Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Svenska Dagbladet (Швеция): ЕС и САЩ хитруват за Македония

08 октомври 2018 | 16:33

Скопие. ЕС и САЩ са доволни от резултатите на референдума в Македония. Но вие бихте ли приели формулировката: „Обявявате ли се за членство в ЕС и НАТО, като признаете споразумението между Македония и Гърция?“ Шел Магнусон, специалист по Балканите, заявява във вестник Svenska Dagbladet, че на избирателите не дадени ясни алтернативи. Членството в ЕС се приравнява към членство в НАТО. В добавка към това всички си затварят очите за вътрешната криза в Македония.

На референдума в Македония не бяха обозначени ясни алтернативи. Жителите на страната трябваше да получат истинска възможност да определят своето отношение за членството в ЕС, без значение с какво се свързва още то.

След референдума в Македония САЩ и Европейският съюз изразиха своето удовлетворение от убедителната победа на гласувалите „за“. Швеция също подкрепя „интеграцията на Македония в ЕС“. В същото време председателят на македонската избирателна комисия обяви гласуването за невалидно, тъй като избирателната активност беше по-ниска от 50%.

От демократическа гледна точка окръжаващият свят хитрува по този въпрос. Той си затваря очите за това, че избирателите на референдума трябваше да получат възможност да изберат една от ясно поставените алтернативи. Вместо да тормози жителите на Македоня, ЕС трябва да им даде тази възможност.

Ние самите никога не бихме приели формулировка от рода на:
„Обявявате ли се за членство в ЕС и НАТО чрез признаване на споразумението между Македония и Гърция?“

Тук става дума за три различни въпроса: името на държавното образувание, присъединяването към ЕС, както и за членството в НАТО. Апропо, формулировката илюстрира също, че членството на Балканите в ЕС се определя от чужденците като „евроатлантическа интеграция“, а това означава и членство в НАТО.

Конфликтът между Гърция и Македония, естествено, през цялото време беше в центъра на вниманието. Но има един аспект от референдума, който не беше взет предвид и който свидетелства за скритата криза, както в Македония, така и в Европа. Ако се направи анализ на резултатите от гласуването веднага се набива на очи схема, който опростено може да бъде описана така: „албанците гласуваха „за“, македонците – „против“.
Една четвърт от населението на Македония са албанци. През 2001 година страната бе нападната от Армията за освобождение на Косово. В хода на конфликта албанските лидер в Македония твърдяха, че не съществува никаква македонска нация и че тази територия е същата степен албанска. Разрастването на конфликта в по-мащабна война бе избегнато чрез създаването на двунационална държава. Може да се говори също за един вид федерация, където два народа живеят заедно.

На референдума участваха около 36% от имащите право на глас и „против“ гласуваха около 6%. Ако разгледаме етническия състав ще забележим две тенденции: явката беше по-висока в общините, където огромното мнозинство от населението са албанци и там броят на гласувалите „против“ е нищожно малък. В общините, където живеят основно македонци, хората гласуваха по-малко активно и там гласовете „против“ са повече. В албанската Западна Македония избирателната активност беше 41%, а делът на гласувалите „против“ е 1,6% (по усреднените данни, предоставени от общините).

В Скопие се вижда ясна разлика между общините, в които живеят македонци и тези, населени от албанци. В първите явката е 33%, а в последните – повече от 60%. Аналогично частта на гласувалите „против“ е близо 7% и 0,4% съответно.
Това значи, че македонците, които най-много ги засяга въпросът за смяна на името на страната, се отказват от членство в ЕС и НАТО в случай, че това изисква промяна на името. Албанците пък не смятат за важен този въпрос. Македонците, чийто език е родствен с българския и сръбския, се смятаха за южнославянски народ в титовска Югославия. Проблемът е в това, че географски територията на Македония обхваща също части от България и Гърция и затова, когато говорим за жители на Македония, може да не става въпрос за граждани на тази страна. Гърците са прави за това, исторически Македония явно е била многонационална територия. От тази гледна точка името „Северна Македония“ е разумно, но тогава как ще се наричат хората и езика? И на кой патриарх ще трябва да се подчинява тяхната непризната църква? Северномакедонски език не съществува, а „македонски славяни“ през 1900 година са наричани българите и в по-малка степен сърбите.

Понастоящем македонската идентичност е ясна, но проблемите възникват отново, когато етническите и политическите граници не съвпадат по исторически причини. Ако ЕС иска да направи нещо, то са нужни определени мероприятия, някакъв план Маршал за Балканите.

Превод и редакция: Иван Христов