Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Погромът в Квебек

12 юни 2018 | 16:15

Нобеловият лауреат по икономика Пол Кругман, известен с левите си възгледи и пристрастията си към Демократическата партия на САЩ написа статия със заглавие „Разгромът в Квебек“ за авторитетното либерално американско издание The New York Times, в която представи позицията си за срещата на Г-7 в Квебек. Агенция „Фокус“ представя материала без редакторска намеса.

Въпреки цялата си помпозност, повечето многостранни срещи на върха са скучни и не водят до съществени последствия. Веднъж си говорих със служител в Държавния департамент, който участва в организацията на тези срещи; той описа своята работа като „контролиране на нюансите“, което ви дава идея колко са големи залозите в обикновения случай.

Понякога обаче подобни срещи имат истински последици – добри или лоши. Срещата на Г-20 през 2009-а година, на която страните се разбраха да дадат икономическа помощ и заеми на сериозно пострадалите държави в хода на финансовата криза, изигра поне малка роля в това, светът да избегне пълно повторение на ситуацията от 30-те години на XIX век. Срещата през 2010 година, напротив, окончателно наложи обръщане към остеритета, което значително забави възстановяването и, може би, отчасти подготви сцената за засилването на политическия екстремизъм.
Все пак, никога не е имало катастрофа като срещата на върха на Г-7, която се проведе тези дни. Тя може да ознаменува началото на търговска война, а може би и на окончателното разваляне на Западния съюз. Най-малко тя ще навреди на американската репутация на надежден съюзник за десетилетия напред; дори в един момент Тръмп да слезе от сцената засрамен, самият факт, че някой като него може да дойде на власт винаги ще бъде взиман предвид от всички.

Какво се случи в Квебек? Вече виждам заглавия, водещи към заключението, че Тръмп е заел недвусмислена позиция „Америка на първо място“, изисквайки големи отстъпки от съюзниците, което щеше да е много лошо. Но реалността е доста по-злокобна.
Той не постави Америка на първо място; Русия на първо място би било много по подходящо описание. И той не поиска драстични промени в политиката от нашите съюзници; той пожела те да спрат да правят лошите неща, които те изобщо не правят. Това не беше твърда позиция, в защита на американските интереси, това беше декларация на невежество и политическа лудост.

Тръмп започна с призив за връщане на Русия в групата, което няма никакъв смисъл. Истината е, че Русия, чийто Брутен вътрешен продукт (БВП) е горе-долу, колкото този на Испания и е доста по-малък от бразилския, винаги е била политически участник в група, която трябва да включва най-големите икономики. Тя беше поканена по стратегически причини и изритана, когато нахлу в Украйна. Няма никакво оправдание за връщането й, освен това, каквото и да е, което свързва лично Путин и Тръмп.

След това, Тръмп поиска от другите членове на Г-7 да премахнат своите „абсурдни и неприемливи“ мита върху американските стоки – което ще бъде изключително трудно за тях, защото реалните нива на митата са изключително ниски. Европейският съюз, например, налага мита на средна стойност 3% върху стоките от САЩ. А кой го казва? Собственото ръководство на САЩ за износителите.
Истина е, има някои отделни сектори, в които страните налагат специални бариери срещу вноса, Да, Канада налага високи мита на определени млечни продукти. Но е трудно да се твърди, че тези изключителни случаи са по-лоши от американските 25-процентни мита върху леките камиони. Общата картина показва, че пазарите на членките на Г-7 са много отворени.

Така че, за какво по дяволите говори Тръмп? Неговите търговски съветници постоянно твърдят, че Данъкът добавена стойност (ДДС), който играе сериозна роля в много страни, е форма на нечестен търговски протекционизъм. Но това е потресаващо невежество: ДДС не дава никакво конкурентно предимство – той е просто начин за налагане на данъци върху продажбите – и именно за това този данък е законен според правилата на СТО (Световната търговска организация). И останалият свят няма да промени цялата си фискална система, защото президентът на САЩ предпочита да слуша съветниците си, които не разбират нищо.

Всъщност, уви, Тръмп може и изобщо да не е имал предвид ДДС. Той може просто да е спекулирал. В края на краищата, той продължава и продължава да говори за злини, които изобщо не съществуват, като например, огромната вълна от насилствени престъпления, извършени от нелегални имигранти (които след това с милиони гласуваха за Хилари Клинтън).

Имаше ли някаква стратегия зад поведението на Тръмп? Е, това е точно това, което би направил ако наистина е кукла на конци на Путин: крещенето срещу приятелски държави за грехове, които те въобще не са извършили няма да върне работните места обратно в Америка, но е точно това, което някой, който би искал разпадането на Западния съюз, би искал да види.

От друга страна, той може да е действал така, само защото не може да си представи да изтърпи няколко часа с могъщи люде, които нито го ласкаят, нито го подкупват мятайки пари, за да скрият презрението, което чувстват, към човек, оглавяващ държава, която към момента продължава да е велика сила.

Каквото и да се е случило в действителност, това е пълен, унизителен разгром. И ние всички знаем как Тръмп реагира на униженията. Наистина трябва да сме загрижени за това, което следва. Едно нещо е сигурно: няма да е за добро.

Превод и редакция: Иван Христов