Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Желанието на Русия да върне Африн на Сирия предизвика удивлението на Турция

11 април 2018 | 00:59

Турският президент Реджеп Тайип Ердоган не се изплаши от американските санкции против „Рособоронекспорт“ и заяви, че ще купи ракети С-400. Но развитието на ситуацията в предградията на Дамаск и в Африн създава нови подводни камъни за турско-руските отношения.
Не мина и седмица след посещението на президента на Русия Владимир Путин в Анкара, където той съгласува позициите по Сирия с турския си и с иранския си колеги Реджеп Тайип Ердоган и Хасан Роухани, а стремителното развитие на събитията създава нови предизвикателства за тройния съюз. Западните медии и правозащитни организации, стоящи на служба на страните от НАТО, разпространяват поредната провокационна и непотвърдена новина за употребата на химическо оръжие от войските на сирийския президент Башар Асад в предградие на Дамаск, а именно в град Дума в Източна Гута.
Според договореностите с въоръжената опозиция от Гута са изведени хиляди бойци с техните семейства. Но заради смяна на ръководството на групировката „Джейш ал Ислям“ лидерите ѝ се отказаха от споразуменията, стреляйки по жилищните квартали на Дума с миномети. Сирийската армия трябваше да сломи съпротивата на „непримиримите“. Тук се обадиха западните медии, съобщаващи за 70 убити с химическо оръжие и повече от 1000 пострадали в Източна Гута на 8 април.
И сега турската страна, която не изпитва топли чувства към Асад, който Анкара все още има намерение да свали, подхвана тази провокация. Ердоган вече позвъня на Путин, за да „изрази своята загриженост заради съобщенията за употреба на Химическо оръжие.
“Турция строго осъди атаката и заяви, че има „силни подозрения, че химическата атака е устроена от режима на Асад, чийто опит в използването на химическо оръжие е добре известен на международната общност“, предава Daily Sabah.
Дали предупрежденията на Турция ще повлияят на Турция? Едва ли. Руският външен министър Сергей Лавров даде да се разбере, че руските военни на място не веднъж са предупреждавали за „провокации“ с употребата на химическо оръжие в Сирия с цел да наложат вината върху Дамаск. И то традиция, продължена от случая със Сергей Скрипал, противниците на Асад получават присъди още преди провеждането на разследването.
„Когато се иска разследване, честно и незабавно, ние сме за. Но когато това разследване се основава на нуждата да се достигне до предварително зададена точка, а зададената точка е, че това е направено от Асад при поддръжката на Путин, тук няма да се получи сериозен разговор“ , подчерта Лавров.
Що се отнася до турско-руския диалог, то претенциите на Анкара, като минимум, не внасят позитив в триъгълника Русия-Турция-Иран, лидерите на които на 4 април се разбраха да гарантират примирието в Сирия и да запазят единството на арабската страна. НАТО ревниво наблюдава сътрудничеството между трите страни и занапред ще залага на противоречията между Асад и Анкара. Подхвърля и известията, че Дамаск използва химическо оръжие против Джейш ал Ислам“, подкрепяни от Турците. САЩ сега би се възползвал от разпада на астанския формат с участието на Москва, Анкара и Техеран , които преди няколко дни съвместно обявиха, че са готови да се борят срещу сепаратизма, който Вашингтон провокира чрез кюрдите.
Втора неприятна новина за руско-турския диалог е заявлението на Лавров за това, че би било нелоша идея Африн, откъдето турските въоръжени сили изтласкаха кюрдските „Отряди за народна самоотбрана“, да бъде предаден на сирийското правителство. Това същото, което Анкара наравно с Вашингтон обвинява, че използва химическо оръжие в Източна Гута.
„Никога президентът Ердоган не е заявявал, че Турция иска да окупира Африн. Винаги излизаме от това, че най-простият начин обстановката в Африн да се нормализира сега, когато турските представители говорят, че основните цели, които са си поставили там, са постигнати, е да се върне тази територия под контрола на сирийското правителство“, отбеляза Лавров.
Турското външно министерство в лицето на министър Мевлют Чавушоглу многократно заявява, че крайната цел на операцията в Африн в северната част на Сирия се състои единствено той да се върне на „истинските му стопани“. Чавушоглу също даде да се разбере, че Турция няма намерение да анексира Африн и уважава териториалната цялост на Сирия. Но това не значи, че Анкара толкова лесно ще вземе и ще го предаде на Асад, своя противник – цял кантон, който се намира под контрола на протурската „Свободна сирийска армия“, която е враг на Дамаск. Именно затова и турските медии като например вестник „Милиет“ нарекоха заявлението на Русия крайно „удивително“.
Трябва да се каже, че своят коментар относно Африн Лавров го прави в най-добрите традиции на дипломатическото изкуство, изразявайки позицията на Москва не със своите, а с думите на Ердоган, който не възнамерява „да окупира Африн“. При това той подчерта загрижеността на турския президент от „заиграването“ на САЩ с кюрдите за създаването на „някакъв пояс за сигурност“ на границата с Ирак, в което Ердоган видя заплаха за сигурността на Турция.
Вниманието, обръщано на формулировките, както от страна на Ердоган, който изразява „загриженост“, а не разкритикува Русия, така и от тази на Лавров, който изрази тревогите на Турция относно кюрдите демонстрират наличието на определен консенсус между Москва и Анкара. И е свързан не само с временните интереси в Сирия, основани на антиамериканска основа, но и на двустранни сделки. Днес Ердоган даде да се разбере, че решението на страната му да закупи зенитно-ракетен комплекс С-400 е неотклонно, дори и ако САЩ въведат санкции против „Рособоронекспорт“, който доставя тези ракети в Турция.
„Турция сама ще определя съдбата си. Което е изгодно за страната, това и ще правим. Това се отнася и за въпросите за осигуряване на сигурността. Тази крачка вече я направихме, заяви Ердоган.
Турция и Русия, които се договориха да ускорят сроковете за доставка на С-400, осъществяват и други важни икономически проекти. По време на посещението на Путин бяха положени основите на първата турска АЕЦ „Аккую“, която се строи в Мерсин от „Росатом“. Продължава и строителството на газопровода „Турски поток“ по дъното на Черно море.

Превод и редакция: Виктор Турмаков