Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Нова Македония“ (Македония): Исканията на албанците минават заради договора с Гърция

30 октомври 2018 | 08:21

Отварянето на Основния закон с цел промяна на конституционното име на Македония като ангажимент, произтичащ от договора с Гърция, се използва от някои албански партии в страната, за да „прокарат“ своите предложения за изисквания, които частично вече са уредени със закони. Като се има предвид драматичното събиране на квалифицирано мнозинство при гласуването за започване на процедура за конституционни промени, някои анализатори разтълкуваха тези опити като незряла политика на албанския субект в страната, но и като поставянето на нови изисквания от страна на представителите на албанските партии към правителството, които може да „минат“ в процеса за споразумението с Гърция, макар че не са били част от преговорите между Скопие и Атина, коментират от редакцията на електронното издание на първия вестник в югозападната ни съседка – „Нова Македония“.

Според анализаторите, залогът е прекалено голям за стъпката, която се опитват да направят от албанския политически лагер, особено като се има предвид, че досега албанците силно подкрепяха споразумението с Гърция и са единодушни в усилията на страната да стане член на НАТО, а по-късно – и на Европейския съюз.

От друга страна, в отговор на въпрос на изданието доколко правителството е склонно да приеме измененията, за които настояват албанците и дали те може да се тълкуват като изнудване и ултиматум, правителственият говорител Миле Бошняковски заяви, че се работи усилено за хармонизиране, но все още няма дата, когато ще бъдат представени измененията в парламента.

„В този момент в ход са консултациите и координацията на правителството с депутатите и политическите субекти в парламента по отношение на конституционните промени. В момента, когато ще имаме информация от обществен интерес на тази основа, ще споделим с обществеността, а предложенията за конституционните поправки ще бъдат изпратени до Събранието, където ще продължи и самият процес“, поясни Бошняковски, без да уточнява дали албанските партии ще бъдат включени в процеса.

Успоредно на това, по въпроса дали евентуалните изисквания на албанския политически субект в парламента ще бъдат претворени в поправките, които правителството ще внесе в парламента, политологът Милан Стефановски заяви, че все още е възможно някои от тях да бъдат представени на пленарните заседания в парламента, въпреки че самият той подчертава, че конституционните изменения не трябва да се превръщат в източник на нови претенции на етническа основа.

„Гласуването с квалифицираното мнозинство в парламента ще се отнася конкретно до предложението на правителството за конституционни промени само като част от изпълнението на споразумението от Преспа. В превод това означава, че представителите на албанските партии „Беса“ и „Алианс за албанците“ не би трябвало да издигат подобни искания на заседанието, защото подобна стъпка ще им спечели точки пред избирателите, но в същото време ще ги лиши от международна подкрепа, която е много важна в този момент.

Въпреки това, тук не изключвам и възможността те да са представили исканията си на преговорите на правителството по-рано. Смятам, че повечето от тези искания вече са уредени в законодателни решения. Каква ще бъде развръзката за този момент ще разберем в следващите няколко дни, но процесът за конституционните промени в съответствие с ангажиментите от споразумението от Преспа няма да текат гладко“, уверен е Стефановски.

Председателят на „Алианс за албанците“ Зиядин Села и Билал Касами от „Беса“ и не се отказват от допълнителни изменения за промяна на Конституцията освен тези, договорени с Гърция за промяна на името Република Македония. Те настояват за промени, с които албанската общност ще бъде регистрирана като държавообразуващ народ Македония. За ДСИ, членството на Македония в НАТО и ЕС вече е приоритет.

„Смятам, че процесът на решаване на спора за името е абсолютен приоритет и това е най-значимият процес от независимостта до днес. Няма да позволим на дневнополитичко печалбарство да застраши интегрирането на Македония в НАТО и ЕС“, увери наскоро депутатът от ДСИ Артан Груби.
От „Беса“ и „Алианс за албанците“ засега няма индикации, че ще се откажат от искането си за допълнителни изменения, които ще се отнасят до положението на албанците в Македония, а тук не случайно се споменават точките от т.нар. Тиранска платформа. Някои от тях се отнасят и до Конституцията на Република Македония, в която трябва да се заложи, че македонският език с кирилицата и албанския език с неговата азбука са официални в Македония. В този документ, подписан от представители на партиите на албанците в Македония и от премиера на Албания Еди Рама, се казва, че е необходим и „цялостен дебат за знамето, химна, държавния герб с цел държавните символи да отразяват мултиетническото общество и етническата равенство" .

Превод и редакция: Тереза Герова