Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Експерт“ (Русия): „Движението“ на Стив Банън – против Сорос и против Русия

07 август 2018 | 15:19

Москва. Идеологът на американските „алтернативни десни“ Стив Банън обяви плановете си да създаде Фонд „Движение“ – The Movement. Именно така, без уточнения – който знае, той ще разбере, а който не разбира, нека също се присъедини. „Движението“ има за цел да обедини европейските крайнодесни, да ги научи на избирателни технологии в стил Cambridge Analytica и да постигне краткосрочната цел да спечели една трета от гласовете на изборите за европейски парламент през май 2019 година. В дългосрочен план – нито повече, нито по-малко – ултрадесен метеж на Стария континент, пише в представен без редакторска намеса материал, публикуван от електронното издание на руското списание „Експерт“ .

Фондът с щаб-квартира в Брюксел – точно в сърцето на Европейския съюз, който трябва да бъде разрушен – ще служи като оперативен и консултационен център за провеждането на анкети, „наточване“ на послания към електората, координация на действията и поддръжка на проекти по цяла Европа. За образец по мащаба на действие Банън смята милиардера Джордж Сорос, който изхарчи 32 милиарда долара за либерални проекти от момента на основаване на своя фонд „Отворено общество“ през 1984 година. Банън говори за това и много други неща в интервю пред американското издание The Daily Beast.

Напомняме, че главата на предизборния щаб, а след това съветник на Доналд Тръмп по идеологическата част, Стив Банън бе изгонен от Белия дом през август 2017 година. През януари т.г. отдавнашните му спонсори семейството милиардери Мърсър го изгониха даже и от Breitbart news – главният портал на американските крайно десни, който Банън създаваше и развиваше от 2007 година. Този публичен шамар бе ударен на Банън заради прекомерната му откровеност и безразсъдна наглост в изпълнението на целите - дори радикалните милиардери се придържат към минималните правила за обществено поведение и конспирация.

Тогава Банън се отправи към по-приветливите кръгове на европейските ултрадесни и остана в Рим. Ролята, която изигра за победата на италианската „Северна лига“ на изборите през март т.г. и рязкото издигане на нейния лидер Матео Салвини все още не е изследвана и описана. Последната половин година Банън обикаля европейските партньори, зареждайки ги със своите амбиции и технологии за манипулация на общественото мнение.

Главните фигуранти в „алтернативната Европа“ на Банън са френския „Национален фронт“ на Марин льо Пен и нейната по-радикална племенница Марион, италианската „Лига“ на Матео Салвини, Партията на независимостта на Обединеното кралство на Найджъл Фараж, „Алтернатива за Германия“, Австрийската партия на свободата, „Фламандски интерес“, Виктор Орбан в Унгария и управляващите националисти в Полша, както и по-малко известните, но активно посягащите към властта „нордически арийци“ – партията „Шведски демократи“, родила се дирeктно от неонацистко движение и етническите националисти „Истински фини“. Издигането на Салвини до властови позиции, при това, получавайки директно контрола върху силовия апарат, Банън смята за образцово: „Щом проработи в Италия, ще проработи навсякъде“. При това Салвини, в унисон с Банън, говори за създаване на „Лига на лигите“ в Европа, със своята партия в качеството на модел.

Но, независимо от показната раздяла с Вашингтон, Стив Банън изобщо не е прекъснал връзките си с Белия Дом, където на поста старши съветник по политическата част остана на работа неговия човек Стивън Милър, нито с неговите радикални другари в САЩ. Нещо повече, в близките месеци той ще бъде в Америка, където ще проведе кампанията на своите кандидати на изборите за Конгреса през ноември. Европейската щаб-квартира на Банън ще поддържа връзка също с групата „Свобода“ в конгреса на САЩ (Freedom Caucus) – това е групата на най-радикалните конгресмени от Републиканската партия – по-десни даже и от консервативно-либертарианската Tea party.

След изборите той планира да раздели своето време и сили на половина между Европа и Америка. И през следващата година пропагандисткият рупор на „алтернативните десни“ Breitbart news трябва да започне да излиза и на европейски езици.

Политическите ценности и цели на Банън най-добре се предават със собствените му думи: „Нека ви наричат расисти. Нека ви наричат ксенофоби. Нека ви наричат традиционалисти. Носете това като почетен знак“, вдъхновяваше Банън членовете на „Националния фронт“ на конгреса на партията в Лил на 10 март т.г. „Традиционалисти“, както и „идентитаристи“ – това са съвременни вариации за определение на народите по стария нацистки принцип „кръв и земя“, с последващо изгонване на всички, които „не са със същата кръв“ и не се е родил на „тази земя“.

В средата на юли пред лондонското радио LBC Банън се обяви за освобождаване на Томи Робинсън, получил 13 месеца лишаване от свобода по законите за „престъпно неуважение към съда“ и „нарушаване на обществения ред“. Робинсън, бивш член на неофашистката Британска национална партия, през 2009 година основа и оглави радикалната антимюсюлманска Лига за английска отбрана и участва в създаването на британското движение ПЕГИДА (Патриотични европейци против ислямизацията на Запада). „Томи Робинсън е стълб на тази страна“, заяви Банън. Даже един от най-известните британски десни Найджъл Фараж, с чието име се асоциира Партията на независимостта на Обединеното кралство, не защитава Робинсън.

В „Пътеводителя по алтернативно дясно за консервативния естаблишмънт“, издаен от Breitbart news под ръководството на Банън през 2016 година, в раздела „Интелектуалци“ се изброяват идеолозите на европейския фашизъм и нацизъм Освалд Шпенглер и Юлиус Евола, американския „палеоконсерватор“ Пат Бюкенън и младото поколение – основателят на движението „Алтернативни десни“ Ричард Спенсър. Избирането на Спенсър бе отбелязано от Спенсър на конференция на неговия „Институт за национална политика“ на 19 ноември 2016 година с вик „Хайл Тръмп, хайл на нашия народ, хайл за нашата победа!“ за радост на зигващите участници. Това видео набра близо 3 милиона преглеждания в интернет – информацията стана достояние на широката общественост.

Банън се опива от ролята на черен демиург, която е избрал за себе си: „Бих предпочел да царствам в ада, отколкото да служа в рая“, откровеничи той в същото интервю пред The Daily Beast с присъщата му цинична наглост.

Ултрадесният популистки национализъм – ето какво скоро ще управлява Европа, уверява Банън. Масовите движения вече са готови и чакат някой да активира техния потенциал: „Това ще стане мигновено – веднага щом натиснем копчето“.

И така, „алтернативата“ на Банън и неговите съучастници е да се построи трансатлантически алианс от широкия фронт на ултрадесните: националисти, шовинисти, расисти, мразещите мюсюлманите, антисемити, неофашисти и неонацисти и присъединилите се към тяхна наплашени маси, средната класа, която се бои да не загуби своето благополучие заради „мигрантите“, „бежанците“ и другите разпиарени заплахи – както през 30-те години на XX век малкия черничък „ариец“ плаши с „комунистите“ и „евреите“.

Що се касае до Русия, според мнението на Банън, Москва е в съюз с канцлера Меркел: „тя продаде контрола (над европейския пазар) на Русия за по-ниски цени на енергоносителите“. Затова Меркел заслужи неговия прякор „пълен фалшификат“. Тя, заедно с президента на Франция Еманюел Макрон, са главните мишени на Банън и неговата кампания в Европа.

При цялата демонстративна самоувереност и напор, успехът на Банън и неговия план не е очевиден. Не е много лесно да се намерят големи пари за такава идеология в Европа. За това говори и фактът, че на „Националния фронт“ му се наложи да стигне до Русия в търсенето на финансиране – никой в цяла Европа не даде. Независимо, че проектът на Банън би се харесал на богатите католически фундаменталисти и монархисти. На второ място, управляващите центристки партии нямат никакво намерение да отстъпват властта – и своите страни – на радикалите и службите за защита на конституционния строй работят за тях. Трето, по-голямата част от европейското общество, както и по-рано, е категорично против ултрадесните – те попадат на власт, както в Италия и Австрия, чрез коалиция с други сили.

Най-накрая, те не могат да разчитат и на помощта на Русия. Трябва ли да се обяснява, че ултрадесен метеж – т.е. прото-фашистки и фашистки режими в Европа – съвсем не са в интерес на Русия. Русия знае какви жертви й струва Победата през XX век. Фашизмът през XXI век, с всичките му козметични разлики, преследва същите цели и покрай икономическата криза стремежът на капитала за радикализация на режимите се засилва. „Икономическият национализъм“, който практикува Доналд Тръмп, не е нищо друго освен икономическа война срещу Русия и по-конкретно за европейския газов пазар. Неговото изискване за увеличаване на вноските в НАТО означава по-нататъшно нарастване на военната инфраструктура по западните граници на Русия, а в ръцете на ултрадесните милитаристи тези въоръжения ще се превърнат в нови заплахи.

И още един очевиден момент. Текущата консолидация на ултрадесните се води от най-агресивните американски кръгове. Те не са против Америка – те са за още по-радикална Америка. Разбира се, вашингтонското силово подполие винаги е работило с европейските екстремисти: операция „Гладиус“ – тероризъм „под чуждо знаме“ – бе провеждано от секретните кръгове на ЦРУ и НАТО с ръцете на европейските нацисти. Но сега тези същите кръгове, опаковали своята идеология в цветовете на „националната идентичност“, искат да се превърнат в масово движение.

Банън се позиционира като противоположност на Сорос. Сорос нанесе гигантски вреди на руската властова система. Сорос категорично не е приятел на Русия, но от това не следва, че Банън е приятел на Русия. Древният афоризъм „Врагът на мой враг е мой приятел“ е бил добър за двуизмерната реалност, но в днешния многостранен свят такива примитивни паралели водят единствено до илюзии и грешки.

Боксьора има два юмрука. Той работи ту с левия юмрук – условно силите на Демократическата партия, Сорос и Клинтън, ту с десния – условно Републиканската партия и нейния радикален фланг в лицето на Тръмп. А главата на боксьора е една. Нещо повече, от време на време той преминава към бой без правила, което така се нрави на Тръмп: той е притежавал не само конкурса „Мис Вселена“, но и компания-промоутър с говорещото само за себе си име Affliction – болка и страдания. И понякога се появяваше на ринга, за да свали водещия и да го обръсне до голо в знак на садистко доминиране.

Не е ли именно това номерът, за който Тръмп и Банън готвят старата и славна Европа?

Превод и редакция: Иван Христов