Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Съперничество между Гърция и Турция пълзи по суша и море

16 май 2018 | 12:04

Докато дипломатическите усилия около Иран и Северна Корея поглъщат вниманието на света в последно време, но отношенията между Гърция и Турция се разпадат тихо, на фона на демонстрация на военната мощ и реторика от двете страни. Наблюдателите предупреждават, че само една грешна преценка може да доведе до сериозен конфликт, коментират на електронната страница на международната организация The Christian Science Monitor.
Отношенията между Гърция и Турция се влошиха значително след поредица от инциденти в Егейско море и на сухопътната им граница. Напрежението в последно време достигна най-високата си точка от 1996 г. насам, когато регионалните съперници, но и партньори в НАТО, бяха изправени на ръба на война заради двойка необитаеми острови. Един погрешен ход сега може да доведе до военна конфронтация, въпреки че двете съседни страни са съюзници в рамките на Алианса.

Какво се случва между Гърция и Турция?

Разногласията се увеличиха, след катоТурция отказа да освободи двама гръцки военнослужещи, които се отклониха от границата – според гърците случайно, след като са се изгубили в лошото време. Те бяха арестувани на 2 март по подозрения за шпионаж.
След две учения по суша, море и въздух, предназначени да тестват военната готовност на гръцката армия, Атина обяви на 4 април, че ще разположи още 7 000 войници на границата си с Турция, като половината от тях ще бъдат насочени към островите.
На 9 април гръцки войници изстреляха предупредителни изстрели срещу турски хеликоптер при прелитането му край остров Ро, разположен на няколко километра от турското крайбрежие.
По-късно през същата седмица гръцки пилот на изтребител загина, след като неговият „Мираж 2000-5“ се разби в морето, докато е преследвал самолет от турските ВВС, нарушил въздушното пространство на страната.
Ден по-късно трима гърци от малкия остров Фурни издигнаха гръцкото знаме на необитаем скалист остров, разположен на няколко километра от Турция, която оспорва суверенитета върху 18 острова и островчета в Егейско море. Анкара изпрати кораб на бреговата охрана да свали знамето. А Атина пък обвиниха турците в лъжа и увериха, че гръцкият национален флаг все още се развява там.
При друг инцидент от 17 април турските бойни самолети сплашиха гръцки военен хеликоптер, на борда на който бе и лидера на кабинета в Атина – Алексис Ципрас. По-късно, на 4 май, гръцки военен кораб и турски товарен плавателен съд се сблъскаха във водите югоизточно от остров Лесбос.
Но не само в Егейско море напрежението е високо. Атина отказа да екстрадира осмина турски военнослужещи, които избягаха в страната след опита за преврат срещу държавния глава Реджеп Тайип Ердоган през 2016 г. Задържането на двамата гръцки граничари, арестувани през март, се смята за дългоочаквания отговор на Анкара.

Колко лоша е ситуацията?

Отношенията между Турция и Гърция сега са на най-ниското си ниво за повече от две десетилетия. „Нито един от нерешените въпроси от 1996 г. насам като споровете в Егейско море и кипърския въпрос, не са разрешени", казва Синан Юлген, гостуващ учен в британския мозъчен тръст „Карнеги Юръп“ .
„В Гърция има министър на отбраната от крайната десница, който е отворен за прилагането на провокативни методи. А в Турция има правителство, което става все по-националистическо. С наближаването на изборите политическата атмосфера в страната сега е по-уязвима на възможни провокации", допълва Юлген.

Какво казват двете страни?

В Турция министър-председателят Бинали Йълдрим обвинява гърците, че се държат като „пирати". Националистическия тон от Анкара вероятно ще се засили още повече с наближаването на предсрочните избори на 24 юни.
В Атина също не липсва реторика, особено от военния й министър Панос Каменос. Той описва Ердоган като „луд човек", който се държи като султан. Каменос, който е лидер на дясната партия „Независими гърци“, младши партньо в коалицията на Ципрас, заплаши през март, че ще „смаже“ всяко турско нашествие.
Гръцкият министър на външните работи Никос Кодзиас заяви наскоро, че със своето поведение Турция се е приближила до „прекрачване на червените линии", визирайки инцидент през февруари, когато кораб на бреговата охрана на турска територия се вряза в патрулна лодка на гръцката брегова охрана. „Ако нямаме спокоен и комбиниран подход от страна на гръцката страна, никой не може да каже докъде това би могло да доведе", коментира първият дипломат на Атина пред гръцката телевизионна мрежа Skai TV.

Как се стигна дотук?

Напрежението между Турция и Гърция в крайна сметка ни връща към спомените от времето на Отоманската империя от XIX в., когато Гърция извоюва своята независимост. Но през последните десетилетия Кипър остана разделен между гърците и турците, тъй като северната част на острова беше нападната от Турция през 1974 г. в отговор на военен преврат, подкрепен от Атина.
Позицията на Турция стана все по-провокативна, а Ердоган - все по-авторитарен. Той тръгна от премиер, пост, който заемаше 11 г., след коет, през 2014 г., стана първият пряко избран президент на страната. Оттогава насетне той заглуши критиците и задържа десетки хиляди журналисти, академици, адвокати и военни. Докато бие по националистическия барабан, Ердоган привлича някои избиратели, а с двустранния конфликт с Гърция отвлича вниманието на обществото в момент, в който турската икономика е в застой, инфлацията е висока, а лирата спадна до рекордно ниски нива. Ердоган предложи Договора от Лозана от 1923 г., който установява границите между двете страни, да бъде преразгледан - призив, който в Атина се разглежда като скандална провокация от страна на съседа й.
Съществуват и стратегически фактори. Около остров Кипър бяха открити богати нефтени и газови находища, а Турция се опита да блокира търсенето в офшорни зони, за които претендира суверенитет.

Какви са залозите?

Съществуват опасения, че една грешна преценка или прекомерна реакция може да доведе до военна конфронтация. „Ами ако другите гръцки самолети бяха решили, че изтребителят е бил свален? Те щяха да свалят турските самолети. Това е всичко, което е необходимо", предупреждава Янис Бабулиас, анализатор и журналист, който работи в Атина. „Никой не би искал това, но тъкмо това щеше да се случи само няколко минути по-късно. В Гърция са налице притеснения, че въпреки всичко може би вървим към война“, обяснява Бабулиас.

Какво може да се направи, за да се отслаби напрежението?

Възможно е да се наложи външно посредничество, но изглежда, че това няма да е достатъчно. Когато двете страни се изправиха на ръба на войната през 1996 г. заради спорната двойка островчета - наричани Имия на гръцки език и Кардак на турски език - САЩ влязоха в ролята на посредник.
Две десетилетия оттогава насам геополитическият пейзаж се е променил, което увеличава шансовете за случайни конфликти. „Сега има голяма разлика. Тогава САЩ бяха еднополюсната суперсила. Днес това, което ни липсва, е силно външно присъствие", казва д-р Хрисогелос. „НАТО е отслабена, САЩ при президентството на Доналд Тръмп са непредсказуеми, а Европейският съюз до голяма степен няма отношение към този спор".
Брюксел има по-малко влияние върху Анкара, тъй като Турция вече не вярва, че присъединяването й към Блока е възможно. „Стабилизиращият ефект от перспективата за присъединяване на Турция към ЕС изчезна. Въпросът вече не влиза в сметките на турските политици и ЕС е загубил цялото си влияние върху Турция", подчертава Юлген.

Превод и редакция:Тереза Герова