Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Hungary Today: Геополитическата ситуация на Унгария и нейните опции във външната политика

06 ноември 2018 | 10:26

Когато президентът на Турция Реджеп Таийп Ердоган беше на визита в Будапеща в средата на ноември, премиерът на Унгария Виктор Орбан повтори същия принцип, за който е говорил много пъти през последните години, а именно – триъгълника на столиците Берлин, Москва, Истанбул – които традиционно имат силно влияние върху външната политика на Унгария. Това добре оформено „шикалкавене“ е основано на настоящите условия, но в същото време изглежда малко преувеличено. Без съмнение, Хабсбургската империя играе значителна роля, а нейната столица е Виена – връзка, наследена от Германската империя, управлявана от Берлин. Това е вярно също за Турция, но по-назад във времето, и за Русия през последните 170 години.

Външната политика на Виктор Орбан има своите исторически прецеденти в политическата философия и практика на великия Принц на Трансилвания Габор Бетлен и Ференц Деак, мозъкът на Австро-Унгарския компромис, както и в деликатно балансираната политика на Миклош Калай по време на Втората световна война. Орбан посочва, че геостратегическата позиция на страната е реалност, която не може да бъде променена; единствената възможност е да се възползваш максимално от нея. Решаващ момент тук е, че Унгария трябва да развива добри политически и икономически връзки с Великите сили около нея, без да изпада в тежки зависимости към някоя от тях.

В момента, доставките на газ за Унгария идват почти изцяло от Русия, какъвто е случаят с много европейски страни. Руската Федерация е богата на природни ресурси, и независимо, че има сериозни вътрешни проблеми, тя със сигурност ще остане Велика сила и през следващите десетилетия заради демографската си тежест и военния потенциал. Турция има население от 80 милиона и силна армия, нейната икономика расте стабилно през последните 20 години и тя има значително влияние върху Близкия Изток, включително върху миграцията. Също така, все по-авторитарния режим на Ердоган явно е решен, не без носталгия по османските времена, да си осигури плацдарм в региона. Германия е водещата сила в Европа с четвъртата най-голяма икономика на света и 82-милионно население, което я прави страната с най-голямо население в Европейския съюз. Взимайки предвид всичко това, тя без съмнение е страна номер едно в Съюза.

Въпреки че Орбан не каза, че трите страни са равни за Унгария, това, че ги спомена в един пакет може спокойно да бъде интерпретирано именно така. Но, това със сигурност не е вярно. Що се отнася до Русия, отношенията всъщност са истински необходими само в една сфера: енергийните доставки. Важността им вероятно ще намалее с времето, предвид това, че възобновяемата енергия се развива. От друга страна, независимо от огромния военен потенциал на Русия и ядрения й арсенал, страната изостана от САЩ след разпадането на СССР (военния й бюджет е една десета, а БВП една пета от американските – като последният е изчислен в полза на русия по системата PPP). Накрая, като член на НАТО, Унгария получи отбранителния чадър на тази организация.

Турция стана много по-силна през последните 20 години, особено, след като миграцията увеличи геополитическата й важност напоследък. Въпреки това, нейният глас е по висок от политическата й тежест и тя все още е и, най-вероятно ще остане, регионална сила. Членството на Турция в НАТО със сигурност ограничава амбициите й в региона.

Не подлежи на съмнение това, че измежду трите страни, германското влияние се усеща най-силно и това едва ли ще се промени в бъдеще. Германският дял във външната търговия на Унгария е една пета и е много по-голям от този на всички други партньори, а положението при външните инвестиции е същото. Двойната връзка във форматите НАТО и ЕС също прави връзката още по-силна. Друг общ аспект е, че както Германия, така и Унгария се коренят в западното Християнство, а демократичните ценности са дълбоко вкоренени в техните общества, дори и да могат да се открият някои несъответствия в това. Друг въпрос е дали би било препоръчително Унгария да "диверсифицира" своята зависимост от Германия, като се опитва да намери други референтни точки в рамките на ЕС в бъдеще.

Друг важен момент е, че унгарското общество, независимо от разочарованието му в Запада след падането на комунизма, е фундаментално и силно насочено към Запада и въпреки че често критикува някои политики на ЕС, той е силен поддръжник на Европейския съюз и симпатизира на Германия (и Австрия). За сравнение, поради 150-годишното османско владичество, хората са резервирани към Турция и поради двойното завладяване от Русия през 1849 г. и Съветския съюз между 1944 и 1991 г. в страната има огромни антируски настроения. Освен това Орбан не спомена САЩ в оценката си, въпреки че все още е водещата сила на света и НАТО от икономическа и военна гледна точка. Дори изолационистките мерки на Тръмп в определени области не могат да премахнат тази тенденция. Америка играе важна роля в съдбата на Унгария през 20-ти век (Първата световна война, Четиринадесетте точки на Удроу Уилсън, Втората световна война, ненамесата през 1956 г. или Малтийския разговор между Горбачов и Буш).

Основният политически дом на Унгария е ЕС, чието усъвършенстване трябва да бъде постигнато с политически средства - нещо, което често се обявява от самия Орбан през последните години. Отношенията с Турция и Русия са важни, но твърде голямата зависимост от тях няма да обслужва националните интереси на Унгария. Разбира се, да се разглеждат нашите западни връзки и нашите неоспорими ангажименти към Запада като нещо, което автоматично донесе на страната просперитет и богатство също би било лошо, както беше доказано с края на комунизма преди четвърт век. Мъдрото съчетание на вяра в споделените ценности и трезвия реализъм по отношение на своите интереси е това, от което Унгария се нуждае през следващите десетилетия.

Превод и редакция: Иван Христов