Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Европейският съюз отвори врати за Западните Балкани

12 февруари 2018 | 06:37

Ще ги пускат по списък и след щателна проверка
През последните години в страните от Западните Балкани не веднъж се чуха обидени на Европейския съюз гласове, упрекващи Брюксел, че съвсем е загубил интерес към региона, не помага за провеждането на реформи, а по време на бежанската криза през 2015 година въобще ги е захвърлил на произвола на съдбата. Европейските политици бяха обвинени в повърхностно отношение към местните проблеми и налагането на решения, без да се отчитат специфичните национални и етнически особености, но най-вече – в отсъствие на ясен отговор на въпроса за перспективата за приемане в ЕС. Миналата седмица Европейската комисия, най-накрая, обнародва документ за своите стратегически планове по отношение на западнобалканските държави.
Шест страни от Балканския полуостров, а именно: Албания, Босна и Херцеговина, Македония, Сърбия, Черна гора и Косово отдавна мечтаят да се видят в общоевропейското семейство на народите. За управляващите елити на тези страни, влизането в ЕС е не просто първостепенна политическа задача, а този вълшебен ключ, който ще им отвори вратите за свят на нови икономически и социални възможности. Но засега всички те бяха оставени да чакат в коридора, без да имат ясна представа кога ще дойде редът им.
Е ето Брюксел, публикувайки „пътна карта“ под многообещаващото название „Достойна перспектива за разширение и активизация на взаимодействието между ЕС и Западните Балкани“, подаде сигнал – редът ви дойде.
Но „пътната карта“ неслучайно набляга върху перспективата. Разработилите документа са поставили неговата реализация в зависимост от изпълнението от балканските страни кандидатки на конкретни изисквания. Преди всичко става дума за последователни реформи в законодателството и правоохранителните системи, за да се осигури върховенство на закона и да се изключи политическо вмешателство в правосъдните органи.
Не по-малко важно, според документа, е да се решат проблемите около икономическото развитие – засилването на поддръжката за частния бизнес, създаването на нови работни места, особено за младежите, разширяването на енергийната интеграция и преминаването към цифрова икономика. Паралелно с това страните от региона трябва да отделят повишено внимание на сътрудничеството в сферата на сигурността и контрола на миграционните процеси.
И още. „Пътната карта“ отделя като специален критерии за влизане в ЕС окончателното разрешаване на всички погранични спорове и установяването на добросъседски отношения.
Що се касае до сроковете, то тук ЕК предпочете да прояви разумна предпазливост. „Не трябва да повтаряме грешките от миналото“, подчерта европейският комисар по политиката на съседство и преговорите за разширяване Йоханес Хан, явно намеквайки за прибързаното, тогава, приемане като членове на ЕС на България и Румъния.
Независимо от това, в документа се казва, че най-реални шансове да влязат в ЕС, ориентировъчно към 2025 година, имат Сърбия и Черна гора. От шестте претендента, само с тях е отворен преговорният процес. Наистина, все още той е далеч от завършване. Сърбия води преговори и консултации с Брюксел по 12 глави от 34 задължителни и е затворила само 2. Черна гора е с по-добри показатели – обсъждат се 30 глави, а са завършени 3.
Но най-сериозният проблем на Белград е нормализацията на отношенията с Косово. Двете страни тъкмо бяха започнали да опипват почвата за изграждането на диалог, когато се случи убийството на един от лидерите на косовските сърби Оливер Иванович в Митровица. Страстите отново се разпалиха.
И все пак сръбският президент Александър Вучич няма намерение да се отказва от своята цел да вкара страната в ЕС. В края на януари той (само няколко дни след покушението над Иванович) заяви, че е готов да внесе своите предложения за Косово на национален референдум в течение на два месеца. Най-вероятно главният въпрос на плебисцита ще е дали да се установят граници със самопровъзгласената република.
На Вучич ще му се наложи да играе ва-банк не за първи път. Още повече, че той, като опитен политик, знае кога и на кой да заложи. Според последните анкети, около 62% от сърбите подкрепят влизането в ЕС.
От средата на 2000-те години, в приемната на ЕС чакат своя ред и Албания и Македония.
Албанските политици вече нееднократно изразяваха своето недоволство от зациклилия процес. Във връзка с това премиерът на страната Еди Рама открито разкритикува Брюксел за неговата непоследователност в интервю. Той е шокиран, че Албания е член на НАТО от 2009-а година, внася необходимите изменения в законодателството, води борба с корупцията според препоръките на ЕС, но незнайно защо, преговорният процес беше открит не с Тирана, а с Подгорица и Белград.
И сега албанските управляващи кръгове възприеха брюкселските перспективи за Западните Балкани без възторг. Местните наблюдатели не изключват, че в тази връзка Тирана ще продължи демонстративно да играе със собствена карта в региона, като поддържа етническите албанци в Македония и се сближава активно с Косово.
Македония, на свой ред, среща като главно препятствие по пътя към ЕС своето име. Съседна Гърция категорично възразява против това Македония да се нарича Македония и обеща да наложи вето на евентуално начало на преговорите за приемане в ЕС. Гръцките контрааргументи имат най-вече на исторически и териториални основания.
Съвременна Македония, мислят в Атина, няма право да се асоциира с древна Македония и да претендира за нейната история. Още повече, че териториално, повече от 50% от историческата територия на Македония е част от днешна Гърция.
При предишното консервативно правителство в Скопие настояваха също толкова твърдо на това, че тяхната страна има пълното право да се нарича Македония. Придвижването в позициите започна с идването на власт на социалдемократите.
Премиерът Зоран Заев предложи да проведе референдум, на който да се предложат няколко варианта за ново име на страната. В качеството на първа стъпка на добра воля, властите вече преименуваха летището в Скопие и главната автомагистрала, носили до сега името Александър Велики (има се предвид Александър Македонски).
Гръцкото правителство, оглавявано от Алексис Ципрас, възприе положително сигналите на Скопие. Но десните националистически сили, намиращи се в опозиция на левия кабинет, изостриха ситуацията, организирайки редица масови антимакедонски протести в главните градове.
Така че перспективите на Македония най-накрая да влезе в преговори с ЕС остават мътни, както и тези на Косово и Босна и Херцеговина, въпреки че последните също са споменати в „пътната карта“ на ЕС в качеството на потенциални претенденти. Очаква се, че определена яснота за това, как на практика ще се реализира брюкселската западнобалканска стратегия, ще внесе визитата в столиците на шестте страни на председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер и планираната за май т.г. среща на върха ЕС – Западни Балкани в столицата на България.

Превод и редакция: Иван Христов