Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Нова Македония“ (Македония): НАТО – гарант на суверенитета или организация, която го ограничава

04 юли 2018 | 14:10

Скопие. Фактът, че с решенията си всички досегашни правителства, а и гражданите, според досегашните проучвания, поставиха присъединяването към НАТО като фундаментална стратегическа цел ни прави отворени и подготвени за такъв вид влизане в един по-голям организъм. Но, все пак, актуалната политическа обстановка и бурна атмосфера, предизвикани от договора от Нивици и Договорът за добросъседство с България, както и от приближаването на момента на присъединяването на Македония към НАТО ни прави особено чувствителни. Това е така, защото живеем в условия на нерешени и не докрай затворени въпроси (от страна на съседите, които са тъкмо членки на НАТО) във връзка със съществуването на македонския народ, уникалност, език и национален субстрат. Затова, без никакви обструктивни тенденции или натоварвания, трябва да бъдем внимателни при взимането на решения, които могат да доведат до загубата на суверенитета на Македония в бъдещето й като страна членка на тези Съюзи, пише Деян Сърбиновски в материал за скопското електронно издание „Нова Македония“ , представен без редакторска намеса.

Приближаването на Република Македония към НАТО през изминалите двадесет години същевременно, според мнението на някои наши съграждани, значи постепенно приспособяване на редица аспекти от законодателния, икономическия и всякакъв друг вид порядък на страната, които в същото време предвиждат, с окончателното влизане и редица механизми за ограничаване на суверенитета на държавата и нейното частично предаване в ръцете на споменатата многостранна глобална военно-политическа организация. Според тълкуването на натофилите, пък, членството в НАТО представлява гарант за мира и стабилността в държавата, но и развитие на демократическите институции и икономиката.

Тези различни възгледи върху асоциирането с НАТО и преструктурирането на Македония, включително и аспектите на необходимата все по-висока степен на оперативна съвместимост на страната с НАТО, не са напълно противоположни един на друг. Става въпрос за нюанси, с които, като общество, трябва да сме наясно. Фактът, че с решенията си всички досегашни правителства, а и гражданите, според досегашните проучвания, поставиха присъединяването към НАТО като фундаментална стратегическа цел ни прави отворени и подготвени за такъв вид влизане в един по-голям организъм. Но, все пак, актуалната политическа обстановка и бурна атмосфера, предизвикани от договора от Нивици и Договорът за добросъседство с България, както и от приближаването на момента на присъединяването на Македония към НАТО ни прави особено чувствителни. Това е така, защото живеем в условия на нерешени и не докрай затворени въпроси (от страна на съседите, които са тъкмо членки на НАТО) във връзка със съществуването на македонския народ, уникалност, език и национален субстрат.

Мненията на експертната общественост в този контекст са разделени, а сега те още повече се актуализират, особени преди юлската среща на върха на НАТО, когато има реален шанс Македония да получи покана да стане 30-ата членка на Алианса, но и заради спекулациите в медиите за това „кой ще поеме въздушния контрол над страната“, когато тя влезе в Северноатлантическия съюз.

Според пенсионираният полковник Благоя Марковски, малките държави, каквато е и Република Македония, могат да съществуват по-сигурно и да защитят своя суверенитет само в съюз с други държави и интегрирани в международни организации. В интервю пред „Нова Македония“ той обясни, че с влизането на страната в НАТО, Македония не губи нищо, а само печели.

„С нашето влизане в Алианса ние трябва да приспособим нашата система за сигурност и да възприемем военната архитектура на НАТО, което произтича от договора с военната организация. Със самия факт и с невъзможността да патрулиране сами нашето небе, ще прехвърлим нашия въздушен суверенитет на тези, които могат да го защитават, а преди това ще дадем съгласие за това. Покрай споделянето на нашето въздушно пространство, Македония трябва да осъществи стандартизация с НАТО в сферата на военната технология и документацията и да влезе в цялостно сътрудничество с техните военни институции... Това не е никаква новина и не трябва да се страхуваме, защото всички страни-членки са го направили преди да влязат в Алианса“, смята Марковски.

Според него, политиката на НАТО се базира изключително на диалог, сътрудничество и съгласие между всички членки и заради това, Македония не трябва да се страхува за своя суверенитет, а още повече, че в миналото страната е била в подобен военен съюз със страните от бивша Югославия, която е функционирала подобно на Алианса.

За разлика от Марковски, бившият дипломат и посланик Ристо Никовски смята, че с влизането на Македония в НАТО, страната до голяма степен ще загуби суверенитета си и големите сили ще могат директно да се бъркат в най-чувствителните въпроси за сигурността на държавата.
„Решението кой ще отговаря за нашето небе в рамките на НАТО трябва да бъде добре обмислено, особено когато става въпрос за нашите съседи, които имат неразчистени сметки с Македония и покрай договорите, които сключихме с тях. Не трябва да се забравя, че НАТО е организация, доминирана от една сила, която без дилеми преследва своите интереси. Ако някой се надява, че там Македония ще е равноправна членка и ще влияе на решенията, се заблуждава дълбоко. Членството в Алианса неизбежно ще доведе до загуба на голяма част от суверенитета и до директна намеса в най-чувствителните въпроси за нашата сигурност“, обясни Никовски.

По същия въпрос, университетският професор Биляна Ванковска смята, че трябва да се прави разлика, когато става въпрос за суверенитета на Македония в НАТО и в ЕС, защото, според нея, има голяма разлика в суверенността на двата субекта, ако, разбира се, в бъдеще страната стане членка и на двата Съюза.

„Именно Европейският съюз е изграден върху концепцията за т.н. наднационална структура, която, чрез своите елементи, трябва да инкорпорира част от суверенитета на всяка своя членка, като го отнемат от гражданите на тази държава (суверените) и го предават в ръцете на няколко хиляди евро бюрократи, които от името на населението в решават, без да го питат дали е съгласно с това решение или не.
От друга страна, за разлика от ЕС, НАТО е междуправистелствена организация, която пък поема управлението на отбраната, армията, военните стратегии и др. и в която не се прилагат наднационалните елементи, т.е. съществува елемента „суспензивно вето“, с което е много по-трудно да се изгуби суверенитетът на дадена държава при вземането на решения или планирането на политиките. Все пак, познавайки и следейки политиката на Запада, ако предадем свободата на вземане на политически решения и я предадем на организацията като ЕС, а отбраната на НАТО, в такъв случай ние индиректно ще предадем целия си суверенитет и независимост за вземане на решения и управление на нашата страна“, отбелязва Ванковска.

Професорът добавя, че макар и това да е нормална процедура за членство в ЕС и НАТО, и е направено за благополучието на всяка страна кандидатка, трябва да се внимава при вземането на решения, които могат да доведат до загуба на суверенитета на Македония в бъдеще като член на тези Съюзи.

Превод и редакция: Иван Христов