заобикаляйки Вучич, това начинание ще изисква активното участие на влиятелната сръбска Академия на науките и изкуствата, чиито експерти ще работят заедно с албанските си колеги, под внимателно гръцко, македонско и албанско ръководство.
Паралелният подход ще управлява интензивната жажда и в двете общества за справедливост. Съединените щати и ЕС ще изготвят подробна рамка за Сърбия и Косово, като всяка от тях ще преследва добре известни (и по-малко известни) извършители на престъпления срещу общността на другата страна. Подпомогнати от международната помощ (особено за съдебната система на Косово) и успешните прецеденти в региона - и със значителни санкции за протакане, страните биха имали достатъчен стимул да реализират плана.
Съединените щати, които водеха решаващата въздушна кампания на НАТО срещу Сърбия през 1999 г., имат своя собствена работа за миналото. Сърбия неотдавна отбеляза 20-та годишнина от кампанията, горчив спомен, който Русия използва в показната си роля на така наречения защитник на Сърбия. Бившият щаб на сръбското министерство на отбраната все още седи в купчина развалини в Белград, паметник на сръбско-американската вражда.
Привързаността е скрита под сръбския гняв към САЩ. Миналата година сръбският премиер Ана Брнабич и твърдолинейният външен министър Ивица Дачич посетиха Конгреса на САЩ, за да почетат стогодишнината на забележително проявление на приятелство - денят по време на Първата световна война, когато сръбските и американските знамена се развяха над Белия дом.
Вашингтон може отново да впрегне силата на символите като допълнение към косовската дипломация. Пентагонът може да потърси дългосрочно базиране на американските войски на постоянен обект в Сърбия. Първоначалното разполагане ще бъде контингент от армейски инженери, чиято мисия ще бъде да работи със сръбски колеги за възстановяване на разрушената инфраструктура, започвайки с разрушената сграда на Министерството на отбраната.
Идеалното място за база в САЩ ще бъде в Поникве, военна база в Западна Сърбия, която също бе ударена от НАТО. Разполагането на САЩ в близост до босненската граница място ще бъде широко и незабавно възприето в региона, особено в отцепилата се Република Сръбска, като сигнал за твърдата ангажираност на САЩ към териториалната цялост на Босна.
Освен символиката, Вашингтон ще предложи на Белград огромно подобрение във военните и гражданските отношения, потенциално до нивото на стратегическо партньорство. Като допълва инвестициите на САЩ в сферата на отбраната, ЕС ще предложи на Сърбия и Косово щедър пакет за развитие, съобразен с целта за съвместно съществуване на двете страни. Планът ще предостави на сърбите в отцепилия север нова перспектива, но ще избегне създаването на каквато и да е прото-държава като босненската Република Сръбска. Оставащите, скромни икономически интереси на Сърбия в Косово ще бъдат защитени.
Целият подход за трайно утвърждаване - привързаността на Сърбия към Косово и преотстъпването на суверенитета на Сръбската православна църква ще провокира опозицията сред албанския лагер. Косово обаче е в слаба позиция да откаже на все още любимия си американски покровител, ако Вашингтон предложи на Прищина да договори подобна сделка.
От друга страна, ако Вучич отхвърли или саботира новия подход, поради руското шикалкавене или собствената си безпомощност, Вашингтон трябва да има подготвена алтернатива. Изборът на Вучич ще бъде или да преговаря за почетно споразумение, което довежда Сърбия до ЕС до 2025 г., или да наблюдава как САЩ и ключовите европейски столици ще разкрият плана „Косово 2025 г.“, интензивно, трансатлантическо усилие за изграждане на държавата.
Вместо да видят сръбското министерство на отбраната да изгради специална, потенциално доходоносна връзка с Пентагона, тази привилегия ще отиде в Косово. Използвайки своя лост в НАТО, Вашингтон ще настоява пред съюзниците, за увеличаване на подкрепата за младата косовска армия и ще поиска от съюза да направи същото. Министерството на отбраната на САЩ ще назначи специален пратеник, който да ускори развитието на косовските сили. Държавният департамент ще назначи специален пратеник за признаване на Косово, който ще извлече ангажименти от европейските държави, които ще се присъединят към Съединените щати в глобални усилия за засилване на двустранното и многостранното признаване на Косово. Щедрата помощ за развитие на ЕС, която Сърбия и Косово ще споделят, ще отиде само в Косово.
И вместо като „фактор на стабилността“, Вучич ще се разглежда на Запад като просто още един заменим, проблематичен балкански политик.
Би било разумно от страна на Вучич да преосмисли коренно своя подход към Косово. Наистина Косово, което сърбите някога са знаели - провинция, която отговаря на сръбските си господари - отдавна е изчезнало. Но сръбската история няма да гледа благосклонно на лидера, който се е отказал от претенциите на Сърбия за цялата митологическа косовска родина за няколко незначителни общини.
По-добре е да подражават на своите гръцки и македонски съседи и - с лидерство на САЩ и помощ от ЕС - да постигнат споразумение, което запазва сръбската връзка с Косово, без тежестта на управлението му. Споразумение по този въпрос ще защити Вучич от бастионите на сръбския реакционен национализъм и ще отговори на основната воля на мнозинството от гражданите в Косово - да продължат напред с достойнство.
Превод и редакция: Иван Христов

„Балканист“ (Русия): Съединените щати разтърсиха Хашим Тачи: без помирение и разграничение!

Съединените щати са готови да направят всичко, за да предотвратят помирението между Белград и Прищина. Дори идеята за демаркация, която сама по себе си е колосална отстъпка от страна на Сърбия и идея, която мнозина там, а и, грях е да се премълчи, в Русия, смятат за капитулация, изглежда недостатъчна за Вашингтон, пише Юрий Ковалчук в материал за руското електронно издание „Балканист“, представен без редакторска намеса.

Дори въпреки агресивната реторика и най-новите провокации и приключения на Прищина, по адрес на Хашим Тачи за всеки случай се разнесе гневен вик: никакво помирение - само война.
В коментар за проекта BIRN американският политически анализатор Дейвид Л. Филипс, ръководител на Програмата за мир и човешки права към Института за изследване на правата на човека в Колумбийския университет, обвини главата на косовските “държавни институции” Хашим Тачи в тайно споразумение със сръбския президент Александър Вучич за бъдещо помирение и разграничение на териториите. Американският експерт, работил в апарата на трима американски президенти – Бил Клинтън, Джордж Буш и Барак Обама, безкомпромисно определи преговорите между тях като предателство.
„Ако президентите на Косово и Сърбия сключат сделка зад затворени врати за нормализиране на отношенията чрез обмен на територии, това допълнително ще поляризира политическите кръгове в Косово, ще изостри социалните различия, ще отчужди международните съюзници и ще предизвика междуетнически вълнения“, твърди Филипс.
Според информацията на американския експерт, която по неговите думи е получена от високопоставен косовски политик, по време на последната среща в Берлин преговорите между Александър Вучич и Хашим Тачи в присъствието на Върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност Фредерика Могерини се увенчават със сключването на рамково споразумение, което ще бъде обявено на следващата среща на политиците в Париж на 1 юли.
Дейвид Филипс твърди, че същността на споразумението ще се заключва в признаването на независимостта на Косово от Сърбия в замяна на Косовска Митровица и четири северни общини. Косоварите ще получат няколко села в Прешевската долина, които понастоящем са част от Сърбия. Язовирът Газивода, който има решаващо значение за електроснабдяването и водоснабдяването на Косово, ще стане буферна зона, контролирана от КФОР. ра. Също и в други части на Косово, в местата на компактно пребиваване на сърбите, ще се създаде Общност на сръбските общини, която ще получи определени правомощия и „зачатъци“ на самоуправление.
Всичко това, според Филипс, „е изключително вредно за Прищина и изобщо за цялото прогресивно човечество“. Американците смятат, че всички споразумения са безсмислени, защото Александър Вучич няма достатъчен брой гласове в парламента за необходимите промени в Конституцията за разграничението. Освен това признаването от страна на Сърбия на независимостта на Косово не гарантира на последната членството в Европейския съюз и ООН (сякаш репресиите срещу сръбското население, кръвопролитията и обидите срещу европейските политици го гарантират – бел. Ковалчук).
Интересното е, че Дейвид Л. Филипс без да се стеснява взима решение по въпроса, който е от изключителната компетентност на Европейския съюз.
„Изпълнението на споразумението би довело до институционализиране на нестабилността, изолация на албанските села в Прешево и Северно Косово и по този начин ще създаде гето, подобно на Газа“, твърди Филипс. Също така, според него, създаването на Общност от сръбски общини за косовските сърби в южната част на страната „ще предизвика размирици и в крайна сметка ще стане плодородна почва за техните искания за отделяне от Косово“.
Също така политологът е уверен, че демаркацията на териториите между Сърбия и Косово ще доведе до разпри в правителството в Прищина и междуетнически конфликти и подновяване на насилието в Босна и Херцеговина, тъй като Република Сръбска ще се опита да се обедини със Сърбия.
Накрая „миролюбивият“ американски експерт безапелационно заявява, че всяко споразумение между Сърбия и Косово без съгласието на Германия и САЩ е обречено на провал, че в Косово трябва да се проведе референдум, а всички бъдещи срещи между Хашим Тачи и Александър Вучич трябва да се провеждат изключително в присъствието на представители на САЩ. И въобще, трябва да се настоява Белград да признае независимостта на Косово без каквито и да е условия, в противен случай политиката на Тачи ще бъде „предателство и снизхождение в натиска над Белград“.
Въпреки факта, че Дейвид Л. Филипс не е член на апарата на настоящия американски президент, неговите тези могат да се считат за програмни. Концепцията е ясна: САЩ не се интересуват от мнението на ЕС (всъщност коя е тази Могерини? – бел. Ковалчук), САЩ ще се опитат да окажат натиск върху сръбския лидер и, ако е необходимо, ще горят миролюбието в Прищина с калено желязо, докато провинцията не може да бъде напълно откъсната от Сърбия. И тогава те вероятно ще преминат с удвоена енергия в Република Сръбска.
И ако за тази цел трябва да се потопи провинцията в анархия и хаос, директорът на Програмата за мир и човешки права и неговите сътрудници ще са много щастливи от това.
Единственият проблем е, че уважаемият Дейвид Л. Филипс, който все още бълнува за изключителността и световното господство на Съединените щати, или е напекъл главата си на горещото слънце, или просто не може да си позволи да признае: Америка от времената на Клинтън е много различна от сегашната. Световният жандарм не е напълно изчерпан, но вече не е в състояние да диктува условията си на Русия или на Европейския съюз, които са непосредствените съседи на Балканския полуостров.
Така че е дошло времето американците да оставят каубойските си навици в миналото. Още повече, че САЩ и така имат достатъчно проблеми – както вътрешни, така и външни (колко ли им струва само търговската война с Китай –бел. Ковалчук).
Възможно е след Сирия и Венецуела Косово да се превърне в нова точка на картата, където ястребите, отглеждани в духа на Франсис Фукуяма, ще трябва отново да се убедят в горчивата истина - ерата на еднополярния свят остана в миналото.
Превод и редакция: Иван Христов

Превод и редакция: Иван Христов