Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

"Фонд за стратегическа култура" (Русия): Букурещката деветка като американски проект за Европа

11 юни 2018 | 05:05

Срещата на страните от така наречената Букурещката деветка (Полша, Румъния, Словакия, Унгария, Литва, Латвия, Естония), провела се на 8 юни във Варшава с участието на високопоставени представители на НАТО, приключи с подписването на съвместна декларация с призив да се засили присъствието на Алианса в Източна Европа по море, суша, въздух и киберпространство за "сдържане" на Русия. Декларацията ще бъде представени на срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел на 11 и 12 юли.

Букурещката деветка е дете на Северноатлантическия алианс, появило се на света през 2014 г. и предназначено за консолидация на източния фланг на НАТО. В групата влязоха новаците в "европейския дом" - страните от млада Европа (бившите страни от Варшавския договор и бившите съветски балтийски републики). Членовете на деветката заявиха, че са готови да увеличат своите разходи за отбрана към 2024 г. до 2% от БВП, а също така да подкрепят курса на Украйна, Грузия, Молдова и балканските държави за влизането в ЕС и НАТО.

За разширяването на Алианса на Изток се говори достатъчно прозрачно в декларацията на деветте: "Ние решително подкрепяме своите задължения по засилването на стабилността на територията на НАТО за противодействие на възможните заплахи и предизвикателства, от традиционната и хибридната война до тероризма, масовата миграция и разпространяването на оръжията за масово поразяване".


От 2017 г. страните от деветката започнаха съществено да увеличават своите разходи за отбрана: Румъния с 50% , Унгария, Словакия и България - с 30%, Полша, Чехия и Естония - с 15-25%, Литва и Латвия - двойно. В абсолютни цифри това са общо 24 милиарда долара, което е с 15% повече отколкото през 2014 г.

Най-напред от всички е Полша с военен бюджет от 11,5 милиарда долара, след нея Румъния с 3,7. От цялата деветка тези две страни купуват най-скъпото военно оборудване, включително американски ракети "Пейтриът" и реактивни системи за залпов огън "Химарс". В близко време Румъния ще закупи от САЩ 30 изтребителя Ф-15 (довеждайки количеството им в своите ВВС до 40) и 227 бронирани машини "Пираня". Сега Полша заема трето място сред европейските членове на НАТО (след Турция и Гърция) по брой танкове в своите въоръжени сили.

Срещата във Варшава бе предшествана от преговори между президентите на Румъния и Полша Клаус Йоханис и Анджей Дуда за перспективите на сътрудничеството на двете страни в рамките на проекта "Триморие" - политическа, икономическа, енергийна и логистична интеграция на 12-те страни от Европа между Адриатическо, Балтийско и Черно море. Външната политика на Румъния изобщо може да се определи като "черноморски регионализъм". Букурещ се стреми към статута на водеща страна в Черноморския басейн чрез формиране на регионални съюзи с Варшава, София, Кишинев. Румъния разположи на своя територия многонационален контингент от така наричаното адаптирано присъствие на НАТО в региона на Черно море (Tailored Forward Presence) и се включва в мащабни проекти като инициираното от Полша и одобрено от Вашингтон Триморие, където като зона на геополитическа отговорност на Румъния е определена Югоизточна Европа.

Оста Букурещ-Варшава опира северния фланг в Прибалтика, която Полша смята за зона на своята геополитическа отговорност. Възможното закупуване на западна военна техника от трите балтийски републики са ограничени, затова Литва е доволна от 88 германски бронирани коли "Боксер", Латвия от 123 леки британски танкове "Скорпион", а Естония от 80 поддържани норвежки БМП. През 2017 г. военните разходи на Латвия достигнаха 1,75, на Литва - 1,73%, а Естония по отношение на военните ѝ разходи спрямо националното си богатство излиза в лигата на европейските шампиони - 2,08% от БВП. Това не е леко за държавния бюджет на тези неголеми и не най-богати европейски страни.

Варшава обяви инфраструктурно преформатиране на Европа за създаването на вектора Север Юг с цел Триморие. Такава конструкция предвижда намаляване на влиянието на Берлин в Европа и засилването на влиянието на Вашингтон. Показателно в това отношение е заявлението на бившия министър на отбраната на Полша Антони Мачиаревич, направено в навечерието на срещата във Варшиава: "Ние не сме обречени на съюза с Брюксел, негова алтернатива е съюзът на страните от Централна и Източна Европа с опора на САЩ".

За САЩ Букурещката девятка е инструмент за разделяне на европейския съюз и създаване в Европа на зони, свободни от влиянието на Брюксел и Берлин. Страните от деветката трябва да играят роля на нещо като ограда, която да се протяга от Балтийско до Черно море, възпрепятствайки развитието на старата романо-германска Европа и Русия.

Слабо място на това крехко обединение на деветте републики, влизащи някога в социалистическата задруга, остават различията във военно-икономическите им потенциали и нееднаквите възгледи върху перспективите на развитие на бъдещите отношения с Русия.

Така президентът на Чехия Милош Земан не замина за Варшава, а изпрати вместо себе си председателя на парламента Радек Вондрачек. Участието на Унгария в деветката също е обусловено не толкова от желанието на участва в разписаната от Вашингтон партия срещу Москва, колкото от намерението да се реваншира на Германия за опитите ѝ да подчини външната политика на Виктор Орбан.

Геополитическата "ограда", която трябва да разсече Европа, се получава с дупки.

Превод и редакция: Виктор Турмаков