Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Фонд за стратегическа култура“ (Русия): Кризата в Македония продължава с пълна сила

10 юли 2018 | 13:32

Главният редактор на аналитичния център „Геополитика.ру“, генерален директор на Фонда за мониторинг и прогнозиране на развитието на културно-териториалните пространства, ръководител на администрацията на Международното „Евразийско движение“ и автор на редица книги на геополитическа тематика Леонид Савин, свързван с прочутия Александър Дугин (наричан "идеолога на Кремъл") продължи серията си от материали на тема Македония с коментар за ситуацията в страната след повторната ратификация на Договра с Гърция за промяна на името на страната. Статията е публикуван от електронното издание на руското списание "Фонд за стратегическа култура".

В четвъртък, на 5 юли, парламентът на Македония повторно разгледа въпроса за промяна на името на страната. Социалистите на Зоран Заев и албанците отново гласуваха „за“, а депутатите от основната опозиционна партия ВМРО-ДМНЕ бойкотираха гласуването. Сега решението ще бъде пратено отново за подпис на президента Георги Иванов, който, вероятно, отново ще наложи вето, както се случи със Закона за употреба на езиците, с който се дава на албанският статутът на втори държавен.

Прозападните сили в Македония открито изразяват недоволството си от действията на президента. Разпространяват се слухове за проблеми със здравето му (включително душевното), чуват се намеци, че той трябва да напусне заемания пост.

В същия ден, 5 юли, пред сградата на парламента се състоя митинг, който беше поредния протест срещу смяната на името на страната и израз на подкрепа за държавния глава Иванов за последователната му позиция. В навечерието му полицията задържа много известни лидери на общественото мнение в Македония (например ръководителят на Християнско братство Зарко Гроздановски) и затова на митинга дойдоха и техните последователи.

Преди повторното гласуване на депутатите, в посолството на САЩ в Скопие се състоя прием по случай Деня на независимостта на САЩ. Почетни гости бяха премиерът Зоран Заев и Али Ахмети, един от създателите на албанското сепаратистко движение в Югославия в края на 80-те и началото на 90-те.

След едногодишен престой в затвора в Югославия за нелегална дейност, Ахмети заминава за Швейцария, където получава убежище, а през 1996 година става един от основателите на „Армията за освобождение на Косово“. В Македония той оглавява т.нар. „Армия за национално освобождение“. На неговата съвест лежат множество терористични актове и началото на шестмесечния въоръжен конфликт през 2001 година. След Охридския договор, който предвижда амнистия на всички страни в конфликта, албанските бойци създават партия „Демократически съюз за интеграция“ (ДСИ), начело на която застава Ахмети. След декември 2016 година и привикването му в Тирана, той и неговата партия влизат в коалиция със Заев.

Независимо от легализацията на част от бойците, албанският терор в Македония продължава, а политиката за тях е удобен инструмент. След идването на Заев на власт от затвора и следствените арести са пуснати на свобода около 1500 престъпници (основно албанци), включително осъдени за тежки престъпления. Албанските групировки действат най-активно в Куманово и Скопие. Едновременно с това, албанците взаимодействат със западните дипломатически мисии, създавайки си образ на „гражданско общество“.

Тук си струва да се отбележи, че посланик на САЩ в Македония Джес Бейли. През 2011 година той застава начело на американската дипломатическа мисия в Турция, а през 2013 година при него там започват масови протестни акции на площад Таксим в Истанбул, предизвикали ефект на доминото по цялата страна. Ролята на проповедника Фетулах Гюлен, който се намира в САЩ и американското посолство в тези протести се проследяват чак до опита за държавен преврат в Турция през юли 2016 година. Бейли се появява в Македония през 2014 година – и в страната веднага започват интриги срещу премиера Никола Груевски, прелели в протестни акции през 2015 година, а в крайна сметка и довели до оставката на министър-председателя. Джес Бейли е човек на Хилъри Клинтън.

От началото на 90-те години македонските албанци участват във въоръжените конфликти и на Балканите, и по други части на света. През последните години те редовно прескачаха до Сирия, където получиха боен опит и установиха връзки с други джихадистки групировки.

На срещата между Зоран Заев и генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг на 29 юни в Брюксел последният отбеляза, че без „финализиране на споразумението (с Гърция за отказ от името „Македония“) Македония не може да влезе в Алианса“. Освен това генералният секретар изрази надежда, че на предстоящата среща на върха на НАТО на 11-12 юли, Македония ще бъде поканена да започне присъединителни преговори.

Заев, лобиращ за влизане на Македония в НАТО, не се притеснява да дава всевъзможни обещания, включително и да лъже откровено. В този ред на мисли, на 6 юли канцеларията на президента Георги Иванов решително опроверга лъжата на Зоран Заев в интервю пред гръцката държавна телевизия ЕРТ, че уж държавният глава ще подкрепи договора с Гърция. „Премиерът Заев продължава да лъже и манипулира не само македонската, но и гръцката и международната общественост, изказвайки своите противоречиви и сбъркани възгледи... Президентът на Македония не е съгласен със споразумението (с Гърция), което вреди на македонската национална идентичност и интересите на Република Македония. Позицията на президента Иванов не се е променила и той не приемам никакъв натиск, шантаж и заплахи“.

От това заявление е видно, че простият вариант за демонтаж на македонската държава (например, нейното разделяне между Албания, Гърция и България) на Запада няма да мине. И до срещата на върха на НАТО въпросът за промяна на името на Македония няма да бъде решен. Съгласно анкетите, провеждането на референдум в Македония също няма да донесе резултатите, от които е заинтересован Запада.

Сега съвсем не е ясно, накъде ще тръгне този конфликт.

Превод и редакция: Иван Христов