Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Масовите протести в Гърция: "Македония е наша и само наша!"

06 февруари 2018 | 02:05

Последиците от протестите са огромни: стотици хиляди граждани на Гърция излязоха по улиците в Атина. Те се противопоставиха на уреждането на спора със Скопие, което да включва понятието "Македония". Всъщност, демонстрациите са израз на нещо много по-голямо, пише кореспондентът на водещото германско издание Der Spiegel Йоргос Христитес в статия, посветена на неделните събития в гръцката столица.

Атинският площад "Синтагма" отново се превърна в място за масови протести за първи път след 2010 г., когато бе "наводнен" от стотици хиляди несъгласни с многобройните изисквания за строги икономии. Но нито една от демонстрациите в годините на пика на дълговата криза не бяха толкова страстни, както тази от 4 февруари 2018 г., когато внушителен брой граждани се събраха в центъра на Атина, за да провъзгласят: "Македония е Гърция!". Истински изблик на патриотична ревност, но на ярост срещу управляващото правителство.
Протестиращите дойдоха от всички краища на страната - от най-северния град Орестиада до остров Крит на юг, за да изразят възмущението си от използването на понятието "Македония" от малката държава, с която Гърция граничи на север.
Бяха наети стотици автобуси, които да транспортират демонстрантите в Атина. Към тях се присъединиха и десетки хиляди жители на столицата. Посланието на всички тях обаче бе едно: "Долу ръцете! Македония е гръцка!"
"Тук съм, за да заяви, че никога няма да дадем името Македония на тази малка държава", сподели Янис Сидиропулос, 50-годишен чиновник, присъединил се към протеста. "Правителството трябва да ни слуша и да не продава историята ни, Македония е наша - и само наша", категоричен бе Сидиропулос, пропътувал 500 километра от Солун, столицата на гръцкия регион Македония, за да се включи в демонстрацията в столицата.
Спорът нагнетява отношенията между Гърция и нейната северна съседка повече от 25 години. Той датира от 1991 г., когато бившата югославска република обяви независимостта си и избра името Македония, което вписа в Конституцията си. Гърция видя този ход като претенция към своя регион Македония.
Наскоро в спора имаше раздвижване. Правителствата на двете страни се ангажираха с преговори под егидата на ООН. До юни тази година трябваше да бъде постигнат компромис, който вероятно щеше да включва понятието "Македония", но с определено допълнение - като "Нова Македония" или "Северна Македония".
В неотдавнашно проучване 61% от македонците заявиха, че искат да приемат подобна промяна на името, ако това ще направи членството на ЕС и НАТО възможно. И двете са блокирани от Гърция от години заради спора за името.
За повечето гърци обаче такова решение не би било достатъчно. В анкета, чиито резултати бяха публикувани малко преди началото на демонстрацията в неделя, 71,5% от респондентите заявиха, че ще отхвърлят всеки компромис. Македония, наричана от гърците само с името на столицата и Скопие, трябва да се откаже от името си. И точка.

"Управляващите малцинства унищожават страната ни"

Масовите демонстрации в неделя са кулминацията на едно протестно движение, инициирано преди около месец в социалната мрежа "Фейсбук". Движението набра скорост през януари, когато в Солун протестираха стотици хиляди гърци. Сега към тях се присъединиха дори знаменитости: основен говорител от трибуната на "Синтагма" в неделя бе 92-годишният световно известен композитор Микис Теодоракис (познат с музиката към филма "Зорба гъркът"). "Управляващите малцинства разрушават нашата страна", извика Теодоракис към гневната тълпа. "Ние никога няма да приемем съществуването на друга Македония", категоричен бе композиторът.
На пръв поглед обяснението на този толкова внезапен протест би било просто: поредният странен конфликт на Балканите, който няма смисъл - или поне за онези, които гледат отстрани. Така доскоро и повечето гърци определяха ситуацията. Протестиращите за тях бяха десни националисти, един вид "полезни идиоти".
Но това обяснение не е достатъчно. То пренебрегва връзката между популизма и национализма, от една страна, и нарастващото социално разделение, от друга - връзка, която също създава проблеми за големите западни демокрации като САЩ и Великобритания.
Разбира се, сред протестиращите има националисти и десни екстремисти. Но почти никаква друга тема не обединява гърците по всички политически направления и социален произход, както името "Македония". И така, при демонстрацията в неделя се срещнаха пенсионери и тийнейджъри, работници и бизнесмени, учени и представители на църквата. Според анкета, 64% от членовете на лявата коалиция на СИРИЗА, т.е. на лидера на партията Алексис Ципрас, са против компромиса със Скопие в спора за името.

Наследството на Александър Велики

Но какво мотивира гърците да откажат компромис със Скопие? Официално правителството казва, че името Македония предполага териториална претенция към едноименния северен гръцки регион. Малцина са обаче онези в Гърция, които вярват сериозно, че малката, икономически слаба и военно немощна съседна държава представлява заплаха за тях.
Истинската опасност за тях се крие другаде: Македония е зловещ пример за нация, отговорна за престъпление, наречено културно присвояване. Държава, която се състои предимно от славяни и албанци, чиито предци се заселват в региона векове след залеза на древното царство Македония, и които нямат право да претендират за наследството на Александър Велики. Легендарният цар в крайна сметка е грък. През 2009 г. той дори бе избран за "най-великия грък на всички времена", преди Сократ, Платон или дори Аристотел.
Освен това конфликтът с Македония се превърна в отдушник за болката и унижението, които много гърци преживяват след десетилетие от програми за строги икономии. Гръцката история и славата на древността са последният източник на гордост за много хора.
Масовите протести представляват огромно предизвикателство за министър-председателя Алексис Ципрас. Премиерът иска да разреши конфликта по няколко причини. По този начин той не само ще преодолее продължителния спор и ще докаже себе си като държавник, но и ще утвърди Гърция като водеща сила на Балканите. В това си начинание Ципрас може да разчита на съюзници: САЩ се интересуват особено много от присъединяването на Македония в НАТО, за да бъде ограничено руското влияние в региона. Европейският съюз пък на свой ред иска да види страните от Западните Балкани на пътя за членството им в Общността.
Но може ли Ципрас да извърви този път през огромната маса хора? Правителството в Атина омаловажава протестите, като ги третира като насочени единствени към външната му политика. Но е трудно да се пренебрегне мащабът на протестите от неделя. Особено от страна на Ципрас, който - в края на краищата, дойде на власт чрез вълна от протести.
Мнозина наблюдатели се страхуват, че народният гняв може да разгърне неконтролируеми сили и да укрепи десните екстремисти. Гръцкият външен министър, който води преговори с Македония, вече получи смъртни заплахи от националистите. В едно писмо му бе казано, че за него са подготвени "три куршума".

Превод и редакция: Тереза Герова