Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Гръко-турската криза се разпалва и от двете страни

08 май 2018 | 08:00

Исторически сложните отношения между Турция и Гърция днес преживяват пореден етап на остра конфронтация. До какво ще доведе ескалацията на стария конфликт и какво да се очаква от властите на съседните страни? Статията е публикувана от електронното издание на руското списание „Експерт“ , без редакторска намеса.

Януарски маневри

Гръко-турските отношения се отличават със сложност и нестабилност от много десетилетия. Даже и съюзници в НАТО, Гърция и Турция се оказваха на ръба на война на три пъти – по време на кипърския конфликт през 1974 година, както и през март 1987 г. и януари 1996 г. – в следствие от многогодишните разногласия по въпроса за делимитацията на Егейския регион. От гледната точка на някои експерти, събитията през последните три месеца предизвикват опасения, че пълномащабната криза във взаимоотношенията между двете страни може да се повтори.
Днешният етап на нарастване на напрежението в акваторията на Егейско море започна на 17 януари 2018 г., когато в близост до оспорваните от Турция необитаеми острови Имия (на тур. Кардак) (от гледната точка на Гърция, намиращи се в нейните териториални води) в хода на опасно маневриране турски корвет се сблъска с гръцки патрулен катер. 11 дни след този инцидент, гръцки кораб се опита да се приближи към островите, с министъра на отбраната на борда си, за да хвърли венец в памет на тримата гръцки военни, станали жертви на пограничния конфликт през 1996 година. Но турската брегова охрана осуети това. По-нататък събитията се развиха в градираща посока. В началото на февруари Гърция проведе учения на остров Кос, в непосредствена близост до турската граница, което възмути властите в Анкара. В средата на същия месец турски кораб протарани гръцки патрулен катер. В началото на март в Тракия двама гръцки военни, оказали се на турска територия (според версията на официална Атина – заради лошите климатични условия) бяха задържани от турски военен патрул. Едновременно нарасна броя на нарушенията на турските ВВС на гръцкото въздушно пространство, а на 12 април гръцки самолет, завръщащ се от операция по прихващане, падна в морето.

Словесни дуели

Пограничните инциденти се съпровождат от взаимни нападки между гръцките и турските политици. На предложението на турския президент Реджеп Таийп Ердоган за размяна на задържаните гръцки военни за осемте турски военнослужещи, които намериха убежище в Гърция след неуспешния опит за военен преврат през юли 2016 г., канцеларията на гръцкия премиер Алексис Ципрас отвърна с категоричен отказ, позовавайки се на това, че „Гърция е правова държава, която има премиер, който знае и уважава гръцките закони, а не султан, който се меси в съдебните решения“.
Още по остро се изказа министърът на отбраната Панос Каменос. В хода на своята неотдавнашна визита в Армения той заяви, че великодържавните амбиции на Турция не веднъж са я довеждали до военни поражения, както е станало през 1821 година, когато Гърция става независима от Османската империя. Главата на Турската Република, на свой ред, напомни за победата на Турция в битката при Сакария (1921 г.), след която въоръжените сили на Гърция, а след тях и гръцкото население, са били принудени да напуснат Мала Азия завинаги.

Три години напрежение

Ескалацията на напрежението не се случи изведнъж, причините се натрупваха вече няколко години. Двустранните отношения деградират от 2015 година, откакто Гърция се оказа в епицентъра на миграционната криза, която, от гледна точка на гръцкото експертно и политическо общество, е била провокирана от действията на турските власти, стремящи се да използват „миграционния лост“ за оказване на натиск над Европейския съюз чрез дестабилизация на неговите външни граници. В средата на 2016 година нов препъни камък се оказа споменатия отказ на Гърция да екстрадира турските военни, обвинени в подготовка на държавен преврат.
През юли 2017 година взаимното недоверие между двете страни се усили в следствие на провала на поредния кръг от преговори за разрешаване на кипърския въпрос, вината за който турската страна хвърля върху гърците-киприоти и Гърция, а гръцката – върху Турция. Последно, през декември 2017 г. масло в огъня наля скандалната визита на Ердоган в Атина (първото посещение в Гърция на турски държавен глава за последните 65 години), по време на което турския лидер, едвам слязъл от самолета, направи веднага три оскърбителни, от гледната точка на гръцката дипломация, заявления – за това, че Гърция никога не би станала член на НАТО без подкрепата на Анкара, за нарушенията на правата на мюсюлманското религиозно малцинство в гръцката Тракия, както и за необходимостта от „модернизация“ на Лозанския мирен договор от 1923 г., определящ правата на Гърция над островите в Егейско море.

Богат вътрешен живот

И все пак, изчислените по-горе проблеми едва ли ще могат напълно да обяснат тази решимост, с която двете страни вървят към по-нататъшна конфронтация. Ако погледнем историята на двустранните отношения през последните две десетилетия ще видим, че при наличието на политическа воля на ръководителите се е удавало да „заметат“ къде-къде по-остри и потенциално опасни конфликтни ситуации. През 2006 г., когато сблъсък между гръцки и турски самолет доведе до смъртта на гръцкия пилот, правителствата на двете страни заявиха, че това е било нещастен случай, който не трябва да се отразява на двустранните отношения. В момента, напротив, създава се впечатление, че нито едната от страните не е заинтересована насериозно в разсейването на напрежението. Обяснението на това, най-вероятно, трябва да се търси във вътрешнополитическата сфера.
В Гърция ролята на главен „ястреб“ в отношенията с Турция играе Панос Каменос, който оглавява малката дяснопопулистка партия „Независими гърци“ (АНЕЛ), която участва в управляващата коалиция като младши партньор. Рейтингът на тази партия постоянно намалява и в случай на предсрочни избори тя рискува да не влезе в парламента. В тази ситуация Каменос, използвайки своето положение на военен министър, апелира към патриотическите настроения на част от гръцкото общество и често излиза с по-радикални позиции от другите членове на правителството. Много анализатори, включително в самата Гърция, наричат неговата риторика провокационна и не способстваща укрепването на сигурността в Егейско море. Въпреки това, премиерът Ципрас по никакъв начин не реагира на резките заявления на своя подчинен, опасявайки се от това да се лиши от подкрепата на АНЕЛ и, като следствие, да загуби парламентарното си мнозинство

Бонус Македония

Освен това, ръстът на напрежението в отношенията с Турция върши страхотна работа за отвличане на вниманието на населението от друг наболял вътрешнополитически проблем, който в момента е най-актуален за гръцкото правителство. Става дума за гръко-македонския спор за държавното наименование на Република Македония, който напоследък се отмести от мъртвата точка. В началото на 2018 г., двете страни, при посредничеството на ООН, съумяха да се приближат плътно до компромисно решение: при успешен изход на прегворите със съседна Гърция, страната ще получи съставно название, например, „Нова Македония“, „Горна Македония“ или „Вардарска Македония“, което ще й позволи да влезе в НАТО и да започне преговори за влизане в Европейския съюз.
Но, от гледна точка на повечето гърци, смятащи думата „Македония“ за част от своето културно-историческо наследство, такова решение е категорично неприемливо. През януари-февруари 2018 година в страната се проведе вълна от многохилядни демонстрации под лозунга „Македония значи Гърция“, ударила сериозно по политическите позиции на Ципрас. В тези условия правителството е заинтересовано, от една страна, да демонстрира своята решимост в отстояването на националните интереси, а от друга – да докаже на гражданите, че основната заплаха за Гърция идва не от Македония, а от друг, много по-стар и непредсказуем съперник.

Няма да има война

В Турция, съдейки по всичко, конфликтната ситуация с Гърция е от полза на местните политици. Ердоган, който наскоро насрочи предсрочни избори, най-вероятно, ще се постарае да използва с максимална ефективност „външнополитическата карта“ в своята предизборна кампания, още повече, че представителите на кемалистката опозиция по-рано нееднократно го упрекваха в излишна мекост на позицията спрямо Гърция.
Отчитайки гореизложените причини и фактори за увеличаването на напрежението в гръко-турските отношения, не трябва да се очаква бързо разрешаване на натрупалите се противоречия. С голяма вероятност ще последват нови погранични инциденти, за което, конкретно, свидетелства подготвяното лизингово споразумение, според което Гърция ще получи две френски фрегати за усилване на морската си групировка в Егейско море. Заедно с това, в момента няма обективни предпоставки за криза, която да тласне Гърция и Турция на границата на военен сблъсък, подобна на тази от 1996 година. Засега опитите за ескалация от тази и от другата страна носят управляем характер.

Превод и редакция: Иван Христов