Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Кому принадлежат Балканите? Част II – Македония

12 март 2018 | 05:22

Заради глобалните проблеми на Сърбия и нейното многолетно противопоставяне на западния натиск и опитите за разрешаване на проблемите около Косово и Метохия често остават скрити изпитанията на нейните най-близки съседи. При това вероятността от възникване на сериозно огнище на напрежение, чийто пламък може да се разпространи из целия балкански регион, навярно е по-голяма на тяхна територия заради отсъствието на сериозен интерес от водещите световни държави. Една от тези, на пръв поглед, „незабележими“ републики е Македония, където вече от няколко години се водят сериозни вътрешнополитически борби, подгрявани не само от неразрешените териториални въпроси, но и от икономическите такива.
Това, че Скопие иска да се види в състава на обединена Европа не е тайна за никой. Но дали наистина в Брюксел искат това е доста спорен въпрос. Европейците са силно обезпокоени не само от многото неразрешени политически въпроси, но и от постепенната ислямизация на страната. А в подобни условия на европейските политици им е доста по-спокойно да контролират ситуацията от разстояние, за сметка на икономическото си влияние и постоянния политически натиск, отколкото да решават възникващите въпроси в рамките на юрисдикцията на ЕС. Наистина, напоследък този „контрол“ не само, че престана да изглажда вътрешно и външно-политическите проблеми, а напротив – започна да създава допълнително напрежение в страната. Доказателство за това е неотдавнашната криза в малката република, която, според мнението на повечето анализатори, дойде в резултат от неумелата политика на Запада. Следствие от повече от двугодишната дипломация на Брюксел на това направление стана сериозното вътрешнополитическо разделение, което започна с мирни демонстрации и завърши (а завърши ли?) с междуетническо противопоставяне и кървави погроми в парламента. И всичко това се случи в страна, която вече отдавна зависи икономически от ЕС, а от това следва, че заинтересоваността на европейците в събитията, които се случват там трябва да бъде на едно от приоритетните места.
Според последните данни, около 70% от външнотърговския оборот на Македония е с Евросъюза и повече от 75% (например, от САЩ са по-малко от 2%) от направените чужди инвестиции пак са от Брюксел. Всяка година ЕС отпуска по 100 около 100 милиона евро субсидии на Скопие по програмите за евроинтеграция. В допълнение към това, повечето големи македонски партии и повече от 70% от населението на страната подкрепят присъединяването на страната към ЕС. Но всичко това по никакъв начин не допринася за поддържането на мира и спокойствието в републиката, независимо от това, че етническите противоречия бяха доста редки през последните години, освен ако не броим няколко провокации на радикалите. Например, същите днешни антагонисти – македонецът Никола Груевски и албанецът Али Ахмети – в миналото успешно си сътрудничиха един с друг: от 2008 до 2016 година партията на Ахмети беше в управляващата коалиция на Груевски, а самият той беше вицепремиер.
Последните събития в Македония, като цяло, извадиха на показ една доста характерна особеност на политиката в региона: нито Русия, нито ЕС (САЩ практически са се отстранили изцяло от случващото се в страната, въпреки че взеха участие в опитите за разрешаване на последната политическа криза), за разлика от борбите около Сърбия, не проявяват особен интерес към Македония. И, трябва да се каже, с пълно основание – това се отнася особено до Евросъюза. В Скопие отдавна са недоволни от отношението на еврочиновниците към тях, особено по отношение на интеграцията на републиката в обединена Европа. Затова неслучайно още през ноември м.г. президентът на Македония Георге Иванов заяви пред британското издание The Daily Telegraph, че ЕС е „оставил вратата на Балканите отворена“ за стратегическите посегателства на Русия и Китай. „До неотдавна ние не виждахме никакви руски инвестиции в Македония. Но, тъй като Европа предава позициите си, или, по-скоро, не изпълнява своите обещания да направи Балканите част от ЕС, това е като призив от страна на Съюза към тях да дойдат и да заемат мястото му“, заяви Иванов. Трябва да се отбележи, че позицията на македонския лидер се споделя и в Брюксел. През юни 2017 година на срещата на върха на европейските лидери въпросът за ситуацията в Македония беше включен в дневния ред: британски чиновници, занимаващи се с въпроси по сигурността предупредиха за нарастващия риск от руска намеса в работите на тази република, целящи да попречат на влизането на страната в „евроатлантическата сфера“. Освен това, Лондон започна да се тревожи и от активността в страната на Китай, който увеличи своите инвестиции в Македония по линия на схемата „16+1“ (действаща в страните от Централна и Източна ЕВропа). И в този случай опасенията на европейците не са безпочвени. Известно е, че Пекин проявява сериозен интерес към сътрудничеството с Македония, тъй като тя е своеобразно свързващо звено между пристанищните обекти, които китайците купиха в Гърция и техните икономически интереси в целия Южноевропейски регион. При това Скопие не само се заиграва с Пекин на думи, за да дразни Брюксел: в края на ноември 2017 година македонският премиер Зоран Заев, след срещата с китайски си колегия Ли Къцян в кулоарите на шестата среща на лидерите на правителствата на Китай и 16 страни от Източна и Централна Европа, заяви, че сътрудничеството между Китай и страните от региона е ключ към развитието на Македония и затова неговата страна ще продължи да разширява партньорството си с Пекин в посочения формат. При това от своя страна китайското ръководство също не се отказва от плановете си за разширяване на своето присъствие в тази балканска република, включително и за сметка на финансови инвестиции и големи инфраструктурни проекти, които могат да станат част от Китайско-европейския морски и сухопътен транспортен път. Например, китайците вече не за първа година снабдяват местните ж.п. линии с електрически локомотиви, строят магистрали и даже инвестират в енергийната инфраструктура на страната. И на този фон бездействието на европейците действително изглежда нелогично, особено ако се отчете огромната зависимост на Македония от ЕС.

Превод и редакция: Иван Христов