Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Project Syndicate: Търговският преврат на Европа

08 август 2018 | 14:40

На трансатлантическия търговски фронт всичко утихна: юлското споразумение между държавния глава на САЩ Доналд Тръмп и председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер разсея страховете, че може да започне истинска търговска война. Постигнатата договореност бе истинска изненада, макар че едва ли има основания за това, пише Даниел Грос в авторска статия за Project Syndicate.

В основата на споразумението между Тръмп и Юнкер е заложена идеята, че САЩ и Европейският съюз ще „работят съвместно за цялостна отмяна на митата и другите видове бариерите“, без при това междувременно да бъдат налагани нови препятствия в търговията между Брюксел и Вашингтон. Но работата не опира до потенциалната сделка за свободна търговия, важното е, че бе сложен край на ескалацията на търговски мерки на принципа „зъб за зъб“, която първи започна лидерът на Белия дом с решението си да наложи мита на американския внос на стомана от Европа.
Президентът на САЩ има правомощията да налага тарифи и други търговски бариери едностранно - в интерес на националната сигурност на страната. Ето защо Тръмп може да започне собствената си търговска война, без да се консултира с Конгреса на САЩ. Сключването на търговско споразумение обаче ще трябва да бъде одобрено изрично от американските законодатели. Много малко вероятно е обаче подобна сделка да бъде осъществена в обозримо бъдеще.

Историята показва, че САЩ са имали възможност да сключват търговски споразумения, единствено когато коалиция от заинтересованите страни, възползвали се от увеличените възможности за износ, имат повече гласове от тези, които са уязвими от конкуренцията от вноса. Когато външната търговия се разглежда като чисто икономически въпрос, обикновено става възможно формирането на такава коалиция, защото ползите от либерализацията на търговията надвишават разходите.

В САЩ този въпрос обикновено е много по-сложен, отколкото в други страни, защото външната търговия играе относително малка роля в американската икономика. Износът на стоки може би е в центъра на вниманието на Тръмп, но реалностите са други: износът е под 10% от БВП на страната. Директната заетост в експортните индустрии не играе съществена роля на трудовия пазар.

За разлика от САЩ, в повечето европейски страни износът възлиза на повече от 25% от БВП, а в в Германия тази цифра надхвърля дори 50%. Когато икономиката е толкова силно зависима от външната търговия, доказването на ползите от либерализацията е много по-лесно. Поради тази причина ентусиазмът на европейците за трансатлантическо партньорство за свободна търговия е много по-голям от този на американците. Преговорите за подобен тип сделка обаче бяха преустановени още при администрацията на Барак Обама.

Президент США обладает полномочиями устанавливать пошлины и другие торговые барьеры в одностороннем порядке — в интересах национальной безопасности. Именно поэтому Трамп

В допълнение към сключването на споразумение, Юнкер, като вече стана ясно, даде лично обещание, че в бъдеще страните от ЕС ще купуват от САЩ повече селскостопански продукти. Това обещание едновременно е колкото празно, толкова и лесно осъществимо.

Празно е, защото ЕК не разполага с бюджет, за да внася соя от САЩ. Продажбата й обаче е важна за Вашингтон на фона на решението на Пекин да наложи допълнителни мита за вноса й като отговор на рестриктивните мерки, предприети от американците. Това означава, че все повече производители на соя в САЩ ще са склонни да пренасочат износа си от китайския към европейския пазар. По този начин ще бъдат пренасочени глобалните потоци на търговията с тази култура.

Въздействието на Китай обаче не се ограничава само върху соята. Всъщност, с динамиката на търговските отношения с Китай може да се обясни желанието на Тръмп да се споразумее с Юнкер.

Митата за внос на стоки в САЩ ще имат много по-голям ефект, ако се прилагат само за китайските износители. Например, въвеждането на такса в размер на 25% от самолетните двигатели на Китай ще позволи на производителите от други страни да увеличат своя дял на пазара в САЩ. Ако те обаче трябва да плащат същите мита, ситуацията няма да се промени.

Гарантирането, че ЕС няма да бъде натоварван със същите мита като Китай е много важно, тъй като в много сектори на икономиката европейските доставчици са основни конкуренти на китайските износители. И имайки предвид, че ЕС се конкурира със САЩ на китайския пазар, се оказва, че европейската индустрия в действителност може да спечели (косвено) от китайско-американската търговска война. Докато САЩ и Китай ще се борят за външната търговия, трансатлантическото „примирие“ ще донесе полза на Европа.

Това „примирие“ не е толкова благоприятно за Китай. Ако се вярва на Пекин, ръководството на страната подкрепя свободната търговията, но тя все още не показва готовност да приеме сериозно недоволството на САЩ и Европа. Ако Китай иска да има съюзници в търговската война със САЩ, той ще трябва да се преразгледа много от стандартите за вътрешен контрол и методите на работа, които де факто дискриминират чуждестранните конкуренти.

Така споразумението между ЕС и САЩ изведе на преден план истинският проблем, пред който са изправени управляващите в Китай: дали е необходимо да се продължи силната държавна подкрепа за местната промишленост. Преди 20 г. протекционистките мерки можеше и да бъдат оправдани, но днес конкурентоспособността на китайската икономика е много по-висока. Каквото и да са ползите от подобни мерки, те няма да се по-големи от щетите, причинени от ескалацията на търговска война, особено сега, когато се оказа, че Европа е „обезвредена“, а Китай ще трябва да се изправи сам срещу САЩ.


Project Syndicate е вестникарски синдикат, който публикува и разпространява в издания в множество страни коментари и анализи за международните отношения, икономиката, финансите и глобалното развитие. В него влизат 458 издания от 154 страни. Общият им тираж е почти 70 милиона екземпляра. Сред авторите има 45 нобелови лауреати и 111 държавни глави.

Превод и редакция: Тереза Герова