Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Кому принадлежат Балканите? Част III – Босна и Херцеговина

14 март 2018 | 07:23

Един от най-големите центрове на противоречие на Балканите към момента си остава Босна и Херцеговина (БиХ), която, за съжаление, трудно може да бъде наречена завършена и устойчива държава заради особеностите на нейното политическо устройство и икономическа криза, както и сложната етническа обстановка. Всяка част от всекидневния живот на страната, която формално се явява конфедерация, е организирано по етнически и религиозен принцип. Сърбите живеят в Република Сръбска (РС), провеждат свои собствени избори със сръбски партии, а хърватите и бошняците (босненци-мюсюлмани) заемат по-голямата част от БиХ и всячески се опитват да прекратят съществуването на Република Сръбска като самостоятелно политическо образование. Това, което се явява общо за страната, е ниското икономическо развитие и пълната зависимост от по-големи международни играчи – от една страна Сърбия и Русия поддържат РС, а от друга ЕС и САЩ, които се опитват да укрепят собствените си политически и икономически интереси.

Според последни данни, около 40% от населението на БиХ е безработно, като по-голямата част от тях са млади хора. Трябва да се спомене, че идеите на радикалния ислям, уахабизма и други екстремистки течения са пуснали свои корени в Босна и Херцеговина, като страната е на първо място в света по брой на граждани, биещи се в редиците на „Ислямска държава“. При тези факти, може да се каже, че ситуацията в БиХ е изключително важен и ЕС, където от септември 2016 г. страната официално е кандидатствала за членство, не могат все още да определят възможния срок за присъединяването на БиХ в Съюза. Европейският статут на страната като пълноправен член на ЕС може да донесе големи проблеми, по-големи от сегашните ѝ, които могат да бъдат притъпени с малко тел и контролирани от създадените за целта икономически механизми.

Всъщност, в Босна и Херцеговина, която в продължение на най-малко 20 години се явява протекторат на Запада, има наистина много проблеми, не толкова политически, но и икономически. И това е нормално в страна, където няма единно правителство и единна система на управление, а решаването на етническите конфликти остават просто добро пожелание. Нищо от това е приемливо, нито пък се удаде на контрола на Западните страни. При такава ситуацията никой от големите играчи на световната сцена не успяха към момента да доведат до конкретен положителен ефект за босненците.

Един от най-големите удари за БиХ бе приватизацията, която бе подкрепена от западните финансови и политически кръгове. В този случай е интересно да се отбележи, че макар на територията на Република Сръбска големите промишлени комплекси да бяха унищожени по време на войните от 90-те години, на територията на останалата част от страната по-голямата част от тях бяха запазени (в района на град Тузла). В период на приватизацията от 2000-2010 г., тези компании бяха дадени на частни инвеститори, представляващи в основната си част западноевропейски и американски компании, като тяхна първоначално цел бе реструктуризация и повишаване на производителността. Но в крайна сметка се оказа,че значителната част от заводите и фабриките не бяха модернизирани,а новите собственици предпочетоха да намалят инвестициите.

След подписването на съглашенията за урегулиране на ситуацията, състоянието на нещата не само, че не се подобри, но и напротив – влоши се заради неконкурентноспособната на местните продукти на европейските пазари. Това доведе до масово уволнения и постепенна стагнация на остатъците от индустрията в БиХ. Според експерти, до 2012 г. индустрията в страната дефакто е спряла да работи и дори не успява да си плаща данъците.

От 2013 г. насам според международните организации, икономиката на страната е започнала да се възстановява. БВП на страната е нараснал с 0,5-0,6%. Само че, да се нарече това растеж, като се има предвид големия период на спад и днешната ситуация, е доста трудно. Всъщност, БиХ продължава да бъде една от най-бедни страни в Европа, като ситуацията е отежнена освен това от тежка и неефективна държавна система. Впрочем, европейците се стараят в последно време да не говорят за това, а Световната банка продължава бодро за съобщава, че БВП на БиХ през 2018 г. ще нарасне с 3,2%, а през 2019 г. с 3,4%. Експерти смятат, че главният икономически проблем на Босна и Херцеговина е липсата на баланс в икономическия модел на страната – доминирането на публичния над частния сектор.

В момента нито чуждите, нито местните инвеститори не се интересуват от социалната ситуацията в страната, което може да се свърже с продължаващото сливане на бизнеса и властите. Освен това, според повечето анализатори западният капитал е на път да установи пълен контрол върху икономическите и стратегически ресурси на страната.

В БиХ има залежи на въглища, желязна и медна руда, живак, манган, олово, боксит и сребро. Така че минното дело играе голяма роля за икономиката. И не е изненада, че точно тук чуждите инвеститори контролират по-голямата част от този сектор и вече са се опитвали повече от веднъж да диктуват своите условия. Показателен е например случая с компанията ArcelorMittal, която контролира в Бонса комбината Zenica (който получава желязна руда от две места – Prijedor и Ljubija). Така правителството на Република Сръбска се опита да приватизира Ljubija, тъй като компанията се намира на нейна територия, но комбинатът бе решено да се даде на регистрирана в Израел израелско-руско-казахска-африканска инвестиционна група, която предложи по-добри условия от ArcelorMittal. Последната заплаши с „правови последици“ правителството на РС, ако контролния пакет акции на Ljubija бъде продаден на друга компания. Мислимо ли е това в западноевропейска държава или САЩ? Не. Но в Брюксел и Вашингтон не обръщат внимание на това и заявиха, че е необходимо юридическо решение според международните норми.

Може би точно заради очакваните толкова време европейски и американски инвестиции в БиХ в страната все още няма просперитет, а конфедерацията започна в последните години да търси инвестиции от други места. И тук, както и други страни от региона, се търси разширяване на сътрудничеството с Китай и Русия. В тази връзка е интересно да се отбележи, че през 2016 г. бе извършен първият инфраструктурен проект с китайски пари, струващ 10 милиарда долара, осъществен като част от проекта 16+1, който се превърна в един от най-важните резултати от китайската инициатива „Един пояс, един път“, позната още като „Новият път на коприната“. В днешно време и двете страни провеждат активни консултации за сътрудничество в енергетиката и инфраструктурата, като се обсъжда също така обща развиване на икономически зони и планиране на инвестиции в индустрията.

Що се отнася до Русия, нейното място и роля в БиХ все още е малка. По-голямо е сътрудничеството на страната с Република Сръбска, което до някъде ограничава Москва от по-цялостно участие и действия на цялата територия на БиХ. Например, през 2007 г. „НефтегазИнКор“ закупи за 119 милиона евро неработещият от 2005 г. нефтопреработвателен завод „Босански Брод“, заводът за моторни масла „Модрич“ и компанията „Петрол“. През 2012 г. „Сбербанк Русия“ закупи австрийската „Волфсбанк интернешънъл“, която се намираше в топ 10 на банките са най-голяма капитал в БиХ. През 2016 г. Република Сръбска изрази готовността си да предостави на Русия възможността да участва в приватизацията на свои компании. В крайна сметка, отношенията между двете държави дори не са повлияни от антируските санкции. За девет месеца от 2017 г. стокообмена между Русия и БиХ съставлява над 125,5 милиона долара, което е увеличение с над 40% в сравнение със същия период от 2016 г.Но въпреки това руското участие в БиХ си остава незначително. Основните икономически партньор на Сараево продължават да са САЩ и ЕС, които все още контролират босненското ръководство.

Юрий Павлоцев.