Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Kathimerini: Една трезва оценка на изхода от македонския референдум

05 октомври 2018 | 16:01

Според резултатите от наскоро проведения референдум в Бившата Югославска Република Македония (БЮРМ) относно нейния договор за името с Гърция, от общо всички приблизително 661 000 гласа, 91.5 процента бяха За договора, в сравнение с 5.6 процента, които гласуваха „против“, докато 2.8 процента от всички гласове бяха невалидни. Избирателната активност беше 37 процента от общо близо 1 800 000 граждани, регистрирани в избирателните списъци, пише Василис Сарафидис в анализ за електронното издание на гръцкия вестник Kathimerini, който Агенция „Фокус“ представя без редакторска намеса.

Изходът от референдума оставя пространство за политическите партии и в двете страни да интерпретират резултата както пожелаят, по начин, който обслужва съществуващите им позиции.
В частност, министър-председателят на БЮРМ Зоран Заев постави акцент върху огромния процент гласували „За“, твърдейки че „в демокрациите, гражданите които решават, са тези които гласуват“. От друга страна Християн Мицковски, лидерът на основната опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ, акцентира върху ниската избирателна активност в референдума, твърдейки че „най-силното послание беше изпратено от онези, които бойкотираха или гласуваха против споразумението“. И двете виждания са самообслужващи и поради това потенциално подвеждащи.
Подобен модел на поведение, не особено изненадващо, се появи и в Гърция. Например, Панос Каменос, лидерът на младшия коалиционен партньор „Независими гърци“, побърза да обяви референдума за „невалиден“, защото „68 процента от гражданите на БЮРМ отхвърлиха споразумението“. Обаче, тази цифра включва не само онези, които гласуваха с „Против“ и онези, които съзнателно бойкотираха референдума, но и онези, които така или иначе нямаше да гласуват, независимо от мнението си. Това изкривява реалността по един нелицеприятен начин. Освен това, гръцкото външно министерство интерпретира изхода като „противоречив“.
В реалността, обаче, няма нищо противоречиво около резултата, както ще обясня по-долу.
Един трезвен подход трябва да предвиди както изборния резултат, така и избирателната активност.
Ключовият момент в настоящия случай е елементарното наблюдение, че, на практика, нито едни избори нямат избирателна активност от 100 процента. Поради това, един по-информативен показател за подкрепата за споразумението е съотношението на броя гласове „За“ вместо хипотетично осъществимата активност.
В ключовите парламентарни избори в БЮРМ през 2016 година, избирателната активност достигна 67 процента, докато на изборите през 2014, които комбинираха парламентарни с президентски такива, процентът беше около 65.
Следователно, изглежда че бойкотът е намалил участието в референдума с 28 до 30 процента.
Вземайки предвид този параметър, резултатът сочи, че гласувалите „За“ най-вероятно щяха да спечелят дори и при липсата на бойкот. По-конкретно, процентът постигнат от гласувалите „За“ щеше да бъде около 50.5 процента, ако избирателната активност беше същата като на изборите през 2016 година и 53.5 процента, ако гласувалите бяха толкова, колкото през 2014.
Анализът на тези резултати не трябва да бъде изненадващ, тъй като той всъщност потвърждава резултатите от последните анкети, които прогнозираха лека победа за подкрепящите споразумението, вариращи приблизително между 51 и 52 процента.

Заев има предимство

Изходът от референдума в неделя изглежда, че служи на целите на администрацията на Зоран Заев поради следните причини.
1. Референдумът сам по себе си изпълва поетия ангажимент на правителството на БЮРМ да даде възможност на хората да изразят своето мнение по отношение на Преспанското споразумение.
2. Резултатът е толкова позитивен, колкото трябва да бъде, така че не е нужно да възпрепятства продължението на процеса на прилагане на договора.
3. Резултатът гарантира, че Заев ще продължи да се радва на подкрепа от Европейския съюз и НАТО, които според последните информации, са си поставили за цел надминаването на 600 000 гласа „За“, за да определят референдума като успешен. Тази цел беше постигната.
4. Накрая, критичната фаза на споразумението беше и остава следващата, където от парламента на БЮРМ ще зависи извършването на конституционни промени. Завършването на този процес изисква мнозинство от две трети. Правителството, обаче, понастоящем има 71 от общо 120-те места – т.е. девет места по-малко от минималното изискване. Натискът върху депутати на ВМРО-ДПМНЕ да гласуват в полза на споразумението се очаква да се покачи, особено за тези, които представляват региони с голям брой гласоподавалите, подкрепили договора.


Доктор Василис Сарафидис е доцент по иконометрия, член на изпълнителния борд на Австралийския институт за македонски изследвания и член на Dimokratiki Efthini.

Превод и редакция: Йонислав Дочев