Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Новата външна политика на Турция е вземането на заложници

05 март 2018 | 05:43

Текстът е публикуван без редакторска намеса

Вземането на заложници от страна на Турция се превърна в един от големите проблеми във взаимоотношенията между Анкара и нейните западни съюзници. Това е нещо, което всеки знае, че се случва, но политически лидери и дипломати отказват да го нарекат с истинското му име.
Един от скорошните случаи засяга германският журналист Дениз Юджел, арестуван в Турция през февруари 2017 г. по обвинения в пропагандиране на терористична организация. Юджел е кореспондент за Die Welt и е известен със своята работа засягаща изтекли имейли на зетя на турския президент – министъра на енергетиката Берат Албайрак.
Неговият арест бе свързан с тези негови публикации, но след като бе задържан, следователите смениха фокуса към неговото отразяване на Кюрдкската работническа партия (КРП), и по-специално на интервю, направено с лидера на формацията Чемил Байък. След повече от година в затвора без официално повдигнати обвинения, повече прекарани в изолирана килия, той бе освободен на 16 февруари. Той напусна страната възможно най-скоро, и след като кацна в Германия публикува видео, показващ неговата заповед за освобождаване, която постановява отлагане, а не вдигане на ареста. Както и неговото задържане, освобождаване на Юджел носи всички белези на политически акт от страна на турското правителство.

Неговото пускане от ареста предизвика дебат в Германия относно това какво е дала Германия в замяна на неговата свобода. Самият Юджел се изказа против всяка „мръсна сделка“, която би го освободила, още докато се намираше в ареста. Дали германското правителство успешно е изиграло картата с прекратяване на военните доставки? Или се е поддало на турските искания да възстанови същите тези доставки, в замяна на свободата на Юджел. Но какъвто и е да случаят, факт е, че Берлин започна преговори за освобождаване на де факто затворник от свои съюзник в НАТО.

Политики на затворници са станали толкова присъщи за Турция, че когато миналата седмица Салех Мюслим лидер на сирийските кюрди, бе задържан в Прага, веднага излязоха спекулации, че чешкото правителство ще се съгласи да го екстрадира в замяна на свободата на двама свои журналисти. Но съдът освободи Мюслим миналата седмица докато трае процедурата, и в замяна на съдействие на съда, като той бе оставен с възможността да пътува свободно в ЕС. Вицепремиерът Бекир Боздаг осъди остро това действия, предизвиквайки също толкова остра реакция на външното министерство в Прага.

Но заложниците са видими най-вече в отношенията със САЩ. Съдбата на няколко невинни американци в турски затвори стана обект на безхаберие от страна на Анкара. Най-известният от тях е Андрю Брънсън, пастор, който живееше в Турция в продължение на 20 години, водейки малка евангелистка енория в Измир. Той бе арестуван по празни обвинения, според които е имал общо с извършения опит за преврат от юли 2016 г., като към началото на март, все още не е освободен. Ердоган изрично превърна Брънсън в търговски обект, искайки неговата размяна за Фехуллах Гюлен, обвиняван като организатор на преврата и намира се в Пенсилвания. „Пастор за пастор“, заяви Ердоган. И това не е единственият такъв случай.

Това е неприемливо положение за страни, които са съюзници. Никоя страна не бива да позволя гражданите ѝ да бъдат превръщани в разменни монети, като към момента има искане пред Конгреса за наказателни действия срещу Анкара, включващи санкции са турските официални лица, участвали в незаконни или неправилно задържане или действия срещу американски граждани. Всъщност има доста „чесане на езиците“ относно санкции срещу Турция и дебат дали ще помогнат или навредят. Конгресът и администрацията на Доналд Тръмп трябва да демонстрират пред Анкара, че американо-турските отношения е нужда да бъдат по-делови, въпреки че има някои сфери, които никога няма да бъдат обект на сделки. САЩ няма да преговорят относно правата на своите граждани или върховенството на закона в Съединените Щати дори във такива важни случаи, какъвто е проблемът около Гюлен. Вашингтон ще продължава да поставя антикорупционните и въпросите за върховенството на закона в центъра на своите отношения с Турция. Все пак, Анкара е съюзник, поне засега.