Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Русия и Балканите: Времето не чака

09 март 2018 | 01:42

Ключов фактор за последващото развиване на връзките между Русия и балканските държави е политическата воля да се подсили многоцелевото руско присъствие в региона. Нуждата от подобно засилване е пряко свързана с активизирането на политиката на САЩ и ЕС, целяща вкарването на Балканите в реализирането на многофакторна антируска стратегия.

Практически едновременното разработването във Вашингтон и Брюксел на стратегическа концепция, посветена на „центровете на силата“ на Балканите и с акцент върху указването на противодействие на Русия, не е случайно. Балканското направление изглежда в очите на ЕС и САЩ главният антируски полигон, където може да се осъществи координация в условията на разминаване на техните интереси в други сфери (Брекзит, световната търговия, Китай, миграционната криза). И ако опитът за „отбиване“ на Балканите от Русия се увенчае с успех, придобитият опит ще бъде пренесен по-близо до границите на Руската федерация – в постсъветското пространство, в това число зоната на замразените конфликти в Закавказието и около Черно море, в Беларус, освен това в Казахстан и други държави в Централна Азия.

ЕС и САЩ открито заявяват желанието си външната политика на Балканите да следва тази на Запада. „Влизането в ЕС е повече от технически процес. Това е избор за поколенията, основан на фундаментални ценности, които всяка страна трябва да приеме много по активно, започвайки от външнополитическия курс и завършвайки с обучението на децата в училище“, се казва в Стратегията на ЕС за Западните Балкани, изготвена от Европейската комисия. „Страните от Западните Балкани сега имат историческия шанс да свържат своето бъдеще с ЕС здраво и недвусмислено. Те самите трябва да действат решително“.

Подобни положение се съдържат и в представената през декември 2017 г. нова Стратегия за национална сигурност на САЩ. В нея Русия, заедно с Китай, е определена като „ревизионистична държава“, като и двете страни са посочени като заплаха за американските национални интереси, тъй като използват „технология, пропаганда и принуди, които не съответстват с нашите интереси и ценности.“ Русия се стреми да възстанови своя статут на Велика сила и установи сфера на влияние в близост до границите си, се казва още в документа.
„Новата стратегия за национална сигурност – това е нова Ера“. Според документа, противниците на САЩ „нанасят удар по средствата за масова информация, политическите процеси, финансовите мрежи и личните данни“. Според положенията му също така, Москва се опитва да отслаби влиянието на Вашингтон и всее раздор между САЩ и техните партньори.

Що се отнася до Балканите, в Стратегията на САЩ се казва, че политиката за региона е конкретизирана от Атлантическия съвет, който указва експертни услуги за Държавния департамент и Белия дом. От страна на американската администрация за тези неща най-голяма роля изигра заместник-помощник държавния секретар за региона на Централна и Източна Европа Хойт Браян Ий. Той е служил освен това като отговарящ за Европейските дела в Съвета за национална сигурност по време на бомбардировките на Югославия, а преди това е бил заместник-директор на личната канцелария на тогавашния генерален секретар на НАТО Хавиер Солана.

Новата стратегия ознаменува прехода на САЩ към по-активна политика на Балканите на двустранна основа. Основните направления представляват покриването на няколко цели – обезпечаване на постоянно военно присъствие на САЩ на Балканите; установяване на директно сътрудничество със Сърбия; осъществяване на самостоятелна посредническа роля в урегулирането на балканските регионални проблеми.

Тази стратегия започна да се изпълнява през есента на 2017 г. по време на визитата на Хойт Браян Ий в Белград. Американският дипломат тогава обяви, че пречки за влизането на Сърбия в ЕС са нейните връзки с Русия и преди всичко, нежеланието на Белград да се присъедини към антируските санкции и нежеланието за преустановяването на работата на Руско-сръбският културен център в Ниш. „Страна, която иска да влезе в ЕС, трябва ясно да обяви своята решителност. Вие не можете да седите на два стола, особено като отидете толкова далеч... Ние не смятаме, че даване на дипломатически имунитет на служителите на Центъра служи на целта Сърбия да се присъедини към ЕС“, заяви Ий. А в хода на разговорите с президента Александър Вучич (дори да не се обърне внимание на несъгласуваните длъжности на двамата), той заяви, че Сърбия стои с единия крак на пътя за ЕС, а с другия на този, водещ към съюз с Русия, като по този начин се явява проводник за „руското влияние в региона“.

Новата стратегия на САЩ придава нов импулс на дискусиите в Сърбия и целите Балкани относно военно-политическите приоритет. В сръбския случай може да се говори за принуждаване на Белград да изостави своята неутрална позиция и да бъде вкаран насила в НАТО.

Към момента управляващите в Сърбия успяват да се придържат целта да поддържат равнопоставени отношения с Русия и Запада. Както съобщи и Александър Вучич по време на срещата си с Сергей Лавров на 21 февруари, сръбският президент е предал писмо за руския си колега Владимир Путин с благодарност за това, че той се придържа към развиване на отношенията със Сърбия, като Вучич е изразил надежда, че в бъдеще те ще укрепнат още. Президентът е подчертал, че макар Сърбия да се намира на европейския път, тя ще продължи да развива отношенията си с Русия. По неговите думи, републиката е независима и взима своите решения самостоятелно, в това число и плана за развиване на отношенията с Москва. „Предприемам различни „пожелания“ и решения за да накарам тези отношения да се развият в различни направления, но Сърбия ще се придържа към традиционната линия, уважава предишните връзки и развива най-добри взаимоотношения с Руската федерация.“

Някои местни медии обаче не споделят оптимизма за „европейския път“. Така например „Нови Стандард“ предупреждава от опасността за самото наличие на такъв курс: „Белградските политици са ясно разочаровани, макар да се опитват да го скрият... Западните Балкани се явяват геополитически инструмент, а в сложните условия той е и единственият, с който разполага Европейския съюз... Балканите са единственото, което ЕС може да манипулира и използва“.

Активизацията на ЕС на Балканите целяща да подкрепи Сърбия и другите държави към евроатлантическа интеграция изисква по-активни усилия и от страна на Русия. А най-обещаващи такива могат да бъдат икономическите проекти, изгодни за балканските страни и особено що се отнася до енергийния сектор. По данни на заместник-председателя на Управителния съвет на „Гапром" Александър Медведев, като отправна точка на сухопътния участък на „Турски поток“ може да бъде създаден „пукт за достъп“ на границата между Турция и България, както и с Гърция. При това направлението, преминаващо през България, ще включва последващо разделение към Сърбия, Унгария и Австрия, а от турско-гръцкото направление – към Средиземноморието и Италия. Към края на февруари са положени 224 километра от общо 900 от втората линия на „Турски поток“.

В своите балкански усилия, Русия е длъжна активно да се противопоставя на пропагандните усилия на Запада, в това число и на ЕС във военнополитическата, социалноикономическата и националната и културната сфера. Немското издание Die Welt разкри главното противоречие в Стратегията: „Не бе мъдро ЕК да обещае на Сърбия и Черна Гора присъединяване в 2025 г... съобщението казва: ако вие не изпълните нужните реформи, процеса може да отнеме повече време... Но дали Комисията помисли какво би станало, ако двете държави не изпълнят условията и процесът се проточи? В този случай ще последва недоволство в Сърбия и Черна гора, което може да се разрасне“.

Важен елемент в руската политика на Балканите в конкретната ситуация може да бъде тактическата координация на действията с тези държави, които поради интерес или други причини се състезават с ЕС. Това се отнася, конкретно, за Турция. „Русия и Турция ще наредят балканската мозайка“, това е мнението на турския вестник Aydinlik Gazetesi. „Тогава, когато Турция скъса с Европа и се обърне към Евразия, ще настанат важни геополитически събития на Балканите“, подчертава изданието, според което строежа на „Турски поток“ е сериозна крачка в тази посока и ще повлияе на Балканите.

Настоящата година може да стане решаваща що се отнася до определяне на геополитическото бъдеще на Балканите и подсигуряване на руските интереси в региона. В същото време, Москва трябва да не надценява нито нивото на кризата в ЕС, нито изолацията на администрацията на САЩ. В западните стратегии за Балканите, ролята на полигон за развитието на антируски модели все още бива определяна, което трябва да предизвика незабавни, точни и ефективни отговори от страна на Русия.

Автор: Пьoтр Искендеров