Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Deutsche Welle: Ердоган – първият султан на новата Турция

09 юли 2018 | 12:24

Девети юли е датата, на която Турция официално ще премине от парламентарна към президентска форма на управление. Реджеп Тайип Ердоган получава правомощия, с каквито нито един политически лидер на Турция не е разполагал, коментират в редакцията на Deutsche Welle.
Преизбраният президент ще положи клетва на церемония в сградата на парламента – 13 г., след като „Партията на справедливостта и развитието“, основател и лидер на която е самият Ердоган, започва преговори за присъединяване на Анкара към клуба на Брюксел.
Тогава изглеждаше, че демокрацията и свободата на словото се развиват активно в страната. Но сега, малко повече от десетилетие по-късно, Турция ще даде на своя все по-авторитарен, ислямистки и националистически настроен президент безпрецедентна сила.
След като парламентът загуби контрол над изпълнителната власт, Ердоган ще получи еднолично право да се разпорежда в страната. И благодарение на своите пълномощия за назначаване на съдиите той ще дърпа конците и в съдебната власт.

Няма сравнение със САЩ или Франция

Ерсин Калайшоглу от Центъра за политика към Университета „Сабанджъ“ пояснява, че все още не е съвсем докрай ясно как ще се промени системата за управление. „Досега бяха в ход дискусиите само за това как най-общо ще изглежда системата. Нито обществеността, нито политолозите не знаят точните детайли“, счита Калайшоглу.
Същевременно Ердоган подчертава, че президентската форма на управление съществува и в други демократични страни. Но новата политическа система на Турция се различава значително от тази в САЩ или във Франция.
Така например американският президент няма право да разпуска Конгреса, докато Ердоган ще може да разпуска парламента и да насрочва нови избори. Във Франция парламентът назначава членовете на Конституционния съд. В новата Турция това ще прави Ердоган.

Признаци на самодържавие

Според Калайшоглу в президентската система на управление на Турция се наблюдават признаци на самодържавие. „Както в американската, така и във френската система има фактор гражданско общество. Ние нямаме такова“. Освен това, Ердоган ще може да издава президентски укази, които ще имат силата на закон. По този начин той ще заобикаля парламента. До този момент президентът имаше подобно право само в условията на извънредно положение, което, впрочем, в Турция остава в сила и до ден днешен.
Във всеки един момент Ердоган ще може да лишава от пълномощия съдиите. Така едва ли може да се каже, че става въпроса за президентска система с независимо и безпристрастно правосъдие, твърдят експертите. Политологът Догу Ергил споделя тези опасения. Ключовото за демокрацията разделение на властите и независимият съд ще бъдат заличени в Турция, обяснява Ергил.

Заплахата от ултранационализма

Открит остава и въпросът дали коалицията „Народен алианс“, която партията на Ердоган състави с Партия на националистическото действие (ПНД) ще допринесе за отслабването на напрежението в страната. Мнозина се опасяват, че твърдата позиция на ПНД по кюрдския въпрос и отричането й от някои демократически ценности може да създадат още по-националистическа атмосфера в Турция.
Ердоган се нуждае от ПНД за мнозинството в парламента. Тази ситуация може да създаде сериозни препятствия за мирното разрешаване на кюрдския проблем, а също и за отношенията с ЕС. Най-важният въпрос остава как Турция ще развива връзките си със Запада.

Криза в отношенията със Запада

През 1999 г. Турция стана официален кандидат за членство в ЕС. На 3 октомври 2005 г. започнаха преговорите й за присиединяване към Общността. Но през последните 13 г. така и не бе постигнат какъвто и да е било по-сериозен пробив в преговорите. След въвеждането на извънредното положение преди две години диалогът между Анкара и Брюксел фактически бе прекратен. Докладчикът на Европейския парламент за Турция Кати Пири дори се изказа в подкрепа на преговорите за турското членство в ЕС.
Засега отношенията между Турция и ЕС са под заплаха за пълно замразяване, връзките между Анкара и Вашингтон също са в един от най-тежките периоди в историята си. Те са допълнително усложнени от няколко спорни въпроса за двете страни, включително този за Фетхуллах Гюлен и сътрудничеството на САЩ със сирийските кюрди. Въпреки протестите от страна на НАТО, Турция взе решение за доставката на руските зенитно-ракетни системи „Триумф С-400“. Всичко това доведе турско-американските отношения до задънена улица.
В тази връзка политологът Догу Ергил припомня за резултатите от неотдавна проведено проучване в Турция: гражданите на страната имат по-лошо отношение към САЩ, отколкото към Иран. Антиамериканските и антиевропейските настроения се разпространяват все повече сред турското общество – независимо от политиката на Ердоган.

Превод и редакция: Тереза Герова