Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Euractiv: Защо Косово трябва да отложи „финалния“ кръг от диалог със Сърбия

11 февруари 2019 | 15:12

Лидерите на Косово попаднаха в сериозна политическа криза. Те трябва да пренастроят часовника и дневния ред на разговорите със Сърбия, пишат научните сътрудници в Групата за правни и политически изследвания в Прищина Леке Батали и Перпарим Криежу в статия за европейската медийна платформа Euractiv.

Агенция „Фокус“ представя превод на материала без редакторска намеса и с уточнението, че той представя единствено позициите на авторите.

Косово се озовава в безпрецедентна политическа криза. Евентуалното приключване на диалога със Сърбия допълнително раздели политическия пейзаж в Косово, а мълчаливият сръбски президент Александър Вучич се възползва от предимствата на повторното въвеждане на идеята за гранични корекции.

В опит да прикрие неотдавнашните дипломатически провали на правителството, увенчано с неуспеха да се присъедини към Интерпол, правителството на Косово въведе 100-процентови мита за вноса на всички стоки от Сърбия и Босна и Херцеговина.

Обосновката на митата е, че докато Сърбия води кампания за подкопаване на държавността на Косово, за Прищина не остава нищо друго, освен да използва единствения наличен инструмент на разположение, за да спре сръбския внос в страната.

Таксата бе приветствана от гражданите в Косово, но не и от международната общност. Европейският съюз поиска незабавното му премахване с аргумента, че в противен случай Сърбия няма да се върне на масата за преговори в Брюксел. Правителството в Прищина отхвърли искането.
Скоро обаче САЩ последваха Брюксел и позицията им раздели главните лидери на управляващата коалиция Кадри Весели и Рамуш Харадинай. Последният се придържа към решението си, докато председателят на парламента в Прищина заяви, че за да защити съюза със САЩ, Косово трябва да преразгледа позицията си за митата.

От друга страна, Обединеното кралство и Германия не са оказали натиск върху Косово да премахне таксите. Може да се заключи, че позициите на международната общност са отражение на това коя от страните в казуса подкрепя идеята за корекция на границите и коя ги отхвърля.

За първи път страните, които традиционно подкрепят изграждането на държавността на Косово, не вперват очи в темата за диалога между Белград и Прищина. От Европейската служба за външна длъжност и администрацията на президента на САЩ Доналд Тръмп очакват сключване на споразумение между Косово и Сърбия, дори ако това означава промяна на границите, за да бъде постигнат окончателен договор. На свой ред Германия и Великобритания открито се противопоставят на сделка, която ще преначертае границите на най-младата държава на Балканите.

Най-озадачаващи обаче са преговорните позиции на Белград и Прищина. Президентът на Сърбия Александър Вучич непрекъснато повтаря, че шансовете за споразумение са слаби и запазва мълчание, докато Косово бърза да приключи диалога през следващите месеци.

Упоритостта на президента на Косово Хашим Тачи да приключи диалога с всеобхватно споразумение се споделя също от Върховния представител на ЕС по външните въпроси и политиката за сигурност Федерика Могерини. Мандатът й скоро приключва, но опитът й от годините, прекарани на поста, е забележително оскъден. Нейната неотложност да сложи край на диалога изглежда се дължи преди всичко на личните й амбиции, а не от стремежа да улесни задълбоченото, дългосрочно и устойчиво решение между двете балкански страни.

По подобен начин нейният предшественик Катрин Аштън, година преди заминаването си отпоста, улесни и одобри първото международно споразумение за принципите за нормализиране на отношенията между Косово и Сърбия. Скоро след приемането на споразумението, неговият съмнителен характер се появи. Изпълнението на тази договореност предвиждаше създаването на Общност на сръбските общини с правна възможност за това органът да придобие изпълнителни правомощия.

Този сценарий предизвика политически и социални сътресения, което направи невъзможно ратифицирането на останалите споразумения от пакета.
Оттогава премиерът Харадинай не споделя позицията на Тачи, като яростно се противопоставя на всяка идея, която включва корекция на границите. Той обаче не постави под въпрос ролята на президента на Косово в диалога. Като алтернатива, той поиска международна конференция.
Призивът му обаче е също толкова опасен, колкото и този на Тачи, защото може да доведе до същия резултат като този от неговата идея, ако не и по-лош. Една международна конференция ще върне Косово към нулата, ще постави под въпрос нейната международна правна идентичност и ще даде приоритет на международния консенсус по отношение на националния интерес на Косово.

Понастоящем Косово се възприема не само като незряло в държавните дела; но и като неконструктивно - лидерите му защитават различни програми в международен план. Белязана от вътрешната враждебност и на фона на това, което изглежда като парадигматична промяна във външната политика на САЩ, позицията на Косово никога не е била по-лоша.

Завършването на диалога би могло да има тежки последствия. За да се преодолее това, Харадинай трябва да въведе основа за възобновяване на диалога, включително времева рамка за въпросите, които да бъдат обсъдени със Сърбия. Инициативата ще бъде вътрешна и позицията на Харадинай ще бъде непокътната. По-важното е, че Косово ще спечели време, за да постигне нещо, което прилича на консенсус.

Превод и редакция: Тереза Герова