Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Войната на диктаторите, бунтовниците и империалистите в Близкия изток

10 април 2018 | 05:55

Продължаващите войни в Сирия и Ирак вече са се разпространили извън границите на тези страни. Сцената на градската война вече отмина и в момента сме свидетели на сблъсъци за села и махали. Гледаме как битката поглъща градчетата и селата на Сирия. Тези битки, в които правителствените сили се борят срещу терористичните групи, са доста тревожни. От една страна са държавите, използващи цялата юридическа и икономическа мощ на своите институции, а от друга страна - терористични групи и бунтовници. Империалистите, диктаторите и бунтовниците се бият заедно.
Саддам Хюсеин, Ануар Садат, Муамар Кадафи и Хафез Асад, всичките представители на първото поколение диктатори на режими, основани от тези военни диктатори на вълната на арабския национализъм през 60-те години, бяха заменени от нови. Египетският Ел Сиси и сирийският Башар Асад представляват понастоящем най-новия идеален тип (според концепцията на Макс Вебер (основателят на социологията, германски учен )) диктатори. Те успяват да продължат въпреки военнизираните организационни структури, стаите за изтезания, техните републики без демокрация, тенденцията да възприемат социалните движения по същество като заплаха и тяхната некомпетентност в икономическото управление.
Когато политическата опозиция се развива в бунт, те отново носят униформите си и извършват всякакъв вид кланета. Ел Сиси дори прибягна до сътрудничество с Израел, за да потисне бунтовниците. В действителност военната група Ансар Бейт ал Макдис от Египет обеща вярност към халифата на лидера на Даеш Ал Багдади, обяви създаването на провинция Синай и разтърси правителствения авторитет в региона с над 1000 бойци. Неуспявайки да се справи с тази заплаха, правителството на Ел Сиси разреши израелското участие. Сега регионът Синай е практически управляван от израелското разузнаване. Асад е убил повече от 600 000 души, бомбардира градове и разсели почти половината от населението.
Близкоизточните диктатори предпочитат да водят войни в страната чрез военните средства, с които разполагат, за да променят политическата система. Те се опитват да създадат легитимност за себе си, като се борят срещу бунтовниците и терористичните групи. Следователно, те не се въздържат от никакво сътрудничество с Израел и империалистическите държави. В стремежа си да поддържат своите режими, те не познават граници в делата на злото.
Всеки ден сме свидетели на нови сблъсъци около селата и нови групи бойци. Появяват се различни бунтовнически групи, които заемат заглавията по цял свят известно време и след това изчезват на следващата година. Някои бойци от тероризма се обръщат от „Ислямска държава“ към ПКК (Работническата партия на Кюрдистан) и някои от тях се обръщат от Ал Кайда към „Ислямска държава“. До 2006 г. Ал Кайда е известна с дейността си в Близкия изток и по целия свят. След това се появи „Ислямска държава“ на сцената. Видяхме чисто нова терористична група от десетилетия; терористична мрежа, която е гъвкава, мобилна, хаотична и асиметрична, която не познава граници в своите атаки и която демонстрира всякакъв вид диващина. Това, което се очерта, е структура, която е избрала определена територия за основа, обявява халифат и издига там знаме и се представя пред света като държава. „Ислямска държава“ се представя като "разрушител на надеждата", като използва местните племена и всичките драматични аспекти на професията и произтичащата несправедливост.
С „Ислямска държава“ сектантските глупости бяха директно реализирани като терористична политика и проект. На мястото на "глобалното движение за ислямско съпротива" на Ал Кайда е разработен "джихадисткият" подход, който действа във връзка с местните, сектантски и племенни съперничества. Очакваното освобождение е свързано със специфична география. Земята на освободителната утопия се материализира и дори е провъзгласена столица: Ракха. Мечтата за ислямска държава, зародила се от ислямистки групи от времето на Студената война, се материализира чрез „Ислямска държава“ в брутална и архаична политическа форма. Поради тези бунтове и терористични практики идеята за ислямска държава, която беше предлагана в продължение на почти столетие, се оприличи на бруталността обхващаща света чрез нови средства за масово осведомяване.
Десетки бунтовнически групи и движения, възникнали заедно с Ал Кайда, поеха различни роли в новите сфери на конфликта, войната и смъртта в Близкия изток. Освен онези, които се борят за своите идеали, се появяват и милиции, които се борят за пари. Има хора, които се борят един ден за едно племе и на следващия ден за бунтовници или регионалните сили. Разрушаването на ежедневието принуждава хората да играят необичайни роли. Търговецът може да стане боец, спортистът може да се превърне в командир на милиция, а студентът може да стане войн или терорист. Отново, наемниците, които се борят от името на империалистическите проекти на нерегионалните страни, се размножават. Освен създаването на съюзи с местните държави, глобалните империалистически сили също открито си сътрудничат с местните бунтовници и терористични групи.
Например, САЩ си сътрудничат със сирийската креатура на партията на ПКК – Партията на Демократичния съюз (PYD) и я използват като представител на място. САЩ се опитва да продължи практиката на регионален конфликт чрез тази организация. Особено неуспехите след инвазията в Ирак и отрицателните последици от последвалите военни разходи накараха САЩ да работят с терористични групи. Те доставят на тези групи хиляди камиони оръжия и боеприпаси. Обучават ги в бази, които са създадени в някои градове. Тяхното( на САЩ – бел. Ред.) присъствие в Сирия се поддържа от тези групи. На сцената отново се появяват наемни легиони. В същото време Русия, друга империалистическа сила, пряко подкрепя режима на Асад и мобилизира различни чуждестранни бойци. Тя (Русия – бел. ред.) тества повече от 200 нови оръжия в конфликта в Близкия изток. Империалистическите сили разглеждат Сирия като лаборатория за тестване на новите си оръжейни системи. За първи път в историята войната служи като лаборатория до такава степен.
Какви съюзи и взаимодействия виждаме във войните в Близкия изток? Всички договори, подписани след Първата световна война, се отхвърлят. Повечето пъти от Русия и САЩ, които са постоянни и водещи членове (на Съвета за сигурност – бел. Ред.) на ООН. До степен безпрецедентна в историята, великите сили се конкурират със своите съперници в определен регион, като разкриват прокси войни. Близкият изток се превръща в военен театър. Тъй като градовете са разрушени, международният ред и договори губят тежестта си. Така че не само градовете в Сирия и Ирак, но и самите политически ценности и институции, на които се основава съвременният свят, се сриват. Ценностите и принципите на държавите, които се предполага, че оформят глобалния ред, са на най-ниското ниво досега.
Днес Близкият изток е регион, където диктатори, империалисти и бунтовници живеят заедно, като се борят и сеят масова смърт. Тези земи, където се раждат трите монотеистични религии в историята на човечеството, отново се подложени на най-тежката криза в историята. Монголи, кръстоносци и хариджити-кармати( религиозни групи от зората на Исляма – бел. ред.) с всичките им разрушителни исторически призраци, се появяват отново в тази древна земя, оборудвани с модерно оръжие.

Ергюн Ялдъръм, професор от Университета в Мармара