Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Русия и Балканите - времето не чака

01 март 2018 | 05:26

Като ключов фактор в бъдещото развитие на отношенията между Русия и балканските държави се оформя политическата воля за укрепване на многоцелевото руско присъствие в региона. Необходимостта от подобно укрепване е директно свързана с активизацията на политиците от САЩ и Европейския съюз, които се стремят да въвлекат Балканите в реализацията на своята многофакторна антируска стратегия.
Практически, синхронното възникване във Вашингтон и Брюксел на стратегически концепции, посветени на политиката на двата „силови центъра“ на Балканите, с акцент на противодействието срещу Русия не трябва да се възприема като случайност. Балканското направление представлява главен полигон за координация на действията на ръководствата на САЩ и ЕС в условията на разминаване на интересите им в други сфери (Брекзит, световната търговия, Китай, миграционната криза). И в този случай, ако плановете за „откъсване“ на Балканите от Русия се увенчаят с успех, придобитият опит ще бъде пренесен по-близо до руските граници – на постсъветското пространство, включително в зоната на замразените конфликти в Закавказието и в Причерноморието, в Беларус, както и в Казахстан и другите страни от Централна Азия.
В съответните документи на САЩ и ЕС е изразено ясно искането външната политика на балканските държави да влезе в руслото на Запада. „Присъединяването към ЕС е нещо повече от технически процес. Това е избор за поколенията, основан на фундаменталните ценности, които всяка страна трябва да възприема още по-активно: започвайки от външнополитическия курс и завършвайки с обучението на учениците“, се казва в Стратегията за разширяване на ЕС в региона на Западните Балкани, подготвена от Европейската комисия. „Страните от Западните Балкани в момента имат исторически прозорец на възможности да свържат твърдо и недвусмислено своето бъдеще с Европейския съюз. Те самите трябва да действат решително“.
Аналогични положения се съдържат и в представената през декември 2017 година нова Стратегия за националната сигурност на САЩ. В нея Русия и Китай са отнесени към категорията на „ревизионистки държави“, представляващи първостепенна заплаха за интересите на САЩ, на основание, че „използват технологии, пропаганда и принуда, за да формират свят, несъвместим с нашите интереси и ценности“. Русия се стреми да възстанови своя статут на велика държава и да установи сфера на влияние в близост до своите граници, твърди авторът на документа „Нова стратегия за национална сигурност – за нова ера“. „Нашите противници нанасят удари по медиите, политическите процеси, финансовите мрежи и личните данни“, се казва още в документа. Освен това, действията на Русия, според американската версия, целят да отслабят влиянието на САЩ и да внесат раздор между съюзниците и партньорите на Вашингтон.
По отношение на Балканите, положенията на глобалната стратегия на САЩ са конкретизирани в разработката, съставена от американския Атлантически съвет, който оказва експертни услуги на Държавния департамент и Белия Дом. Главната роля в подготовката на балканската стратегия на САЩ изигра отговарящият за региона на Европа и Евразия помощник на заместник-държавния секретар Хойт Брайън Ий. Той заемаше длъжността директор по европейските въпроси в Съвета за национална сигурност на САЩ в периода на бомбардировките на Югославия през 1999 година, а преди това беше заместник-директор на личната канцелария на тогавашния генерален секретар на НАТО Хавиер Солана.
„Новата стратегия“ сигнализира за прехода на САЩ към по-активна политика на Балканите, основана преимуществено на двустранна основа. Основните направления обхващат две-три военно-политически цели: осигуряването на постоянно военно присъствие на САЩ на Балканите; развиването на директно взаимодействие със Сърбия; осъществяване на самостоятелна посредническа роля в разрешаването на балканските регионални проблеми.
САЩ започнаха да изпробват новата си балканска стратегия през есента на 2017 година по време на посещението на Хойт Брайън Ий в Белград. Американският пратеник тогава обяви, че главното препятствие пред присъединяването на Сърбия към ЕС са нейните отношения с Русия и преди всичко, нежеланието на Белград да се присъедини към антируските санкции и да прекрати дейността на руско-сръбския Хуманитарен център в Ниш: „Страните, които искат да влязат в ЕС трябва да демонстрират ясно своята решимост. Вие не можете да седите на два стола, още повече ако сте стигнали толкова далеч... Не смятаме, че предоставянето на дипломатически имунитет на персонала на Центъра ще помогне на Сърбия за достигането на целта да влезе в ЕС“, заяви Ий. А в хода на преговорите с президента на Сърбия Александър Вучич (без оглед на несъпоставимата разлика в статута на двамата) той изрази голяма загриженост „във връзка с това, че Сърбия стои с единия крак на пътя към ЕС, а с другия – към съюз с Русия“, както и за „руското влияние в региона“.
Реализацията на новата стратегия на САЩ дава нов импулс на водещата се в Сърбия и като цяло, на Балканите, дискусия за националните военно-политически приоритети. В сръбския случая, може да става дума за опит да се застави Белград да се откаже от неутралния си статут в полза на интеграция в НАТО (включително по черногорския сценарий – през главата на гражданите).
Засега на сръбското ръководство се удава да се движи по равно отдалечен курс от Русия и Запада. Както съобщи Александър Вучич по време на срещата си със Сергей Лавров след преговорите в Белград на 21 февруари, той е предал писмо за руския лидер Владимир Путин с благодарност за това, което той е направил по отношение на развитието на отношенията със Сърбия, като е изразил надежда, че в бъдеще ще бъде направено още повече. Вучич подчерта, че, независимо от това, че Сърбия се намира на „европейския път“, тя ще продължи да подобрява отношенията си с Русия. Според думите на сръбския президент, страната е независима и взема своите решения самостоятелно, включително за развитието на сръбско-руските отношения. „Предполагам, че ще има различни „пожелания“ и натиск, целящи тези отношения да се развиват в друго направление, но Сърбия ще се придържа към своята линия, уважавайки традиционните връзки и развивайки най-добри отношения с Руската Федерация“, заяви Вучич.
Но много сръбски медии не споделят оптимизма по отношение на „европейския път“. Например, „Нови Стандард“ директно предупреждава, че курсът към евроинтеграция е погрешен: „Белградските политици явно се разочароваха, въпреки че се стараят да го скрият зад своите заявления... Западните Балкани на първо място са геополитически инструмент, а в конкретните условия са и единственият от тези, с които разполага Европейския съюз... Балканите са единственото, което ЕС може да манипулира и което може да използва“.
Активизацията на европейските политици на Балканите с цел да привържат Сърбия и другите държави в региона към евроатлантическите интеграционни модели изисква по-активни и широки усилия от страна на Русия. И най-перспективно тук е придвижването на икономическите проекти, изгодни за балканските страни и на първо място – тези в енергийната сфера. Според свидетелствата на заместник-председателят на борда на директорите на „Газпром“ Александър Медведев, в качеството на отправна точка за сухопътния участък на експортната нитка на газопровода „Турски поток“ могат да послужат съответстващите „точки на достъп“ на границите на Турция с България и Гърция. При това българското направление предполага включване на Сърбия, Унгария и Австрия, докато от гръко-турската граница руският газ, най-вероятно, ще тръгне по посока на адриатическото крайбрежие и по-нататък в Италия. Към момента, от 900 километровата втора нитка на тръбопровода „Турски поток“ са положени 224 километра.
В своята политика на Балканите Русия трябва да опонира по-активно на пропагандните усилия на Запада (включително ЕС) във военно-политическата, социално-икономическата и национално-културната сфери. Немското издание Die Welt разкрива основното противоречие в стратегията на ЕС по отношение на Западните Балкани: „Не беше умно от страна на Европейската комисия да обещава на Сърбия и Черна гора влизане в организацията през 2025 година... Посланието гласи: ако не проведете достатъчно реформи, това може да продължи и след 2025 година... Но помисли ли ЕК за това, какво ще се случи, ако срокът 2025 година пропадне? В този случай в Сърбия и Черна гора може да се избухнат големи безредици, може даже да възникне голям пожар“.
Важен елемент в политиката на Русия на Балканите в създалата се обстановка може да стане тактическата координация на действията с тези държави, които в силата на собствените си интереси се конкурират с ЕС. Това се отнася най-вече за Турция. „Русия и Турция ще пренаредят балканската мозайка“, тази отиваща далеч прогноза направи турския вестник Aydinlik Gazetesi. „Днес, когато Турция недвусмислено се откъсва от Атлантика и се обръща към Евразия, на Балканите също се случват важни геополитически събития“, сочи изданието, отделяйки специално проектът за строителство на газопровода „Турски поток“. Който представлява „важен крайъгълен камък в ориентацията на Турция към Евразия“ и „повлиял директно на Балканите“.
Предстоящата година може да стане решаваща по отношение на определянето на политическото бъдеще на Балканите и осигуряването на руските интереси в региона. При това Москва не трябва да надценява нито степента на кризисните явления в ЕС, нито изолационизма на новата американска администрация. В западните стратегии Балканите, както и по-рано, са със статут на полигон за отработване на антируските модели, което изисква оперативни, точно пресметнати и ефективни отговори от страна на Русия.

Превод и редакция: Иван Христов