Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Kathimerini: Политиката на САЩ по отношение на Гърция и Кипър: Необходимост от институционален подход

07 февруари 2019 | 13:35

Електронното издание на водещия атински ежедневник Kathimerini публикува статия на председателя и главен оперативен директор на Американския гръцки институт Ник Ларигакис, който призовава Атина да работи за институционализиране на гръцките интереси във Вашингтон, така че занапред страната да не зависи от един-единствен служител във Вашингтон за защита на позициите й.

Когато напусне поста си на 15 февруари, помощникът-държавния секретар по въпросите на европейските и евроазиатските въпроси Уес Мичъл ще освободи ключова позиция в Държавния департамент на САЩ. Той отговаря за отношенията на Америка с 50 страни в Европа и Евразия, както и с НАТО, Европейския съюз и Организацията за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ).

Като се има предвид важността на отношенията на САЩ с Европа и тези международни органи, от решаващо значение е администрацията на Доналд Тръмп да назначи незабавно човек на свободна длъжност, а Сенатът на САЩ да потвърди колкото се може по-скоро кандидат на фона на вече препълнения му дневен ред.

За застъпниците на гръцко-американските общности, които са привърженици на силните отношения на САЩ с Гърция и Кипър, оставката на Мичъл бе посрещната с правомерно разочарование. Мичъл беше глътка свеж въздух за онези от нас, които работихме с Държавния департамент по политическите позиции на общността. Той разбра променящата се динамика в Източното Средиземноморие, призна и подкрепи Източно средиземноморския алианс между Гърция, Кипър и Израел, който се засилва от края на 2010 г. насам.

Мичъл потвърди мястото на Гърция като стабилна и надеждна демокрация и наблюдаваше първия стратегически диалог между САЩ и Гърция през декември. Той нарече Гърция „фантастичен съюзник" и призна, че Гърция има принос в операциите на НАТО и САЩ.

Мичъл потвърди стратегическите отношения между САЩ и Кипър, а сътрудничеството за сигурност между двете страни се засили с подписването на декларация през ноември. Той също така ясно заяви подкрепата на Вашингтон за Република Кипър в правото й да развива природни ресурси, включително в Изключителната си икономическа зона (ИИЗ).

Напускането на Мичъл обаче също трябва да е сигнал към нашата общност, че не можем да разчитаме или да зависим от един държавен служител за успешното прилагане на политическите ни позиции. В крайна сметка Вашингтон е преходен град и тези държавни служители идват и си отиват.
Успешният напредък, постигнат по време на мандата на Мичъл за засилване на отношенията на САЩ с Гърция и Кипър, не може да бъде загубен. Вместо това, вярвам, че нашите политически позиции и нашите съобщения трябва да станат институционализирани в Държавния департамент и на Капитолийския хълм. Гърция и Кипър като силни, надеждни и лоялни фронтови демократични държави трябва да станат стандарт и норма във Вашингтон.

Този факт трябва да бъде дълбоко вкоренен във външнополитическите кръгове, така че без значение кой е назначен за помощник-секретар за Европа и Евразия, или кой е назначен за председател и член на съответната комисия на Конгреса, посланието и политиката трябва да са институционализирани.

В крайна сметка такъв стандарт съществува за Турция. Макар Мичъл да признава посоката на външната политика на Турция, той също така заяви следното през декември 2018 г .: „Бих признал, че отношенията между САЩ и Турция са досадни, но от решаващо значение. Ролята, която Турция играе в Близкия изток в подкрепа на усилията ни срещу „Ислямска държава“, нашето сътрудничество в областта на правоприлагането като съюзник в НАТО. Това е наистина необходимо".

Турция е необходима? Наистина ли? Независимо от това, как Турция е третирала американски граждани, войници и служители на посолството, и независимо от покупката на С-400, или как тя се държви приятелски с Иран или Русия, в крайна сметка е „необходима".

Никой в кръговете във Вашингтон не иска да бъде този, който ще загуби Турция, включително и Мичъл. Това е институционален начин на мислене във Вашингтон. Той трябва да се промени. Вместо това, какво да кажем за някой, който не трябва да бъде „този", който губи Гърция или Кипър?

Превод и редакция: Тереза Герова