Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Съдбата на Македония е в ръцете на САЩ

09 февруари 2018 | 07:16

Скопие. Спорът около Македония не е стихва от 1991 г., когато се разпада Югославия. През 1993 г. Македония е приета в ООН с името "Бивша югославска република Македония" (БЮРМ). Властите, които се редуват в Скопие, отдавна искат да се присъединят към НАТО и към Европейския съюз, но Гърция остава категорично против. Атина се опитва да промени името на съседната държава, така че да не я бъркат с гръцкия регион Македония.
За решаването на "македонския въпрос" в интерес на Северноатлантическия алианс сериозно се заеха едва в края на 2017 г., когато САЩ дадоха зелена светлина процесът да се ускори. През януари външният министър на Русия Сергей Лавров заяви: „Каквото и да е име Македония и Гърция да съгласуват, ако то ще бъде официално решено и заложено в Конституцията на Македония, тогава със сигурност всички ще го признаят. Но същността на това, което се случва, надявам се всички я разберат: тук изобщо не става въпрос за вземането предвид на някои общи и специфични черти на двата близки народа, а за това, че една от тези страни задължително ще я направят член на НАТО“. В същото време руският външен министър отбеляза, че тъй като Гърция вече е член на НАТО, то бившата югославска република ще трябва да отстъпи.
На 11-12 юли в Брюксел ще се проведе среща на високо равнище на НАТО, на която генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг ще обяви присъединяването на Македония към Алианса. Само че като "Македония" тя няма да влезе. В интервю за белградския вестник "Политика" Столентег подчерта: "Радвам се, че посетих Скопие през този месец (януари 2018). Ние продължаваме да подкрепяме страната по пътя ѝ за присъединяване към НАТО. Това е в съответствие с решението на срещата на високо равнище през 2008 г. в Букурещ. Това решение бе потвърдено и в декларациите на срещите на високо равнище в Уелс и Варшава. Съюзниците се съгласяват, че НАТО ще изпрати покана за членство в Алианса веднага след като се постигне обща решение за спора за името в рамките на ООН. И сега виждаме положителна тенденция в този проблем. "
До срещата на високо равнище на НАТО в Брюксел остават по-малко от пет месеца и САЩ се нуждаят от конкретни резултати при уреждането на "македонския въпрос". За засилването на натиска върху Скопие и Атина се включва опитният юрист и дипломат от САЩ Матю Нимиц, специален представител на ООН в спора между Гърция и Македония за промяна на името. Нимиц изрично казва, че забавянето на решението за новото име няма смисъл (Да се тълкува: Македония, която граничи с Гърция, България, Албания и Сърбия, е нужна спешно на НАТО. значителен тук е фактът, че в Македония, както се предполага, може да премине едно от разклоненията на "Турския поток" , след излизането му от пределите на Турция).
Зоран Заев, получил поста министър-председател на Македония през май миналата година с подкрепата на Вашингтон е готов за промяна на името на Македония с всеки вариант, предложен от Матю Нимиц и който ще задоволи Атина. Разглеждат се пет варианта за ново име: "Република Нова Македония", "Република Северна Македония", "Република Горна Македония", "Вардарска Република Македония" и "Република Македония (Скопие)".
В белградския вестник "Политика" в статията "Морков за Скопие и Атина" се излиза с мнение, че по време на неотдавнашното си посещение в Атина Матю Нимиц е обещал на гръцкия министър-председател Алексис Ципрас, че, ако се договори с Македония, то ЕС ще бъде в състояние да смекчи частично дълго на Гърция до 320 млрд. долара. Не е известно дали пълномощията на американските дипломат по отношение на гръцкия дълг са големи, но само на Германия Гърция дължи 56 млрд. евро.
На 6 февруари Брюксел публикува плановете за разширяване на Европейския съюз. Те казват, че страните от Западните Балкани (Сърбия, Черна гора, Босна и Херцеговина, Албания, Македония) ще могат да се присъединят към ЕС след уреждането на всички нерешени териториални спорове и гранични въпроси. Председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер подчерта, че Сърбия и Черна гора могат да се присъединят към Европейския съюз през 2025 г., ако изпълнят всичко, което им се изисква по отношение на реформите. За другите страни перспективите изглеждат неясни. Особено за Македония.
След речта на Жан-Клод Юнкер в Страсбург Зоран Заев веднага съобщи, че правителството му е готово да промени името на страната си. Още преди края на преговорите с Атина правителството на Заев направи първата отстъпка - преименуване на международното летище в Скопие и на главната магистрала на страната, преди това носещи името Александър Велики. Това означава, че е взета предвид позицията на гръцките власти, които многократно са заявявали, че смятат Александър Велики за част от националната си история.
При всеки случай топонимият въпрос се превръща в остро политически.
Гърция вече дадоха да разберат, че ускорявайки решаването на "македонския въпрос", Матю Нимиц не бива да поема върху себе си твърде много. Гръцкият външен министър Никос Кодзиас неотдавна изрази недоволството си от някои изявления на американския дипломат, който, според него, не е упълномощен да говори за политиката на Гърция. „Въз основа на информацията, която имам за обсъжданията на Нимиц в Скопие, разбрах ясно, че преговорите могат да бъдат проведени само в съответствие със споразумението, постигнато в Давос. В крайна сметка, всички доброволни преговори се основават на споразумения, постигнати по-рано ", допълни той. Отговорът бе писмо със заплахи, което той получиха, според което за него и семейството му вече са подготвени три куршума. За това Никос Кодзиас съобщи в социалната мрежа „Туитър“: „Някои специфични системи, печатни и телевизионни канали ме клеветят вече много години. Те се притесняват, че никой не ме сдържа. Те са подбудители на заплахи за моята физическа неприкосновеност и живота ми“.
Наблюдателите са съгласни, че за получаването на скорошно съгласие от Гърция за приемането на Гърция в НАТО сега могат да се използват всякакви провокации

Превод и редакция: Виктор Турмаков