Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Сърбия – така далечна, но така близка до Русия

07 февруари 2018 | 07:04

Автор на текста е Олег Фомченков-Бровко, който го разказва от първо лице“

„Посетих Сърбия в дните около Девети май, това е моето трето пътуване в тази братска държава. В храма „Света троица“ (Руската църква) на отец Виталий бе предадена от казаците в град Кисловодска икона на Божията майка. Виталий е потомствен настоятел на храма. Руската църква в Белград е построена през 1924 г. от наши съотчественици, които са напуснали своята родина след трагичните събития от 1917 г. и намерили убежище в братска земя. Първият настоятел е бил дядото на сегашния настоятел. В основата на храма е била заложена и пръст от Русия. Тук е положен и Барон Врангел, лидерът на Бялото движение в Европа след октомврийската революция.

Посетих манастира Денковац се запознах с отец Силуан, който има руски корени. В дар на манастира предадохме икона на Феодосия Кавказка. На нас ни бяха представени стари църковни книги от Царска Русия. На раздяла отец Силуан ни даде стара руска икона на св. Йоан Кръстител, която е пристигнала в Сърбия заедно с руските имигранти, а след 1948 г. е скрита от сръбско семейство, просто защото е руска. Режимът на Йосеп Броз Тито „помолил“ руснаците да напуснат страната след 1948 г., а те нямаха право да вземат нищо със себе си, затова иконата останала в Сърбия.

Наскоро, при провеждане на ремонт, сръбското семейство открило скритата икона и поискало о. Силуан да я върне в родна Русия. И така тази задача се падна на мен да върна иконата в родината ѝ след почти сто години в Сърбия. Посетихме и манастира „Св. Лука“, където целунахме иконата на светеца и тази на св. Цесаревица Алексия.

В района на град Крагуевац на Варваринско поле, където през 1810 г. обща армия на сърби и руснаци са отбили атаката на общо 26 хил. турци. Срещу тях били само девет хиляди сръбски и три хиляди руски войници.

На Дена на победата, 9 май, в Белград се състоя шествие на „Безсмъртния полк“, който се състои за втори път тук. Миналата година (2016 – бел. пр.) аз взех участие в първото такова шествие. Под звука на тромпетите и възгласи „ура“ колоната премина от монумента на освободителите на Белград към площада пред сградата на Парламента, където бе организиран общ руско-сръбски концерт. При срещата с руския посланик в Белград, на него му бяха предоставени подаръци от родния Ставропол – икона на Теодосий Кавказки, вестник „Лицето на Кавказ“, книги и видео за Кисловодск от администрацията на курортния град.

На следващия ден след литургия в храма „Св. Сава“ икона бе предадена в дар и на сръбския патриарх Ириней – образ на св. Никой Чудотворец от храма на св. Великомъченика и лечител Пантелеймон от град Кисловодск, която дойде в Сърбия с позволението на настоятеля на храма о. Сергия Акименко. В момента „Св. Сава“ е най-големият православен храм в Европа. Той се е строил около сто години – по време на ПСВ и ВСВ, по времето на комунистическа Югославия и нейния разпад, когато сръбския народ преминава през критичен момент.

Вечерта на същия ден в Руския дом в Белград се състоя представяне на книгата „Сръбско-руските братски отношения“ с автори Джордж Боянич и Зорица Пелеш и с превод на руски от Горан Геровац и Олег Фомчемков-Бровко. За книгата говори един от нейните автори – Зорица Пелеш, а резюмето на английски език представи Олег Фомчемков-Бровко. Доклад за руските медицински мисии по време на войните от 19 и 20 век прочете полковникът от медицинските служби професор Д. Микич. Мероприятието се проведе в топла, братска атмосфера.

В град Ниш в училище „Бубаски герои“ се състоя среща с директора на училището В. Раденкович и преподавателият Д. Боянич, един от авторите на книгата „Сръбско-руските братски отношения“. След това се състоя среща с представителя на градското сдружение „Червен кръст“ проф. доктор М. Милутинович, който връчи на Олег Фомчемков-Бровко и Горан Геровац паметната монета „цар Константин Велики“ заради приноса им в развитието на сръбко-руските братски отношения. Следващият етап от посещението в Ниш беше паметникът на загиналите руски войници – през септември 1944 г. съветските войски са достигнали Югославия. Тук се намира и германският концентрационен лагер „Червен кръст“, за който ни разказа директорът Н. Спасич. След това посетихме запомнящо се за всеки сърбин място – Челе Кула или Кулата от черепи. След битката от 1809 г. между сърбите и турците, мъртвите сърби са обезглавени, а от главите им е издигната кула. В момента се пазят 85 черепа. Сърбите смятат мястото за свещено.

В Ниш попаднахме и на Руско-сръбския хуманитарен център, на когото оставихме като подарък от кавказците в Централен Кавказ икона на Феодосия Кавказка и книгата „Сръбко-руските братски отношения“, като авторите Д. Боянич и З. Пелеш оставиха копие и на сръбски език. Сътрудник на центъра ни представи неговата работа в града и ни разведе из центъра на Ниш.

Професорът по история З. Стефанович ни съпровождаше при посещението в Делиград, в църквата Света Троица в Горно Андровци, която е построена от местните на мястото на смъртта на полковник Раевски. Манастирът „Св. Романа“ е мястото, където е погребано сърцето на полковник Раевски, което той завещава на Сърбия, докато тялото му е в днешна Украйна. След това посетихме и манастира Пресвета Богородица в Джунис. Във всички манастири, които посетихме, оставихме като дар икона на Феодосия Кавказка.

Протоерея Стева Димитриевич прочете огромен доклад за сръбско-руските братски отношения. И тъй като бяхме в Сърбия, посетихме и училището и църква на протоерея, както и техническото училище в Алексинце, наречено на негово име.

На гости на Д. Боянич празнувахме семейния празник Слава, така се нарича в Сърбия деня на светия покровител на семейството.
В Сърбия живеят добри и отзивчиви хора, които искрено обичат Русия и се отнасят добре с всичко свързано с руския народ. Аз съм благодарен на всички за топлия прием и хубавите срещи. И за край ще цитирам една сръбска поговорка: „На небето е Бог, а на земята е Русия“.