Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

El Nacional (Венецуела): Как ще постъпи Куба?

06 февруари 2019 | 19:27

В статия за националния ежедневник El Nacional Карлос Алберто Монтанер търси отговор на въпроса какви стъпки ще предприеме Куба – страна, която десетилетия наред е устоявала на агресивната политика на САЩ – по отношение на кризата във Венецуела.

Агенция „Фокус“ представя превод на статия с уточнението, че публикуваните материали не отразяват позицията на редакцията. Публикацията е достъпна на inosmi.ru.

Режимът на Мадуро е към своя край. Как ще постъпи Куба? Съгласно резултатите от неотдавна проведено проучване, 83,7% от венецуелците искрено искат бързо да се отърват от този затлъстял господин. Те предпочитат инженера Хуан Гуайдо. Мадуро подкрепят само 4,6%. Останалите не знаят или се въздържат от отговор.

Гуайдо се радва на предимство в обществото, подкрепят го повече от 50 демократични страни и най-авторитетните международни организации: Организацията на американските държави, Междуамериканската банка за развитие, Европейския парламент, Групата на Лима. Мадуро също се радва на подкрепата на Иран, Русия, Китай, Турция, Боливия, Куба, Никарагуа и Ел Салвадор. Нещо непоследователно се говори и за подкрепа на бунтовническите групи, съществуващи във Венецуела, които са вкоренени в трафика на наркотици: Революционните въоръжени сили на Колумбия (ФАРК) и Армията за национално освобождение (ELN).

И така, какви стъпки ще предприеме Куба? Политическите кукловоди в Хавана са съгласни с изводите, които фигурират само в (не особено) секретните депеши, които те почти ежедневно изпращат към столицата на островната държава с дипломатическа поща.

Те не се доверяват нито на телефонните връзки, нито на интернет, нито на шифровани съобщения. Посланикът на Куба във Венецуела Рогелио Поланко настоява чависта да бъде подкрепен. Той тъкмо направи това изявление на откриването на катедра „Хосе Марти - Фидел Кастро“ в Националния експериментален университет. Куба, според посланика, успява да устои на агресивната политика на САЩ от десетилетия. Венецуела може да постигне същия резултат, ако стисне зъбите си и копае окопи. Заповядано е да устои. Героическата Куба е готова да се бие до последния венецуелец.

Поланко разбира, че това не е истина, но него са назначили за посланик, не за да говори истината, а за да запази субсидиите и другата помощ, която Венецуела оказва на Куба.

Това е неговата задача. Той е журналист, свързван с разузнавателната служба и е станал дипломат, а не преподавател по етика. Очевидно, че това, което мисли, съвсем не е това, което е принуден да говори. Поланко разбира, че ситуацията във Венецуела е много по-лоша, отколкото в Куба.

Както кубинските власти, така и Поланко счита Мадуро за кръгъл идиот, макар да е принуден да му се усмихва. Инфлацията е няколко милиона процента годишно. Липсва всичко. Няма лекарства. Броят на убийствата се увеличава. Вероятността за смърт в Каракас е по-висока, отколкото в Кабул в ръцете на талибаните. Ситуацията се усложнява от решението на САЩ да прекратят диктатурата на Мадуро преди да бъде свален. Масовото изселване на населението от Венецуела има отрицателно въздействие върху целия регион.

След смъртта на Кенеди Вашингтон се примири с кубинската диктатура. Първо, тя беше защитена от СССР. Второ, всички бяха сигурни, че е обречена и не си струва да поема никакъв риск за унищожаването й. Чувал съм го много пъти в САЩ. Никой не знаеше какво ще доведе до бързото разпадане на режима на Кастро. Поради това преобладаваше идеята да не се предприемат действия поради опасения от масово изселване на населението и огромни разходи за възстановяване на страната след десетилетия на комунистическо опустошение. Защо да се стреля по комар от оръдие, ако той скоро ще умре? Клинтън дори е издал на режима на Кастро 20 000 годишни визи, за да го успокои. По този начин се освобождава пара. Нямаше бързане. Строго погледнато, обкръжението на Клинтън тайно се надяваше, че друга администрация ще трябва да се справи с неизбежния срив на кубинския режим.

Този подход няма нищо общо с открито враждебното поведение на администрацията на Тръмп, която е решена да затегне финансовите гайки и по този начин да задуши диктатурата на Мадуро. САЩ са финансовият собственик на планетата. Делът на тази страна представлява 22% от световния БВП, 80% от сделките се правят в долари, преминаващи през банковата система на САЩ. Това ще позволи на Вашингтон да забрани паричните преводи към Куба и да третира страни, които са нарушили търговското ембарго, като недружелюбни. За 60 дни бедността в Куба ще се превърне в абсолютна бедност, която ще засегне кубинската управляваща класа и ще доведе до социална експлозия.

Нека обаче да се върнем към въпроса какво ще направи Куба. Макар да призовава венецуелците да се държат, много от тях показват, че Хавана тайно изпраща у дома военните и съветниците си, унищожава твърдите дискове с компрометиращи материали. Кубинското правителство изобщо не е компетентно, но основната черта на Раул Кастро е здравият разум. Фидел би действал по различен начин, много по-импулсивно, като например, когато призова СССР да използва ракетите си за „превантивно" унищожаване на САЩ. За щастие на кубинците, Фидел почина и намери последното си убежище, както се твърди, на гробището „Свети Ифигения“ в Сантяго де Куба.

Превод и редакция: Тереза Герова