Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Всеки си има своята Македония

05 февруари 2018 | 05:15

В неделя по улиците на Атина и в другите градове на Гърция излязоха хиляди граждани, които не са съгласни с името на северния им съсед Македония.Започналият през 1991 г. процес на разпад на Югославия даде на Балканите не само с икономически спад и с кръвопролитни войни, но и спорове за това как правилно да се наричат новите държави, без съседите да се обидят на това. В какво е същността на спора между Гърция и Македония, защо политиците от двете страни са решени да го разрешат и каква е ролята на НАТО?

Има много Македонии
Македония е широко понятие. Има например историческа Македония, на чиято територия някога се разполага античната гръцка държава родина на Александър Македонски (или, както го наричат на Запад, Александър Велики). Днес на територията на тази историческа област има пет държави – Албания, Гърция, Македония (БЮРМ), България и дори Сърбия.
Само в Гърция има три Македонии. Една от тях – Западна Македония – влиза в състава на децентрализираната администрация на Епир-Западна Македония. Двете други – Централна Македония и Източна Македония и Тракия влизат в състава на администрацията Македония-Тракия със столица Солун. При това всички те влизат в географската област Егейска Македония.
Друга географска област е Пиринска Македония, която се намира в България. Тя заема две югозападни области на страната. Но в наименованията на тези области думата Македония не присъства. Затова Гърция няма никакви претенции към България.
А ето държавата Македония почти напълно заемаща географската област Вардарска Македония, за Атина е трън в очите.
Според гръцкото правителство наименованието на отделилата се от Югославия през 1001 г. република води до монополизация на историческия регион Македония, по-голямата част от която се намира в Гърция. Освен това част от гръцкото общество настоява, че историческо-културната принадлежност на Македония е в гръцката цивилизация. В края на краищата думата Македония в превод от Гръцки значи „висока“. А Македонското царство е управлявано от гръцката династия на Агеадите. При това съвременната македонска държава е населена предимно със славяни.

На път към компромиса
През септември 1991 г. Република Македония обяви своята независимост. Но през 1993 г. заради разгорилия се спор с Гърция тя бе приета в състава на ООН под названието Бишва югославска република Македония. От тогава почти нищо не се е изменило. Не помага на Гърция нито въведеното по отношение на Македония ембарго, нито препятствията, които Атина постави пред републиката на нейния път към НАТО и ЕС.
През 2008 г. когато на срещата на високо равнище в Букурещ Гърция блокира каненето на Македония, страните членки на Съюза се договориха да се върнат към въпроса за влизането след разрешаването на спора между двете страни. А тогавашният министър на външните работи на Македония Антонио Милошски тогава заяви: „Ние сме македонци, а нашата страна е Република Македония и тя ще остане такава завинаги“.
Но в края на 2017 г. в Скопие и в Атина изведнъж решиха да разрешат проблема. При това колкото се може по-скоро. В резултат на декемврийската среща между представителите на двете страни в Брюксел специалният пратеник на ООН Матя Нимиц заяви, че в Атина и в Скопие „има положителен импулс“ и дори заяви, че след по-малко от половин година дългогодишният спор може да се реши.
А през януари Нимиц отново се обърна към двете страни, отбелязвайки, че „проточването и забавянето на решението по този въпрос няма никакъв смисъл“.
Министър-председателят на Македония Зоран Заев заяви за намерението си да проведе референдум, на който да бъде прието новото име на страната. Македонските медии предложиха редица възможности. Например Република Нова Македония, Република Северна Македония, Република Горна Македония и Вардарска Република Македония.
В Атина междувременно обещаха да представят през февруари проект за договора за окончателното разрешаване на спора.

НАТО дава ускорение
„Каквото и да е името, за което ще се съгласят Гърция и Македония, ако това бъде официално решено и закрепено в конституцията на Македония, то навярно всички ще го признаят. Но същността на случващото се, надявам се, всички да разбират: тук става дума съвсем не за това, че ще са отчетени някакви общи и специфични черти на двата близки народа, а за това, че една от тези страни задължително ще стане член на НАТО“, коментира руският външен министър Сергей Лавров започналия през януари диалог между двете държави
Според него над решението на спора са започнали активно да работят едва когато „САЩ решиха, че Македония трябва да влезе в НАТО“.
Македония не крие своето желание да влезе в НАТО, въпреки протестите с подпалването на флага на военно-политическия съюз и недоволството на част от населението. А, както заяви генералният секретар на Алианса Йенс Столтенберг, пристигнал на 18 януари в Скопие „вратите на НАТО са открити за новите членове, но прекрачването на прага изисква много работа“.
Москва и Вашингтон сега признават конституционното име на Македония – Република Македония, но са се задължили да признаят всяко решение, до което Атина и Скопие достигнат.

Превод и редакция: Виктор Турмаков