Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

The American Conservative: Ще надделее ли национализмът в битката с либералната демокрация

02 август 2018 | 19:34

На 19 юли Кнесетът гласува промени в Конституцията. Бе обявено, че Израел е и ще бъде, сега и завинаги, национална държава и национален дом на еврейския народ, а ивритът е единствения държавен език. Това предизвика яростните реакции не само на израелските араби и някои евреи, пише един от основателите на американското списание The American Conservative Пат Бюкянън в материал, представен без редакторска намеса.
Алън Браунфелд от Американския съвет за юдаизма определи закона като „отстъпление от демокрацията“, тъй като ограничава правото на самоопределение, според което в Израел трябва да бъдат приети всички. Според него, с това неравенството е институционализирано. Освен това, както казва Браунфелд, Израел е национален дом на американските евреи.
Това, което прави този сблъсък значим е една друга битка, която лесно може да бъде определена като въпроса на нашата ера.
Битката е между общностите, етносите, народите и нациите и принципите на либералната демокрация.
В Европа, поляците искат да съхранят историческия и етническия характер на своята държава чрез реформи, за които Европейският съюз смята, че противоречат на демократическите принципи.
Ако Варшава продължи да настоява, предупреждават от Брюксел, поляците ще бъдат наказани. Но кое е по-важно ако двете са в противоречие: Полша или политическата й система?
Други страни в Европа не се съобразяват с изискванията за отворени граници в Шенгенската зона в опита с да блокират пътя на мигрантите от Африка и Близкия Изток. Те искат да останат такива каквито са, а границите да вървят по дяволите.
Великобритания преговаря за начина, по който ще се раздели в Европейския съюз, защото англичаните поискаха да напуснат тази транснационална институция, чиито заповеди рушат техния суверенитет и отнемат идентичността им.
Когато в началото на 90-те Украйна обмисляше дали да се отдели от Русия, Буш I предупреди Киев да не се впуска в такъв „самоубийствен национализъм“. Украйна не се вслуша в Буш, а днес тази тема получи продължение:
„Ако украинците имат правото да се отделят от Русия и да създадат национална държава, за да запазят идентичността си, то нямат ли руснаците в Крим и Донбас същото право – да се отделят от Украйна и да се завърнат при своите сънародници в Русия?
След като Грузия се отдели от Русия по същото време, защо хората в Южна Осетия да нямат правото да се отделят от Грузия?
Кои сме ние, американците, отдалечени на 5000 хиляди мили, че да казваме на общности, народи и зараждащи се нации в Европа дали могат да образуват нова държава, за да запазят националните си идентичности?
Този въпрос не е маловажен.
На Парижката конференция през 1919 година източните германци, против тяхната воля, са поставени под чешко и полско управление. Съпротивата на Великобритания и Франция против това тези хора да се отделят и да се завърнат в при своето национално стадо през 1938 и 1939 година подготви сцената за най-голямата война в историята.
Тук в Америка, ние също изглежда сме в безкраен спор за това кои сме.
По-различна нация ли е американската, измислена нация, идеологическа нация, която се определя чрез общото одобрение за идеите и идеалите, изложени в нашите ключови документи, като Декларацията на независимостта и Гетисбъргското обръщение?
Или пък сме като другите нации, уникални хора, със своята история, герои, празници, религия, език, литература, изкуство, музика, обичаи и култура, познати по целия свят като „Американците“?
От 2001 година насам, тези, които твърдят, че американците са получили, при раждането на републиката, божествената мисия да демократизират човешкия род, претърпяха тежка поредица от поражения.
Нациите, в които нахлухме, като Афганистан и Ирак, за да ги дарим с благото на демокрацията, се вдигнаха на жестока съпротива. Това, което нашите принудителни интервенционисти смятаха за нашата мисия пред човечеството, бенефициентите разбраха като американски империализъм.
А културните войни по въпросите от нашата история и памет продължават.
Според The New York Times, афро-американският кандидат за губернатор на Джорджия Стейси Ейбръмс е обещал да премахне паметниците на Робърт Лий, Стоунуол Джаксън и Джеферсън Дейвис от Каменната планина.
Кандидатът от Републиканската партия Браян Кемп има пикап, който обеща да използва за извозването на нелегалните мигранти от Джорджия обратно на границата.
В Тексас е в ход инициатива за премахване на името на Стивън Остин от главния град, тъй като Остин, в началото на 30-те години на XIX век се съпротивлява срещу исканията на Мексико за отмяна на робството в Тексас, докато той още е част от тази страна.
Човек се чуди кога тези ще стигнат до Сам Хюстън, герой от Войната за независимост на Тексас и пръв губернатор на Тексаската република, която става втората държава в Северна Америка, където има робство.
Самият Хюстън, на когото е кръстен четвъртия по големина град в САЩ, е Юнионист, притежател на роби и върл противник на отмяната на робството.
В днешно време голяма част от американския народ се срамува от това, което сме били от времената на Великите географски открития до края на сегрегацията през 60-те години на миналия век. Те искат да се извинят за нашето минало, да изтрият спомените ни, да унищожат всяка следа от паметниците от тези векове.
Атаките срещу страната, която сме били и това, което сме представлявали като хора са почти постоянни.
И ако не можем да намерим modus vivendi, трябва да се отделим едни от други – като личности, политически и дори териториални и това изглежда е единствената алтернатива.

Превод и редакция: Иван Христов