Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Дали „Илинденска Македония“ беше измама за „ерга омнес“?

08 юни 2018 | 14:05

Старо правило е, че във всеки хаос има и строго контролиран ред, който води към целта, която трябва да се постигне. И ако и (министърът на отбраната Радмила) Шекеринска ни каза, че ерга омнес, подарен на Гърция с „илинденска“, важи само за това (безсмислено) предложение, трябва да се запитаме дали е баш така. Споменатата вече ни подцени, когато ни обясняваше, че ще ни вкара НАТО за шест месеца и не би трябвало това да бъде нещо ново. Значи, според най-новите информации (от 29 май 2018 г.), в Брюксел е постигнат някаква нова договорка, с наше ново име, което никак не може да не бъде за цялостна употреба. Ако е така, а така изглежда, тогава не беше ли „илинденска“ само пробен балон, за да се прикачи ерга омнес като неизбежно решение? В ТВ дуела, Заев попита Мицковски: „А какво имаш ти против „Илинденска Македония“? Не получи отговор, но идеята е отлична – кой има нещо против „Илинденска Македония“?

В ход е опасна игра, която трябва да ни залъже. Илинден е нашият национален мит, но никак не може и не трябва да бъде и име на държавата и затова властта ни хваща в капан и ни взима за глупаци. Идеята е: ако с него може ерга омнес, защо да не може и с друго име? Ледът е счупен. А нашите „патриоти“, които разпродават страната, твърдят, че са матирали Гърция. Пред целия народ и без никакви скрупули, Заев каза на Мицковски, че чрез този предлог, Гърция за първи път е признала съществуването на македонски народ и език. По-голяма лъжа, здраве му кажи. А Гърция просто отхвърли „илинденска“ с презрение и призна само частта за ерга омнес. Според самия Заев, предложението не го е приел дори и Ципрас. Той се е съгласил само да го предаде в Атина. Заев заяви, че – „една опция е отворена и за двете страни“. Тогава, кой, къде и какво от гръцка страна е приел, че ние сме македонци и че имаме и такъв език? Отговорът е – никой и никъде. Такова нещо няма да се случи нито сега нито (най-малко) в следващите 50 години. Тогава, най-вероятно, няма да имат и кого да признават. Ако Заев продължава така, скоро няма да ни има в списъка на нациите. Времето ще покаже дали „илинденска“ е била само трик, за да се прокара ерга омнес. Ако е така, тези, които унищожават македонския народ, ще бъдат наказани още по-жестоко. Самото предложение, името на държавата да бъде „Илинденска Македония“, обърка всички, освен – гърците. Ако не става въпрос за съзнателна, или дори договорена манипулация, Коцияс и Ципрас пренесоха жадни през водата нашите преговарящи по крайно тънък, максимално професионален, но и изцяло нечестен начин. Тогава, с тази безсмислица, Димитров и Заев излязоха аматьори и невероятни наивници. Първо и основно, не се излиза с ново предложение и с ерга омнес, без дълбочинен анализ и предвиждане на всички последици, които ще дойдат в резултат. А такива в случая има немалко.

Второ и ключово, в дипломацията има неписано, но стриктно спазвано правило, че веднъж дадена концесия или отстъпка остава на масата, докато проблемът не се реши. Този принцип обвързва всички, без оглед дали знаят това или не. Именно затова, всички отговорни търсят чуждестранни експерти в такива случаи. Този проблем е от огромно значение за страната, уникален е, изключително сложен и комплициран, а включва и главни международни фактори, които открито работят срещу интересите на Македония. С оглед на това, че нашите дипломатически възможности са скромни, тази нужда не е преувеличена. Нашият директен противник, обаче, има дипломация с голям опит, а сигурно са наели и водещи чуждестранни съветници. И Вашингтон, Брюксел, Берлин... са с тях.

Трето и много важно е, че при решаване на проблеми, които дълго време са били нерешени и не само при такива, в никакъв случай не трябва да се показва никакво бързане. Видят ли те, че нямаш време, исканията на другата страна неконтролируемо се увеличават. Тъкмо такава грешка прави сега Македония.

На Коцияс и Ципрас веднага им е станало ясно, че „Илинденска Македония“ е абсолютно неприемлива. Ще попитате – защо тогава не са го отказали? Отговорът е прост – няма добър политик, който ще откаже златна кокошка: Македония за първи път призна ерга омнес, за което Гърция настоява от самото начало на преговорите. Това е придобивка, за която не са смеели даже да сънуват. Така е, когато преговарят аматьори с експерти. Вторите ги возят първите, докато тези гордо махат наляво и надясно без да са наясно, накъде ги носят. Гърците триумфално приеха безумния подарък за ерга омнес, а самото име го отхвърлиха с гордост и Македония е доведена до безизходна ситуация. За разлика от нас, гърците водят целия този процес без никаква грешка. Отначало изолираха Нимиц и превърнаха посредничеството в директни преговори, което не трябва да приемаме на никоя цена. След това, включват Нимиц от време на време, когато им потрябва да потвърдят и бетонират своите придобивки. Резултатите за нас са катастрофално: призната е същинска промяна на името с географско определение пред Македония, а веднага след това се даде съгласие и за ерга омнес. Разбира се, сега Нимиц отново е в играта. За да се официализира нашата нова и цялостно девалвирана позиция в спора.

Предложението „илинденска“ беше безумие. От самото начало гърците видяха иредентизъм в преамбюла на нашата Конституция, защото се отнася до Крушевската република и до АСНОМ, които са точно двата илиндена. Андонис Самарас, преди признаването на Македония, на 17 януари 1992 година, изпраща обширно писмо на колегите министри на външните работи на страните-членки на ЕС, в което пише:
„Македонският въпрос бе възобновен, когато през 1945 година маршал Тито основа „Народна Република Македония“... като ядрото – или Пиемонтът – за анексиране на съседните македонски провинции на Гърция и България“; „Както знаете, в преамбюла на Конституцията на Скопие се казва,че новата Република почива на „държавнотворческите – правни традиции на Крушевската Република (1903) и на историческите решения на АСНОМ, взети през 1944 година. Позволете ми да обясня – Събитията от 1903 и 1944 бяха опит на славяните от Македония да основат съответната автономия или някаква независима македонска държава. Държава, която би абсорбирала цяла Македония, включително македонските провинции на Гърция, България и Албания“; „... а асномският комунистическо-титовски манифест от 1944 година, обявен на 2 август и по символически причини, прокламираше „справедливото и изключително право на ОБЕДИНЕНИЕ на целия македонски народ с правото на самоопределение“.
Един месец по-късно, на 17 февруари 1992 година, същият текст Самарас го „изрецитира“ и на министерска среща на ЕС, в Лисабон. Това никога не е била негова лична позиция, а официална гръцка политика, която не е променена и до днес. Тези изпълнения на Самарас бяха подготовка за срамната т.н. Лисабонска декларация от юни 1992 година, с която ни се забраняваше да използваме думата „Македония“.
Това е гръцката страна на медала.
(Следва продължение...)

Превод и редакция: Иван Христов