Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Италия може да взриви Европа, която познаваме

14 май 2018 | 06:02

Докато новите лидери в Италия работят през уикенда, за да постигнат коалиционно споразумение – след немалко време, някои биха могли да добавят, два месеца след изборите - институциите на ЕС и Брюксел са в състояние на повишена тревога.
Правителство на партията „Пет звезди(бунтари в прожекторите на медиите) и Лигата (крайно дeсни) заедно или по някакъв начин самостоятелно е безпрецедентно. Никога преди не се е случвало в някоя от шестте страни-основателки на ЕС,най-малкото една от водещите страни, партии, които са дълбоко скептични към ЕС, да грабнат юздите на властта. Ако това се случи, последиците за Италия и ЕС могат да се усещат месеци и години напред.
Но предястието е сервирано. Изненадващ изборен резултат, който измести по-традиционните леви и десни партии в Италия и катапултира тази странна двойка в светлината на прожекторите, обърква европейската политика по неочаквани начини.

Европейската реформа е мъртва, да живее ...

Ако елитът на ЕС разбра едно нещо от Брекзит, то е че ЕС трябва да се промени. Две години по-късно съгласието приключва. Италия е готова да бъде гвоздеят в ковчега - или, може би по-малко вероятно, доза адреналин.
Доналд Туск, който ръководи Европейския съвет, направи опит с Братиславската декларация и Пътната карта, приети през септември 2016 г. Председателят на Комисията Жан-Клод Юнкер спечели благодарности за неговата Бяла книга "Бъдещето на Европа" 2017, но те затихнаха след шест месеца, когато той предложи конкретен план, който не е споменат в тази Бяла книга. Еманюел Макрон се опита да задвижи традиционния френско-германски мотор за реформи в ЕС и продължи да настоява за тях в изказването си, когато прие наградата "Карл Велики" тази седмица. Но френският президент се оказа блокиран от забавянето след германските избори, а след това и от правителството в Берлин, алергично към идеи като общ финансов министър на Еврозоната.
Освен напускането на Обединеното кралство, Испания се забърка в собствената си каталунска конституционна криза, а Полша затъна до шия в критики от Брюксел за върховенството на закона и остава само Италия, за да помогне да потръгнат нещата. Партията „Пет звезди“ се представят като реформатори в ЕС. Ако останат верни на това обещание, това ще бъде приятна изненада за Туск, Юнкер и компания. Вероятността е по-голяма обаче Италия да не може да изгради своя вътрешен консенсус, да не говорим за европейския, и по този начин да затвори вратата за реформите на ЕС преди 2020 г.

Сбогом, eвро...?

Шансовете на Италия да се откаже от еврото са слаби. Италианският президент Серджо Матарела заяви, че ще изхвърли всяко правителство, което поставя въпроса за членството в Еврозоната. Както партията „Пет звезди“, така и Лигата са намалили своята евроскептична реторика от преди изборите в различна степен.
Напускането на Еврозоната от Италия едва ли е на масата. Бепе Грило, основателят на „Пет звезди“, миналата седмица съживи идеята за референдум за членството на Италия в Еврозоната. В крайна сметка това е в ДНК-то на партията - и всички знаем какво обикновено се случва, когато в ЕС отиват на референдум (вж. Франция и Холандия през 2005 г., Ирландия през 2008 г., Великобритания през 2016 г.,изберете си година заДания).
Високият дълг на Италия, ниският растеж и ужасната демография я правят неравностойна в еврозоната, доминирана от северните икономически сили. Ако не друго, то спекулациите за намеренията на всяко правителство с участието на „Пет звезди“ в него едва ли помагат да се засили доверието на инвеститорите в Италия.

Новото проруско правителство в ЕС

Когато Унгария (отдясно) или Гърция (отляво) ухажват президента Владимир Путин или руски пари се перат през Кипър, има раздразнение в Брюксел, но и малко страх, че четиригодишното европейско единство на Украйна или политиката на санкции срещу Русия може да се пропукат.
Ще бъде различна игра обаче, ако Русия се сдобие с първия си голям приятел в Европейския съвет (да не говорим за Г-7 и НАТО). Лигата, която има споразумение за сътрудничество с управляващата партия на Русия, почти сигурно е трън в единството на Брюксел. Новият правителствен екип едва ли ще има притеснения за подкопаването на усилията на сънародничката си Федерика Могерини, главен дипломат на ЕС и социалист.

Неодобрение към ЕС

Успехът на тези две партии води до промяна на настроението сред италианците. Това е особено вярно за младите. В анкета от 2017 г. малко над половината от хората под 45 години заявиха, че ще гласуват да напуснат ЕС, ако Италия проведе референдум за членство в ЕС (докато 68% от анкетираните над 45-годишна възраст подкрепиха пребиваването си в блока).
Младите гласоподаватели в Италия имат само спомени за икономическа стагнация и криза. Докато вътрешната политика и финанси могат да бъдат обвинявани за голяма част от това, тежката ръка на ЕС често присъства като причинител на проблемите.
"Европейският проект загуби способността си да отговори на очакванията на голяма част от населението", каза италианският президент Серджо Матарела на конференция на Европейския университетски институт тази седмица.
Докато критикува собствените си съграждани, че търсят "убежище в чисто вътрешно измерение, подхранвайки илюзията, че техните проблеми могат да бъдат решени само на национално равнище", той призна, че посланията на ЕС просто не работят.
Брандо Бенифеи, лявоцентристки италиански евродепутат, каза, че част от платформата на „Пет звезди“ е тяхното предложение за радикална реформа на ЕС: "Те представляват италианската версия на Еманюел Макрон. Посланието към Европа е, че ЕС ще трябва да промени темпото си на реформи, ако не иска Италия да се превърне в тенденция. "

Сбогом на добрия стар дясноцентризъм.

Европейската народна партия (ЕНП) е лицето на основния европейски център за 40 години и най-голямата партия в продължение на 20 години. Почти е сигурно, че ще стане първа в изборите за Европейски парламент и през 2019 г.
Един от ключовете за успеха на ЕНП - че тя работи като голяма шапка - започва да се превръща в отговорност.
Вътрешното напрежение се засилва по отношение на продължаващото членство на партията на унгарския премиер Виктор Орбан, който ръководи атаката срещу миграцията в същата група в която е и Ангела Меркел, настояваща за открити граници. Силвио Берлускони, който някога е бил толериран в ЕНП заради способността му да печели избори, сега се разглежда като причина за следващото голямо главоболие на ЕС, след като даде зелена светлина тази седмица за коалиционно правителство на партията „Пет звезди“ и Лигата.
Центристките съюзници на Макрон са склонни да се възползват от тези разделения, за да отслабят, вероятно да разделят ЕНП преди изборите през 2019 г. Политиката на Италия може да помогне там. Това се случва паралелно с предстоящата катастрофа, която ще се разиграва на живо сред европейските социалисти, влизащи в изборния сезон след неуспехите си в Германия, Франция и Италия.
Има и един друг начин, по който италианската политика може да промени Брюксел - ако Берлускони успее да привлече дългогодишния си съюзник Антонио Таяни, председателт на Европейския парламент обратно у дома, за да спаси Форца Италия от изчезването й в сянката на Салвини, ще има по-нататъшно разместване на водещите европейски постове.

Новото нормално е популизмът в Европа

Успехът или провалът на италианското популистко-националистическо правителство ще има основно влияние върху резултатите на евроскептичните партии в изборите за Европейски парламент през 2019 г.
След като Партията на независимостта от Обединеното кралство излезе от картината, водещите евроскептици като Марин льо Пен се опитват - досега без успех - да обединят своите колеги ероскептици под едно знаме.
Това показва, че всяко евроскептично италианско правителство би се превърнало де факто в лицето на евроскептичните сили в изборите през 2019 г.
Ако това правителство успее, другите евроскептици ще спечелят, като излагат на риск проевропейското центристко парламентарното мнозинство. В Европарламента, разделен между центристките и евроскептичните партии, Зелените и крайно левите партии ще бъдат ключови играчи.
От друга страна, ако едно ново италианско правителство не успее, групите против ЕС ще се борят да мобилизират всеки, но не и техните основни поддръжници, а центристкото мнозинство ще бъде сигурно.

Нека да сме сигурни

Италианците отдавна се оплакват, че останалата част от Европа не взема Италия толкова на сериозно. Пазарите отхвърлиха заплахата от референдума на Грило и нарастващите перспективи за тази историческа коалиционна сделка. Дисфункцията в Италия едва ли е нова история. И с изключение на този човек на име Бенито (Мусолини – бел.ред), никой скорошен лидер в Рим никога не е доказал, че може да се наложи над скърцащата държава и население, което е привикнало я заобикаля. Това дуо разруши политиката, която Италия познава от началото на 90-те години, но те все още трябва да докажат, че могат да управляват по начин, който ще промени Италия и Европа.

Превод и редакция: Юлиян Марков