Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Kathimerini (Гърция): Често задавани въпроси: Сделката за името между Атина и Скопие

04 февруари 2019 | 11:49

Атина. Ратификацията на Преспанския договор отбелязва началото на нов период както за Гърция, така и за Бившата югославска република Македония (БЮРМ), а също така повдига редица въпроси относно бъдещето на двете страни. Тук ние се занимаваме с някои от тези въпроси и се опитваме да дадем някои отговори.

1. Как е свързано споразумението с кандидатурата на БЮРМ за присъединяване към НАТО?

Преспанският договор ще влезе изцяло в сила, след като Скопие стане член на Алианса. След ратифицирането на сделката в гръцкия парламент на 25 януари, балканската страна ще бъде поканена от НАТО през следващите няколко дни да подпише Протокол за присъединяване като „Република Северна Македония“. Но нейното приемане ще трябва да бъде одобрено от всички 29 парламента на страните-членки на НАТО, включително Гърция. Това може да отнеме повече от година, съдейки по присъединяването на Черна гора през 2017 г.

2. Може ли Русия да наложи вето на договора в Съвета за сигурност на ООН?

Съгласно условията на споразумението от Съвета за сигурност и генералния секретар на ООН се изисква само да потвърдят влизането му в сила. Следователно няма начин Русия да оспори споразумението.

3. Може ли споразумението да бъде анулирано в Гърция от бъдещо правителство на „Нова демокрация“, която изрази несъгласието си със сделката?

Процес, подобен на този, който не позволи на БЮРМ да се присъедини към НАТО през 2008 г. (чрез заплаха за вето), не може да бъде повторен. Ратифицирането на Преспанското споразумение от гръцкия парламент вдигна единствената пречка за присъединяването на страната през 2008 г. - нейното конституционно име. Лидерът на „Нова демокрация“ Кириакос Мицотакис заяви, че Гърция си запазва правото да наложи вето на присъединяването на БЮРМ към Европейския съюз. Въпреки това, съгласно член 2, параграф 1 от споразумението, Гърция се съгласява „да не възразява срещу желанието за или членството на [Северна Македония] ... в международни, многостранни и регионални организации и институции, на които [Гърция] е член“. Освен това член 20, параграф 9 ясно посочва, че разпоредбите на споразумението„ са неотменими“.
Гърция, разбира се, може да определи условия за изпълнението на 35-те глави от процеса на присъединяване, но същността на въпроса е, че споразумението не позволява на Гърция да налага вето. Всяко нарушение на това би могло да доведе до изолиране на страната от международната общност и осъждане от Международния съд.
Що се отнася до присъединяването на Македония към ЕС, Франция и Холандия повдигнаха възражения срещу определянето на дата за започване на преговорите. Въпреки това се очаква процесът да започне през юни или декември и да отнеме няколко години. Това означава, че присъединяването на „Северна Македония“ към ЕС ще се осъществи след изтичане на мандата на следващото гръцко правителство.

4. Какво печели Гърция от споразумението?

Поддръжниците на споразумението подчертават факта, че то урежда въпрос, който е поглъщал скъпоценен дипломатически капитал в продължение на 27 години. Освен това се признава решаващия принос на Гърция за укрепването на ролята на Запада на Балканите, тъй като присъединяването на БЮРМ към западните институции се възприема като ограничаване на влиянието на Русия (и Турция) в региона, въпреки факта, че това се осъществява чрез религиозни и културни мрежи, функциониращи независимо от политическите събития. Най-голямата печалба на Гърция може би е, че тя постигна някои основни свои изисквания, като принуди съседната страна да промени конституционното си име на смесено име с географско определение, нещо, което е гръцката национална политика от 2008 г. насам. Освен това Гърция предизвика промени в Конституцията на БЮРМ, които премахват всички елементи на иредентизъм в нея. Тя постигна ясно разграничение между историята на древна Македония и историята на БЮРМ - въпреки че някои експерти подчертават, че усилията за узурпиране на историята на древна Македония са просто стратегия на бившата администрация при Никола Груевски и вече са били изоставени от Скопие.
Освен това, докато споразумението признава езика, който се говори в БЮРМ като „македонски“ - разглеждан като отстъпка от Атина, за която в замяна е създадено сложно име, което да се използва erga omnes (което означава както на национално, така и на международно ниво) - Гърция „спечели“ обяснението в член 7, параграф 4, че този език принадлежи към групата на южнославянските езици.

5. Дали споразумението отваря нови икономически възможности за Гърция?

Пълната нормализация на отношенията със Скопие със сигурност ще отвори нови възможности за Гърция от икономическа гледна точка, и то не само в БЮРМ, но и на Балканите. Очаква се регионът на гръцката Македония и цялата северна Гърция да се възползват значително, тъй като се очаква Солун да се превърне в център на многобройни инициативи.

6. Какво губи Гърция в резултат от споразумението?

Въпреки че през 2008 г. Гърция определи съставно наименование с географски критерий като национална политика, голяма част от общественото мнение все още остава ангажирана с позицията, приета от Съвета на политическите лидери през 1992 г., която се противопостави на всяко име, съдържащо термина „Македония“. Следователно, въпреки националната политика се е променила, мнозинството от гражданите смятат преименуването на БЮРМ на „Северна Македония“ като поражение, а не като победа за Гърция.
Втората отстъпка, посочена от противниците на договора, е приемането на името „македонски“ за славянския диалект (или език), говорен в съседната страна, както и приемането на двусмисления английски термин „националност“ (който се използва в споразумението), което може да означава и „етническа принадлежност“ и „гражданство“. Тази двусмисленост се счита за равносилна на това, че Гърция приема, че гражданите на БЮРМ са от „македонска“ етническа принадлежност. Признаването на „македонска“ националност, която раздразни също албанската етническа общност в Македония, несъмнено е точка, която може да се разглежда като източник на иредентизъм.
Освен това убеждението, че споразумението е било наложено на Гърция от чуждестранни сили, също се отрази. Това доведе и до колапса на коалицията между СИРИЗА и „Независимите гърци“, който остави страната да се управлява от правителство, което няма парламентарно мнозинство.

7. Защо клаузите за националност и език се считат за такива големи поражения?

Независимо от това, колко е ясно, че историческото наследство на антична Македония – което е гръцко – се различава от историята на географския регион на север от гръцката Македония, националността и езикът, определни от споразумението, изглежда дават възможност на славяно-говорящото население на БЮРМ да се смята за част от македонската нация. В този смисъл критиците твърдят, че споразумението официално установява, като признава „македонския“ език и „македонската“ националност, че Македония не е само гръцка - тя е многоетническа. Въпреки твърденията, че Гърция е приела „македонския“ език през 1977 г. на Конференцията на ООН за стандартизацията на географските имена, фактът е, че единственото нещо, което е признато по това време, е „македоно-кирилицата“. В края накраищата, ако македонският език наистина е бил признат през 1977 г., това не би бил такъв критичен момент на раздор от 1992 г. до днес.

8. Възможно ли е наистина да се борим с иредентизма?

Оптимистите посочват, че очакваното разширяване на гръцките инвестиции в съседната страна ще отслаби иредентистките тенденции. Междувременно, скептиците предупреждават, че гръцкото признаване на „македонската“ идентичност на страната представлява крайъгълен камък в пропагандирането на иредентизма и по-нататъшното укрепване на славяно-македонската национална идеология - идеологическата конструкция на „македонизма“ - която се появи в края на 19 век. Според тази идеология Егейска Македония е под гръцка окупация, докато Пиринска Македония е под българска окупация.

9. Възможно ли е съществуването на „Северна Македония“ да представлява заплаха за Гърция?

Историческото време не може да се сведе до естественото време. През следващите години няма да има заплаха за Гърция; всъщност страната ще се засили, паралелно с укрепването на стабилността на Балканите. Въпреки това еволюирането на БЮРМ в „Северна Македония“ и признаването на „македонската идентичност“ може в исторически план да означава посяване на семената за нещо по-голямо. Съседната държава ще се превърне в автономен инкубатор на македонската идентичност. В бъдещо геополитическо развитие 30, 40 или 50 години от сега нататък, великите сили биха могли да подкрепят създаването на единна, мултиетническа федерална македонска държава - вътре или извън Европейския съюз - която ще вбие клин на Балканите. Такива геополитически изчисления се крият зад резервите на България по отношение на Преспанското споразумение.

Превод и редакция: Иван Христов