Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Вкарват Македония в НАТО, за да „натрият носа“ на Москва

08 февруари 2018 | 00:19

Съединените американски щати се надяват да разрешат отдавнашния конфликт между Гърция и Македония по повод името на бившата югорепублика. Това ще позволи да се снемат възраженията на Атина за влизането на Македония в НАТО. Защо Вашингтон се опитва така активно да привлече Скопие към своята орбита, при положение, че политическото значение на Македония не е толкова голямо?
На 17 януари в Ню Йорк се проведе среща между представителите на Гърция и Македония ( или „Бивша югославска република Македония“ – както официално се казва в ООН тази балканска държава ). Именно името на тази южна „осколка“ от бивша Югославия беше и темата на преговорите на американска територия.
Историческата област Македония е известна от антични времена и е разделена между Гърция (52,4%), България (9,6%) и Република Македония, излязла от състава на разпадащата се Югославия през 1991 г. (35,8%). Самото съществуване на държава с название „Македония“, от гледна точка на гърците, създава основа за териториални претенции и сепаратизъм. „Македонският въпрос“ виси от почти 30 години насам. Преговорите се активизираха тогава,
„когато САЩ решиха, че Македония трябва да е в НАТО“. Такова мнение изказа министърът на външните работи на Русия Сергей Лавров на пресконференция за дейността на руската дипломация през 2017 година.

Отложеният елемент на шестото разширение

Напомняме, че в рамките на шестото разширение на Северноатлантическия алианс (2009 година) НАТО погълна Хърватия и Албания. Миналата година завърши процеса на „издърпване“ в алианса на Черна гора – което, както е извесно, не премина гладко и се съпровождаше от антируска кампания, като Москва дори бе обвинявана, че се опитва да осъществи антинатовски преврат. Сега на ред е следващата балканска „държава“. „Очакваме, че Македония ще стане 30-ия член на НАТО“, обеща в новогодишното си обръщение премиера на страната Зоран Заев. Той очаква също, че през новата година републиката „ще получи рекомендация за началото на преговорите за присъединияване към ЕС“.
„Македония изпълни всички възможни критерии за присъединяване към Алианса. Още повече, че тя участва в миротворческите мисии на НАТО, без да е член на тази организация. Страната отдавна се намира на прага на присъединяването“, отбеляза в коментар за вестник „Взгляд“ експертът по международни отношения и специалист по Балканите Мария Третякова. Да добавим, че по време на войната в Косово 1998-1999 година, Македония игра ролята на тилов плацдарм за силите на НАТО. А присъединяването на републиката към Алианса се планираше още през 2009-а година, заедно с Хърватия и Албания. Но решението блокира Гърция – на основание на все същата претенция за името.
За тридесетте години, през които Атина прави спънки на влизането на Македония в международните структури (започвайки с ООН), бяха предложени различни варианти на алтернативно наименование за бившата югорепублика: например „Горна Македония“, „Славо-Македония“ (което не устройва албанците, които съставят повече от една четвърт от населението на страната) или „Република Скопие“ – по името на столицата на Македония. Но максимума, на което бяха съгласни македонците беше да променят леко знамето с изображението на „Звездата от Вергина“, препратка към времената на Александър Велики (което също не може да не дразни гърците).
Това, в което не успя Атина, изглежда, се отдава на Вашингтон и Брюксел.Дипломатически източници от Гърция заявиха пред РИА Новости: САЩ и НАТО натискат Скопие с цел да решат по-бързо въпроса с влизането на републиката в Североатлантическия алианс. Но защо й е на НАТО не най-геополитически значимата балканска страна, която дори няма изход към море?

Вардарският коридор вече няма да е „сива зона“

„Сама по себе си бившата югославска Македония има стратегическо значение за САЩ и НАТО заради долината на река Вардар“, отбеляза в коментар пред вестник „Взгляд“ научният сътрудник на Института за славяноведение към РАН Георгий Енгелхардт. Това е исторически транспортен коридор Север-Юг. Австро-Унгария е сред първите заинтересували се в този коридор още преди 150 години, а по време и на двете световни войни, за контрола над тази комуникационна ос се водиха активни боеве.
Но, според мнението на експерта, основната цел на алианса е „озветяване на сивите зони“. „НАТО се стреми да отстрани напълно всички сиви зони в Европа и особено на Балканите. Една от тези зони остава Македония.
В НАТО смятат, че ако територията не бъде вкарана официално в Алианса, има шанс Русия някога да влезе там.
Те смятат, че е необходимо да вземат територията и официално, независимо, че я контролират вече в продължение на 25 години, от обявяването на независимост на Македония. Това е страна с ограничен суверенитет“, отбеляза Енгелхардт.
Целите на Русия и Запада на Балканите са прозрачни и диаметрално противоположни. Задачата на Русия е да съхрани позициите си на Балканите. Задачата на Запада – да изгони Русия. Изтласкването се осъществява по доста прост начин, чрез приемането в НАТО на осколките от бивша Югославия, като по тази начин се обкръжава Сърбия, която не може да бъде определена като лесна плячка. Македония е по-податлив материал. Георгий Енгелхарт отбелязва, че македонското население, както и всички партии, независимо опозиционни или управляващи, подкрепят влизането на страната в Алианса. С това Македония се отличава от Черна гора, която миналата година „беше приета в НАТО през коляно и против волята на населението“.
Експертът-балканист Мария Третякова, на свой ред, отбелязва – в момента тонът в парламента на страната се задава от социалдемократите (бившите комунисти) в съюз с коалиция от няколко албански партии. Най-голямата от тези партии се оглавява от Али Ахмети, полеви командир на сепаратистите от времената албано-македонския етнически конфликт. Албанците, според думите на Третякова“, „в продължение на повече от 25 години неофициално работят в близко сътрудничество с гръцката страна; те помагат на Гърция да се сдобие с необходимите вътрешни отстъпки по въпроса за промяна на името на страната“. В отговор, албанските партии, опитващи се да разширят максимално правата на албанското малцинство и да превърнат „Славянска Македония“ в двунационална албано-македонска държава, получават подкрепа на различни международни и регионални площадки, посочва Третякова.
Социалдемократите, с бонус, че са бивши „червени“ – са политическата сила, на която залагат американците. Показателно е, че премиерът „есдек“ (социалдемократ) Зоран Заев е готов да се прости даже с най-святото – името на страната, в замяна на влизане на Македония в НАТО.

Сърбия ли е наред?

Георгий Енгелхардт смята, че влизането на Македония в НАТО ще бъде „поредно натриване на носа“ на Русия и удар по нейния авторитет на Балканите. Експертът констатира:
„Пространството за действие на Русия в региона се смалява. По-рано имаше съвсем реална възможност за изграждане на отношения с предходното правителство на Никола Груевски. Но той не получи никаква реална помощ“. Напомняме, че Груевски, който се опитваше да включи страната в проекта „Турски поток“ и беше обект на атаките на „македонския Майдан“, беше отправен в оставка през 2016-а година.
„В момента, ако Македония бъде приета в НАТО, ситуацията на Сърбия ще се усложни много, а тя е ключов партньор на Русия в региона“, заяви Енгелхардт. На вълната на успехите си, американците ще се заемат с нови сили с обработката на сръбския елит. Целта им е проста. Те не искат моментално присъединяване на Сърбия към НАТО, но пред тях стои задачата да изгонят от там руското икономическо, политическо и медийно присъствие. Да го ликвидират тотално, както е в момента в България, където елита безусловно следва целите на Вашингтон, а русофилските настроения съществуват на ниво полузабравен фолклор и не оказват никакво политическо влияние“, заключи Георгий Енгелхардт.

Превод и редакция: Иван Христов