Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Планът да бъде поставена в ъгъла Русия и да бъде спряна Турция ще се провали

05 април 2018 | 02:22

Това е авторски материал на Ибрахим Карагюл от турския вестник Yeni Safak, който Агенция "Фокус" представя без редакторска намеса.

Кооперацията между Турция и Русия не се ограничава до подобряване на отношенията между двете страни и само до икономическо и политическо партньорство. Тя не се ограничава само до атомната електроцентрала „Аккую“, военно-технологичното сътрудничество, състоянието на взаимно разбирателство в областта на отбраната, координацията в Сирия или широкото сътрудничество в икономиката.
Участието на Русия в сирийската война, лошите спомени по темата Сирия, където Турция и САЩ започнаха заедно, и свалянето на руския самолет по това време, когато отношенията между двете държави бяха въвлечени в криза, която би могла да предизвика война, и обратът след това Анкара и Москва да се приближим до обща воля и да станем определящи играчи в сирийския въпрос, превърнаха отношенията Анкара-Москва в една от най-важните теми на САЩ и Европа.
Западните приоритети като "поставяне на Русия в ъгъла" и "спиране на Турция" се разкриват във всяка област и всеки фронт сега. Заплахите, възникващи от САЩ и Европа, сега са насочени към двете страни. В растящото противопоставяне Изток-Запад двете най-отдалечени от Запада страни се считат за "фронт" за Запада.
Турция и Русия са изправени пред подобни заплахи и тези заплахи наистина са много сериозни. Самото сътрудничеството по отношение на Сирия преобърна всички теории на САЩ и Израел за този район. Това сътрудничество нанесе най-тежкия удар върху новия план на Запада за Близкия Изток.
Ако войната в Сирия не приключи по начина, по който западните страни искат, цялата им карта за района ще отиде на боклука. Само това е достатъчно за Запада да заплашва двете страни. Защото те знаят добре, че делът им в глобалната карта на 21-ви век зависи от това колко голяма част нашия регион управляват.
Затова те няма да позволят на никого да се приближи до района, ще разделят онази страна, която искат, и ще мобилизират местните режими за тази глобална инвазия. Турция внезапно променя позицията си, виждайки заплахите и атаките, идващи от Запада, и обръщайки се към собствения си исторически опит, до голяма степен развали играта. Идването на Русия в средиземноморския регион и намесата в картата на конфликта в Сирия и Ирак разруши плановете на Атлантическия алианс.
Сега тристранният механизъм между Турция, Русия и Иран, останал непокътнат въпреки всички видове атаки и ограничаването на зоната на действие на Запада в Сирия, също засили конфронтацията. Последното споразумение между американския президент Доналд Тръмп и неговия френски колега Еманюел Макрон, разполагането на френски войски в Сирия, коридорът на тероризма в северната част на страната бе разрушен от Турция, затварянето на вратите на Средиземноморието с операцията в Африн и обръщането на Турция на изток от Ефрат ще увеличи още повече конфликта. Всички тайни сделки в САЩ и Европа по някакъв начин включват унищожаване на тристранния механизъм между Турция, Русия и Иран.
Престолонаследникът на Саудитска Арабия Мохамед Бин Салман и на Обединените арабски емирства (ОАЕ) принц Мохамед Бин Зайед бяха пуснати по земята като нови троянски коне на Запада. Ясно е, че тези лидери въвличат собствените си страни в капана, който ще ги унищожи, че те ще бъдат зле използвани и че те няма да могат да изградят сила срещу Турция и Иран. Те са пуснати на земята, за да продължат западната окупация, която продължава в продължение на столетие в борбата за власт над нашия регион, за нова вълна от атаки.
Русия е под открита заплаха. Напрежението, започнало между Великобритания и Русия, продължило с дипломатическата криза и накрая достигнало до това САЩ да изгонят 60 руски дипломати и много европейски страни да изгонят по един - двама руски дипломати и стигнало до затварянето на американското консулство в Санкт Петербург, ще продължи да ескалира.
Тъй като САЩ и Европа открито подготвят инфраструктурата на атаката срещу Русия и правят планове за ограбване на ресурсите на тази страна; и те действат с идеята Русия да се разпадне за втори път след Съветския съюз. Факт е, че руският президент Владимир Путин, който е наясно с това, е в нападение вместо в отбрана.
Що се отнася до Турция, колкото повече преоткрива историческите си регионални корени, толкова повече ги заявява, толкова повече става цел на Запада. Страната в центъра на Атлантическия алианс е пряко ударена от него, с усилия да бъде поставена на колене чрез терористични организации. На 15 юли е открита атака срещу Турция от този съюз. Опитът за нахлуване в югоизточната част на Турция чрез Кюрдската работническа партия (ПКК) е такъв план. Плановете за обсада през сирийския филиал на ПКК, партията на Демократическия съюз (PYD) от Северна Сирия, са едни и същи.
Всички развития по отношение на тази "вътрешната операция" са в този контекст. Усилията, извършени отвътре с цел войната в Сирия да върви в посоката, в която САЩ иска, независимо от това кой го прави, е част от тази проатлантическа операция. Тези, които са извършили атаките от 15 юли и тези операции, се контролират от едни и същи центрове.
Най-голямата заплаха за Турция идва от Запада и старите му съюзници. Трябва внимателно да наблюдаваме чуждестранните сили и вътрешните играчи, които правят планове за "свиване на Турция", и да видим тази връзка , за да вземем предпазни мерки.
Обръщам внимание на термините "консервативна опозиция" и "консервативна намеса", които използвах напоследък, именно от този аспект. Инициатива, която изглежда като "невинна опозиция", може да дойде оттук, да стане част от тази нова мултинационална интервенция. Атаката отново ще дойде от Запада и ще бъде контролирана от централата на атаката от 15 юли.
Турция и Русия са изправени пред почти същите заплахи, изграждат подобни отбранителни линии и изразяват сходен дискурс за отбраната. Сътрудничеството между двете страни е в тяхна взаимна полза. Анкара и Москва трябва да са по-отворени един към друг, да укрепват доверието си и да развиват някаква солидарност. Турция се нуждае от Русия, вярно, но може би Русия се нуждае от Турция много повече.
Бурите, атаките, насочени към двете страни от Запада, ще продължат да се засилват. Русия трябва да покаже съпротива срещу това, в противен случай огромната катастрофа ще почука на вратата й. Турция трябва да продължи работата си в Африн, независимо от цената, в противен случай ще трябва да се изправи пред нова вълна от атаки.
Ясно можем да кажем, че светът е разделен на две - Изток и Запад. Не всички ходове на Турция и Русия са тактически, настоящите ходове; те са геополитически ходове. Атаките от Запада, насочени към тези две страни, са еднакви. Съществуват факти, които не можем да се да пренебрегнем в Турция, като например защитата, защитавайки бъдещето си, съществувайки чрез растеж и бивайки определяща сила в изграждането на нашия регион. За Русия голямата битка е по отношение на предотвратяването на разпадането на страната за втори път.
Но Русия и Турция не са единствените, които стоят срещу Запада. Азиатските сили бързо се издигат. Те стесняват световната карта за Запада. Ние ще видим, че картата се стеснява още повече и областите им на влияние в нашия регион се разпадат. Анализирайки двете страни е задължение да разгледаме много внимателно настоящата глобална карта на разпределение на силите и нейните промени и трусове. Тогава ще се разкрие истината: Западът е в упадък, Изтокът се издига!
Посещението на руския президент Владимир Путин в Турция, което се провежда днес и срещата между президента Реджеп Тайип Ердоган, иранския президент Хасан Рохани и Путин, е достатъчно важна, за да оформи съдбата на региона. И трите държави трябва да избягват да бъдат уловени във вълните, идващи от атлантическите брегове, и да се противопоставят на инвазивните сценарии в нашия регион с политически език и позиция.
Наистина, се оформя нов свят: Западът се задъхва, става агресивен; изтокът се издига, получавайки власт. Ние в Турция тълкуваме добре този хаос и предприемаме съответните ни стъпки. Политическата генетика продължава, откакто Селджуците ще ни поставят в центъра на 21-ви век.
Ние ще продължим с търпение, решителност и съпротива.

Превод: Юлиян Марков