Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

ТАСС: Как администрацията на Доналд Тръмп смята да реши косовския проблем

12 септември 2018 | 13:40

Ключовите европейски играчи ( и до неотдавна Вашингтон) от много години са против всякакви предложения, които включват преразглеждане на границите на Балканите. Но с идването на власт на Доналд Тръмп ситуацията се промени. Конкретно, американската администрация е готова да подкрепи териториални промени, свързани със спорния косовски регион. Подкрепата в търсенето на компромис между Белград и Прищина бе потвърдена от американския сенатор Рон Джонсън, който беше на посещение в Сърбия на 10-11 септември. Но експертите предупреждават, че евентуална корекция на границите може да предизвика ефект на доминото в други балкански страни, пише в кратък обзор на ТАСС за последните сигнали идващи от Вашингтон, представен без редакторска намеса.

Какво каза Тръмп за Косово?

За първи път Доналд Тръмп коментира ситуацията в Косово през 1999 година в разговор с Лари Кинг. Бизнесменът разкритикува администрацията на Бил Клинтън за „хилядите загинали“ сърби и за това, че той е „бомбардирал за нищо“ цялата страна. През октомври 2016 година – вече кандидат за президент на САЩ – той, в интервю за сръбското списание „Неделник“, което по-късно бе обявено за фалшиво от щаба на Тръмп, потвърди позицията си.
След като президент на Сърбия стана Александър Вучич, американският държавен глава го поздрави чрез телеграма, в която се казваше, че има намерение да работи съвместно с него „над по-нататъшното укрепване на двустранните икономически връзки, прогреса в евроинтеграцията на Сърбия, нормализацията на отношенията с Косово, както и над помирението в региона“. През юли 2018 година Тръмп уведоми Конгреса, че Международните сили за сигурност в Косово (KFOR)наброяват около 4 хиляди души, от които 690 са американци.

Какво мислят за Тръмп в Сърбия (и в Косово)?

Бившият президент на Сърбия Томислав Николич (2012-2017 г.) се отнесе с оптимизъм към външнополитическите възгледи на Тръмп. Той отбеляза, че „ако предизборната риторика не е била лъжа, можем да очакваме ... по-добро разбиране на позицията на Сърбия по въпроса за непризнаването на независимостта на т.нар. държава Косово“. Неговият приемник Александър Вучич през септември 2017 година покани Тръмп да посети Сърбия. Конкретни срокове за визитата на американския президент в Белград не бяха дадени.
От друга страна, големи надежди на американския държавен глава възлагат и в Прищина, столицата на Косово. Днешната американска администрация има одобрението на 75% от косоварите. Бившият боец, а сега лидер на непризнатото Косово Хашим Тачи, по информация на косовския вестник Zeri I Popullit, е платил за среща с Тръмп повече от 500 хиляди долара бюджетни пари (наистина, срещата така и не се състоя).

Какъв е планът на Белград за разрешаване на косовския въпрос?

Референдум На 1 юни Вучич заяви, че трябва да бъде проведен референдум, за да бъде решен този въпрос веднъж завинаги. Без признаване на независимостта на Косово няма как Сърбия да влезе в Европейския съюз, към което се стреми Белград. Затова фактически на референдума гражданите ще отговарят на въпрос, готови ли са да се откажат от Косово и Метохия заради членство в ЕС.

Корекция на границите и обмен на територии На 9 август Вучич се изказа в подкрепа на идеята за демаркация с албанците в Косово за предотвратяване на конфликти в бъдеще. На 20 август в Прищина започнаха да събират документи за провеждане на работи за делинеация на границата със Сърбия.

Международни консултации Вучич също разчита да обсъди компромисни варианти за разрешаване на проблема с Косово с президента на Русия Владимир Путин, председателят на Китай Си Дзинпин, президентите на САЩ и Франция Доналд Тръмп и Еманюел Макрон

Какво е отношението на Вашингтон към обмена на територии

Ръководството на САЩ преди Доналд Тръмп се обявяваше за запазване на границите на Косово. Сега позицията на Вашингтон стана по-гъвкава. Помощникът на президента по националната сигурност Джон Болтън заяви, че Съединените щати ще одобрят договорка за размяна на територии между Белград и Прищина, ако такава бъде постигната.

„Политиката на САЩ по този въпрос е следната: ако двете страни успеят да решат въпроса, ние не изключваме корекция на границите. Не можем да се бъркаме в това и няма да пречим“, отбеляза Болтън. „Ако Косово и Сърбия постигнат договорка, която удовлетворява и двете страни, ние сме готови да ги подкрепим“.
По думите на помощник-държавния секретар на САЩ за Европа и Евразия Уес Мичъл, Вашингтон разчита да се постигне „всеобхватно и дългосрочно решение“ между Сърбия и Косово по отношение на независимостта на самопровъзгласената република с посредничеството на Европейския съюз.

Какво не е наред с плана?

Процесът на демаркация на границите ще се сблъска с трудности. Предпочитаният вариант за Белград би било присъединяване към Сърбия на северната част на Косово и Метохия, която е населена изключително от сърби), а останалата част от Косово да бъде призната за независима. В замяна на това косовските албанци искат да включат в състава на републиката си Прешевската долина (в Южна Сърбия), което не устройва Белград.

Промяната на границите може да предизвика ефект на доминото в Европа, убеден е специалистът от Института за Европа към Руската академия на науките Павел Кандел. „Конкретно, може да стане въпрос за Босна и Херцеговина и желанието на Република Сръбска (част от БиХ) да се отдели и да се присъедини към Сърбия“, отбеляза експертът в интервю пред ТАСС. По неговото мнение, ако това се случи, „напрежението в БиХ ще се покачи“. „Не е изключено това да засегне и Македония“, добави той.

Този план не се подкрепя от ключовия играч в ЕС - Германия. Германският канцлер Ангела Меркел се обяви против промяна на границите на Балканите. В хода на срещата с председателя на Съвета на министрите на БиХ Денис Звиздич на 13 август тя подчерта, че всички страни от региона и без това имат перспектива да влязат в Съюза.

Списание Foreign Policy пише, че би било в интересите на САЩ да застанат на страната на Берлин по този въпрос, тъй като „дестабилизираща договорка“ за размяна на територии може да доведе „до започване на нова война на Балканите“.

Защо САЩ отново се занимават с косовския въпрос?

Вашингтон се опасява да не загуби влиянието си на Балканите и от нарастване на руското присъствие в региона. Особена активност във връзка с това предприема председателят на комитета по национална сигурност и правителствени дела на Сената на САЩ Рон Джонсън. На 10-11 септември той беше на двудневна визита в Белград с цел подготовка на среща на върха в с участието на Доналд Тръмп.

„Рон Джонсън смята, че Америка не трябва да пропуска историческия шанс да реши косовския проблем, тъй като в противен случай ще се стигне до дългогодишна нестабилност (в региона) и лидерството ще бъде взето от Русия“, пише „Српски телеграф“, позовавайки се на източници от правителствените кръгове.

Предишната визита на Джонсън в Белград се състоя през февруари т.г., а през юли във Вашингтон той се срещна със сръбския премиер Ана Бърнабич. В хода на възможно бъдещо посещение на Тръмп, както се очаква, косовският въпрос ще бъде решен окончателно.
По време на съвместната пресконференция с Вучич, американският сенатор изрази подкрепа за преговорния процес между Белград и Прищина и подчерта, че „американският народ иска да види Сърбия успешна, иска мир и спокойствие на Балканите“. Той също призова „да се даде на сърбите и косоварите пространство за намиране на гъвкаво решение“.

А Русия какво?

Руската страна изхожда от това, че Косово е част от Сърбия. През август официалният представител на руското Министерство на външните работи Мария Захарова в интервю пред сръбската национална телевизия заяви, че позицията на Москва по повод непризнатото Косово никога няма да се промени.
В някои медии писаха, че в хода на срещата на върха в Хелзинки Тръмп и Путин предположително са се договорили за признаване на Косово, в случай, че Прищина предаде част от територията си на Сърбия. Захарова определи тази информация за „фалшиви новини“, чиято цел, по нейните думи, е „да обезкуражи сърбите“ и да „сблъска сърбите и руснаците“.
В същото време, коментирайки идеята за корекция на границите между Косово и Сърбия, тя още веднъж повтори, че Русия „ще приеме с уважение“ решението на сърбите.
„Въпросът е в това, какво ще бъде изгодно за сръбския народ“, подчерта Захарова.

Превод и редакция: Иван Христов