Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Балканите и Русия на газовата шахматна дъска

04 юни 2018 | 16:43

Подписаният на 26 май протокол между „Газпром“ и правителството на Турция за изграждане на сухопътния участък на второто (транзитното) разклонение на газопровода „Турски поток“ за износ на руски газ към европейските потребители, директно засяга всички балкански страни. Основните параметри на строителството на този участък от тръбопровода са определени в споразумението, сключено с турската компания Botas, пише електронното издание на руското списание „Фонд за стратегическа култура“, в материал представен без редакторска намеса.
Както подчертават от „Газпром“, подписаните документи позволяват „да се премине към практически мерки за реализацията на проекта“. Със строителството на сухопътния участък с дължина 180 километра ще се занимава съвместна проектна компания TurkAkim Gaz Tasima A.S., създадена на паритетен принцип между руската и турската страна (по 50% от акциите са в „Газпром” и Botas). Проектната мощност на транзитното разклонение ще бъде 15,75 млрд. куб. метра годишно (аналогично на разклонението за турския пазар).
За строителството на транзитното разклонение повече не са нужни никакви допълнителни разрешения от националните регулатори. Сега всички заинтересовани страни трябва да определят собствената си роля в новата архитектура на газовия транзит, ориентираща се към пазарите в Централна Европа и Средиземноморието.
Москва и Анкара се стараят да са максимално гъвкави по отношение на определянето на по-нататъшния маршрут на газопровода и не избързват да обявяват конкретни решения. Според свидетелствата на ръководителя на компания Botas Бурхан Озджан, газопроводът ще излиза от морето в района на населеното място Киикия, в европейската част на Турция. Приемният терминал ще може да обезпечи по-нататъшното прокарване на тръбопровода, както в северозападно (българско), така и в западно (гръцко) направление.
Руският министър на енергетиката Александър Новак съобщи, че, както и по-рано, се разглеждат два възможни маршрута – от Турция през Гърция в Италия или през България и по-нататък в Сърбия, Унгария и Австрия.
Всички страни, очевидно, вече имат предварително разбиране къде да завършва газопровода – такова мнение изказа директорът на отдел в агенция Fitch Дмитрий Маринченко.
В момента България и Гърция се явяват главните играчи на балканското енергийно поле, като от гледна точка на политическата активност се отличава България. Президентът на страната Румен Радев предлага на Русия при определени условия да се откаже въобще от Турция като транзитьор на руския газ за страните от Европейския съюз чрез построяването на още един директен газопровод по дъното на Черно море в посока към неговата страна.
Помнейки печалната съдба на проекта „Южен поток“ и деструктивната роля в нея на българското правителство (което и тогава и сега се ръководи от един и същ човек – Бойко Борисов), Русия зае крайно сдържана позиция по въпроса. Министърът на енергетиката Александър Новак подчерта, че Москва ще разгледа въпроса за сътрудничеството със София по инфраструктурните енергийни проекти само при пълноценни гаранции за тяхната реализация от страна на властите на Европейския съюз и България. „Русия в момента реализира строителството на газопровода „Турски поток“, напомни министърът и отбеляза, че „по принцип, Русия не се отказва от сътрудничеството и сме готови да разгледаме всички тези варианти. Но, заяви Новак, „за нас е важно всички големи бъдещи инфраструктурни проекти, които са възможни, да бъдат гарантирани от гледна точка на покупателите на газа и да бъдат гарантирани от гледна точка на съответствието с изискванията на европейското законодателство – гаранции от правителството на България, гаранции от Европейската комисия“.
„По първия етап на „Турски поток“, по който трябва да се пренася руски природен газ в обход на Украйна, преди всичко директно за Турция, а като втора цел - и в Европа... работата върви по план. Но по второто разклонение, което трябва да продължи тази линия в Европа, засега няма яснота“, признава турското издание Haberturk. „Става въпрос не само за такива проблеми като нарастването на руско-американското напрежение, а и, с други думи, за американско ембарго на „Турски поток“. Около газопровода, който трябва да продължи към Европа, има множество въпроси, които трябва да бъдат решени. Но за двете страни по „Турски поток“ има много възможности за реализиране на нови съвместни проекти“, отбеляза още турският вестник, очертавайки рамки за възможни дискусии с участието на други заинтересовани страни.
Формирането на разклонена инфраструктура на Балканите, ориентирана към прием и транзит на руския газ, изглежда още по актуална и сега на газовото поле се активизираха и други играчи. Отделно внимание трябва да се отдели на състоялото се тези дни откриване на първия етап от „Южния газов коридор“ (ЮГК) в Азербайджан. В церемонията по откриването на този проект участва азербайджанския президент Илхам Алиев. „В момента в проекта ЮГК участват седем страни – Азербайджан, Грузия, Турция, България, Гърция, Албания и Италия. Но аз съм уверен, че на следващия етап към проекта ще се присъединят още три балкански страни – Босна и Херцеговина, Хърватия и Черна гора“, заяви държавният глава.
Баку разчита Туркменистан също да се включи към проекта, което би затвърдило ролята на Азербайджан като транзитьор на газ за Европа. Но това може да се случи само след сключване на всеобхватна конвенция за правния статут на Каспийско море, перспективите за което не изглеждат никак позитивни.
Проектът за строителството на ЮГК още от началото има подкрепата на Европейския съюз, независимо от присъщите му геополитически и икономически рискове. Става дума за опит да се съживи проекта Nabucco, който навремето пропадна заради отсъствие на достатъчно ресурси, недостиг на финансиране и противоречия между основните участници. Новият проект трябва да обедини в едно цяло няколко газопровода: Южнокавказкият газопровод ( Азербайджан – Грузия), Трансанатолийския газопровод (TANAP, Грузия – Турция) и Трансадриатическия газопровод (TAP, Турция – Гърция – Албания – Италия). Съгласно заявлението на министъра на енергетиката и природните ресурси на Турция Берат Албайрак, газопроводът TANAP може да бъде пуснат на 12 юни 2018 година. Първоначалната му пропускателна способност се оценява на 16 млрд. куб. м. газ годишно, като от тях 6 млрд. са за Турция, а останали обем е предназначен за пренос по-нататък в Европа. Що се касае до ТАР, то доставянето на газ в Италия по него по дъното на Адриатическо море може да започне през 2020 година и ще има капацитет около 10 млрд. куб. м. газ годишно.
Директорът на „Газпром експорт“ Елена Бурмистрова е уверена, че в най-близка перспектива „Южният газов коридор“ и руските проекти няма да се конкурират много. „В близките десетилетия на Европа ще й трябва много природен газ, място на газовия пазар има за всички. Вместо по политически причини да превъзнасяме инфраструктурните проекти на едните доставчици, а идеите на другите да бъдат вкарвани в черни списък, би трябвало да бъдат осигурени равни условия за всички, да се среда на честна конкуренция, за която толкова много обичат да разсъждават в Брюксел“.
Предвижданията на водещите международни аналитични центрове действително прогнозират увеличаване на потреблението на газ в Европа. Например, компания Wood Mackenzie предполага, че към 2035 година потреблението ще нарасне от сегашните 541 млрд. куб. м. до 546 млрд. Компания HIS Markit очаква увеличение на ежегодното търсене за аналогичния период до 572 млрд. куб. м.
При това откриването на „Южния газов коридор“ може сериозно да промени разположението на силите на европейската газова шахматна дъска. Тук един от ключовите фактори е цената на природния газ. Себестойността на добива в азербайджанското находище Шах-Дениз е 35 долара за хиляда куб. м. срещу 15 долара на руския газ. Теоретично е възможно съединяване на газопроводите ЮГК и „Турски поток“, което би позволило ефективно разрешаване на ресурсните и ценовите проблеми, както от самите участници в двата проекта, така и от страните-потребители.

Превод и редакция: Иван Христов