Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Дебютният бал на Себастиан Курц

05 юли 2018 | 06:45

Виена. В материл за европейската редакция на електронното издание Politico журналистите Дейвид Хершзенхорн, Флориан Едер и Якопо Баригази анализират предстоящото европредседателство на Австрия и задаването на дневния ред от младия канцлер на страната Себастиан Курц. Агенция „Фокус“ представя материала без редакторска намеса.

Докато Австрия приема домакинството на ротационното председателство на Съвета на Европейския съюз през тази седмица, виенската политическа маса е отрупана не със лакомства като торта Сахер или щрюдел, а с горчиви, дъвчащи въпроси, изискващи компромиси, които ще бъдат трудно разработени, камо ли преглътнати.
Председателството изтласква Австрия, и младият ѝ канцлер Себастиан Курц, към центъра на европейската сцена, усилвайки вижданията на страната и разширявайки влиянието ѝ върху дневния ред – както и изисквайки от нея да покаже някакво ниво на неутралност – във време, когато Виена има много ясни и открити искания върху два от най-противоречивите въпроса: миграцията и бюджета на ЕС.
Тези национални императиви повишиха притесненията сред държавите от ЕС за способността на Виена да бъде неутрален посредник в това, което се очаква да бъдат брутално разколни политически дебати – представяйки предизвикателство за Курц, който вече се гледа със съмнение в Брюксел, заради факта, че управляващата му коалиция се състои от крайнодясната „Свободна партия“.
Австрия и Курц ще бъдат в центъра на подновената политическа криза върху миграцията, дори ако не бяха председатели на Съвета на ЕС. Жестоката свада между германския канцлер Ангела Меркел и нейният вътрешен министър Хорст Зеехофер, която заплаши да свали управляващата коалиция в Германия, е повече от взривоопасна и заради предупреждението от страна на Австрия, че всяко едностранно действие от Берлин може да принуди правителството на Курц да затвори австрийските граници.
Във Виена, където в сряда Австрия започна тридневен брифинг относно европредседателството за дузина журналисти, които пристигнаха от Брюксел, официални представители тънко се опитаха да заобиколят някои от по-чувствителните въпроси по мигрантския въпрос.
По време на сутрешния брифинг един правителствен представител се поколеба, опитвайки се да си спомни дали трябва да говори пред записващите го журналисти или не, след което продължи свързвайки дискусията върху миграцията с дебата за бюджета, отбелязвайки че държавите от ЕС винаги ще са изправени пред различия, които ще трябва да се разрешават чрез дълги преговори в Брюксел. Друг представител, избягвайки въпрос за миграцията, сухо отбеляза, „Не сме председателство само по един въпрос“.
Нежеланието да се говори за миграция – което се предполага, че трябва да е топ приоритетът за председателството – в седмица, в която всеки говори за миграция, подчертава неловкостта на позицията на Виена.
Докато при нормални обстоятелства страната приемаща европредседателството се разглежда като неутрален помирител – главно отговарящ за поддържането на единството на блока и служещ като безпристрастна връзка между националните столици и евроинституциите в Брюксел – Австрия трудно може да се приеме за обективна по въпроса с миграцията, когато се намира в центъра на бойното поле.
Курц, в реч във вторник пред Европейския парламент, заяви че е загрижен за момента. „Ние като република Австрия, и председателстващи Съвета на ЕС, го приемаме в много чувствително време. Живеем във време на рязка промяна. Виждаме как международният ред се променя“, заяви той.
Но докато Курц наблегна върху нуждата от консенсус, той подчерта и фокуса на Австрия върху граничния контрол. „Защитата на европейските граждани трябва да бъде нашият топ приоритет. Затова имаме нужда от промяна в нашата миграционна политика. Трябва да сме фокусирани повече върху опазването на нашите външни граници като необходимо условие за обща и свободна от граници Европа“, поясни австрийският канцлер.
В същото време той заяви, „Наистина трябва да се фокусираме върху това, което ни обединява“.
Миграцията едва ли ще бъде единственият горещ въпрос, върху който Австрия не може да се преструва, че претендира за безпристрастност.
В усилията за развитие на следващия бюджетен период на ЕС – винаги една от най-тежките борби – Австрия е една от нетните вносителки, които настояват че бюджетът не може да расте в същото време, в което Великобритания, която е една от най-богатите вносителки, напуска Блока.
Борбата на Австрия да балансира институционалната си роля с националните си интереси е очевидна дори върху по-маловажни въпроси, като например предложение на Европейската комисия да се наложат нови пътни такси.
„Австрия ще бъде честен посредник“, заяви транспортният министър на Австрия Норберт Хофер. „Но съм скептичен“, относно предложението за пътните такси, заяви той. „И човек не може да остави мнението си в гардероба“.
Силните национални позиции на Австрия върху някои от най-важните и противоречиви въпроси, които се обсъждат в Брюксел, разстроиха някои държави от ЕС – особено тези с противоположните възгледи.
В скорошните месеци, например, докато България, която държеше председателството през първата част от година, се опитваше да посредничи за компромис в ревизирането на така нареченото Дъблинско споразумение върху правилата за убежище, много европейски дипломати, особено италиански и гръцки, бяха притеснени че българският натиск е последният им шанс да стигнат до споразумение преди Австрия да поеме председателството и неизбежно се настаниха до по-твърди държави спрямо миграцията като Унгария.
Тревогите за липсата на обективност на Австрия преди старта на европредседателството им, са били обсъдени по време на среща на европейски дипломати през миналия месец, според двама представители, единият от които е бил в стаята. От седмици българите са опитваха да изградят подкрепа за своя компромис.
Вместо да подкрепят българското предложение, австрийците дадоха да се разбере, че те, подобно на унгарците, желаят да сложат акцента върху засиления граничен контрол. Това в края на краищата принуди германският посланик да покани публично своя австрийски колега, за да „започнат да мислят и работят като председателство“, според дипломатите. „Те наистина си го заслужиха“, единият от тях допълни.
Балансиращата роля на Австрия очевидно е в главата на европейските лидери, които винаги са хващани в кръстосания огън. По време на пленарната сесия на Европейския парламент в Страсбург, председателят на еврокомисията Жан-Клод Юнкер намекна към Курц за предишната опозиция на Австрия към усилията на Брюксел, връщайки се назад до 2008 година, когато се е обсъждало разширяването на службата за охрана на границите на ЕС – нещо, за което Австрия сега настоява.
„Ако го бяхме направили тогава, щяхме да си спестим много от тези проблеми“, отбеляза Юнкер.
Според дипломатите, в последно време Австрия е смекчила някои от позициите си. Те вярват, че притесненията около ролята на Австрия в председателството е довело до там Виена да избягва предизвикването на каквато и да е конфронтация през изминалата седмица върху заключенията на срещата на върха на Европейския съвет свързани с Турция и разширяването на ЕС.
Австрия блокира заключенията по същия въпрос през декември 2016 година. В Люксембург, където беше проведена среща на министрите през изминалата седмица, някои от официалните представители се пошегуваха, че Австрия най-накрая е осъзнала че ще приеме европредседателството.
Дали Себастиан Курц ще излезе след шест месеца като герой или злодей, може да зависи от това дали фокусирането върху миграцията и фокусирането върху единството на Съюза са възможни – или ако тези цели са просто несъвместими.
31-годишният канцлер вундеркинд може да се заинтересува от пасаж от книгата на Хенри Кисинджър „Световният ред: Отраженията върху характера на нациите и курсът на историята“. В тази си книга, бившият държавен секретар на САЩ описва как Австрия е получила помощ от Русия по време на бунтовете през 1848 година, но след това я е предала като е застанала до Великобритания и Франция по време на Кримската война.
Когато Франция е нахлула в австрийски територии в Италия, и по-късно Бисмарк е преследвал германско обединение в ущърб на Австрия, Русия е стояла настрани и е позволила Виена да бъде маргинализирана. „Австрия научи твърде късно, че в международните отношения репутацията на надеждност е много по-важен актив, отколкото демонстрациите на тактическа находчивост“, пише Кисинджър.


Превод и редакция: Йонислав Дочев