Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Взгляд“: Опитват се да въвлекат Москва в косовската криза

01 октомври 2018 | 08:51

Москва. Косово преживява поредната криза, сръбската войска е в бойна готовност. На този фон на Балканите започват съвместни военни учения на военни от Руската федерация и Сърбия, а президентът Александър Вучич се готви да пътува до Москва, за да потърси подкрепата на Владимир Путин. Явно се опитват да вкарат Русия в косовския конфликт, пише руският вестник „Взгляд“.

Очаква се Вучич да пристигне в Москва в сряда, два дни след началото на съвместните военни учения на територията на Сърбия, които ще се проведат под кодовото име "БАРС 2018". В тях ще бъдат задействани изтребители МиГ-29 и вертолети Ми-8.
След събитията в съботната сутрин, като главнокомандващ, Вучич разпореди някои армейски части да бъдат приведени в повишена готовност, а няколко часа по-късно министърът на отбраната Александър Вулин съобщи, че в Южна Сърбия по тревога са вдигнати и спецчастите.
Всъщност албанските спецчасти са останали в Северно Косово приблизително 14 часа, пострадали няма, а населението на Зубин Поток постъпило както обикновено – преградило единствения стратегически път с барикади.

Далеч по-смешно, според „Взгляд“, било поведението на натовските мироопазващи сили в Косово, КФОР: колоната им с огромно закъснение тръгнала на север (когато там вече нямало албанци); стигнала до сръбската барикада при Зубин Поток и спряла; натовците изпратили хеликоптер с няколко италиански военнослужещи. Те записали видяното с видеокамера, а после качили това увлекателно travel video на собствената си страница във "Фейсбук", в стил "как си почиваме на „Газивода“. Така участието им в миротворческата акция приключило. Това предизвикало гнева на президента Вучич, а италианският генерал Винченцо Гросо, който е и командващ КФОР, тъй и не успял да обясни поведението на подчинените си.

Албанците са признати майстори на провокацията. Нищо особено не са направили. Просто Тачи се повозил на катер в почивния си ден. Той обаче не може да не си дава сметка, че „релакс на „Газивода“ означава за сърбите реакция, граничеща с истерията. В момента Вучич е съвсем близко, реално погледнато, до обявяване на частична мобилизация и окупация на района около „Газивода“, Зубин Поток и Северна Митровица.
И ако Тачи още веднъж отиде да се повози с приятелите си из живописното планинско езеро, съвсем гарантирано е, че руските МиГ-29 ще останат в Сърбия. Просто ще забравят да отлетят.

Налице са всички основания да се предполага, че албанците именно това и търсят. В такъв случай хем Русия едностранно може да бъде обвинена в "агресивни планове на Балканите", хем и Вучич могат да дискредитират.
Позицията на руската страна е ненамеса в конфликти между други страни, която е заявена през станалия вече христоматиен пример с противопоставянето между Иран и Израел. Вярно е, че за Сърбия (а юридически и за Русия) с Косово няма "външен» конфликт", той е вътрешносръбски. Но ако Белград иска по някакъв начин да си осигури по-голяма подкрепа от Москва, освен сегашното военно-техническо сътрудничество, ще трябва доста сериозно да се постарае.

Известна е позицията „заедно с руснаците сме двеста милиона“. И тя, разбира се, е приятна, но трябва да бъде подкрепена с още нещо.
Правителството на Вучич смята, че отказът да се присъедини към антируските санкции е едва ли не проява на личен героизъм, а това, погледнато в исторически план, изглежда странно – липсата на подлост все още не означава героизъм. В Белград са уверени, че Русия просто по дефиниция е длъжна да се застъпва за Сърбия, докато самите сърби водят задкулисни преговори с Брюксел. Това е изведено едва ли не като държавна стратегия, която отчасти повтаря поведението на Тито от времето на неговото „движение за неприсъединяване“.

В Москва на дипломатическо равнище е прието да се съгласяват с Белград и неговата „балансирана позиция“, като изтъкват суверенното право на сръбския народ да направи европейски избор. Това, разбира се, е правилно. Но къде по-симпатично е поведението на Република Сръбска, което е много по-еднозначно по отношение и на Русия, и на Запада.

Министърът на външните работи на Руската федерация Сергей Лавров неведнъж е подчертавал, че Москва е против правилото да се чертаят „разделителни линии“ на Балканите по принципа „който не е с нас е против нас“. По-скоро НАТО и ЕС тласкат балканските народи и държави към декларации за еднозначен прозападен избор. Има и още едно заиграване в това поле – на албанците, които успешно манипулират не само сърбите, но и европейците, и американците.

В Прищина вече отхвърлиха плана за размяна на територии. Там обаче има персонажи, далеч по-радикални от Змея (прякорът на Тачи – б.р.). Докато той се возел във водите на езерото, няколко хиляди под ръководството на местния радикал Албин Курти митингували в косовската столица с единственото обвинение, че съществува план за размяна на територии със Сърбия. Те искат нещо повече.
Преговорите между Путин и Вучич никога не са лесни, въпреки видимото приятелско настроение. В момента те са заплашени да станат най- сложните в цялата история на взаимоотношенията.Трябва да се помни, че търпението на сърбите действително е на края си, а албанците твърде умело нагряват атмосферата.
На практика Вучич във всяко свое публично изявление говори за мир и спокойствие, да не го принуждават да издава заповеди за повишаване на бойната готовност на армията. Едното не пречи на другото, но има всички основания да се мисли, че октомври ще се превърне в месец, когато ще се реши ситуацията около Косово.