Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Сърбия и нейните съседи: контролираното разрушение продължава

03 февруари 2018 | 23:10

След като през юни 2017-а година Черна гора официално влезе в НАТО като 29-ия й член, следващите цели по пътя на разширението на Алианса на Изток станаха останалите бивши югославски републики .
В продължение на много години, за Сърбия остава най-болезнен въпросът за откъсването от нея на Косово и Метохия. По инициатива на президента на Сърбия Александър Вучич в момента в страната се провеждат обществени дебати по косовския въпрос. Заключенията от дебата ще бъдат обявени през март, но сръбските граждани имат всички основания да си мислят, че от тях не зависи нищо. Сърбия така или иначе ще трябва да реши въпроса за признаването на Косово, както заяви Вучич в Давос, тъй като това е необходимо, за да стане член на Европейския съюз.
Резонансно стана политическото убийство на 16 януари на Оливер Иванович в Косовска Митровица – центърът на сръбския анклав в Северно Косово. В историята на косовските сърби тази дата е свързана с няколко значими събития. Четири години по-рано, на 16 януари бе убит кандидатът за кмет на Косовска Митровица Димитър Яничиевич. На същия ден през 1999 година американският дипломат и ръководител на Верификационната мисия в Косово Уилям Уолкър направи многозначителното заявление, че сърбите осъществяват геноцид над албанците.
Шест дни преди убийството на Оливер Иванович, на официалният сайт на Държавния департамент на САЩ се появи съобщение с рекомендация към американските граждани да се въздържат от посещения в Косово във връзка с възможни терористически атаки и масови безредици. А в самото навечерие, в Черна Гора се проведе среща на представители на американските и косовско-албанските спецслужби. Малко по-рано, през декември 2017 година, в сръбските медии интензивно се обсъждаше информация, поместена на сайта на ЦРУ – предложение за работа в качеството на инструктори за обучение на сръбски, хърватски и босненски език (това са официалните езици в Босна и Херцеговина). И въпреки че би било полезно да се обсъди какви са босненския и хърватския „езици“ по отношение на сръбския, дискусията се въртеше около заплатата на инструкторите (по 160 хиляди долара годишно) и продължаващия натиск над Сърбия. От тук се раждат и предположенията, че убийството на Оливер Иванович е елемент от мащабен геополитически проект за реорганизацията не само на Косово, но и на цялата Сърбия.
Освен Косово, подозрителна активност се забелязва и в други райони. Неотдавна в областта Рашка в южната част на Сърбия се появиха паспорти, на които е указана нова гражданска принадлежност – „Република Санджак“. Надписът е изписан на три езика – сръбски (в латинска графика), албански и арабски. Санджак (от турски корен) е името, което местните мюсюлмани използват за региона.
Още едно огнище на сепаратистки настроения е сръбската автономна област Войводина. Работата не е само в това, че живеещите там унгарци са поддържани от съседна Унгария, а и в това, че исторически в част от сърбите във Войводина се е развила определена неприязън към Белград като към „недостатъчно сръбски“ град, който дълго време е бил под турско влияние. Административният център на областта – Нови Сад, стана площадка за експерименти в областта на младежката култура. Там от много години се провежда фестивал на електронната музика, който стана своеобразна визитна картичка на града. Заедно с музиката идват и леките наркотици, както и пропаганда на содомията: всяка година през юли за две седмици в Нови Сад се установява атмосфера на секс, наркотици и рок енд рол. И всичко това се случва с подкрепата на местните власти.
Целият хор от Западни и прозападни НПО-та осъществяват дейност, целяща да промени културно-историческия код на сърбите. Основните от тях са: Фонда за хуманиарно право, Центърът за евроатлантически изследвания, Центърът за културна деконтаминация, Международната хелзинска група по правата на човека, Центърът за изучаване на проблеми на жените, „Жени в черно“, Комитет на юристите по правата на човека, Белградският център за политическа сигурност, Център на регионализма, организацията „Мост Изток-Запад“ (филиал на Тристранната комисия), Белградският фонд за политическо превъзходство ( директорът й – Соня Лихт, е ветеран от дисидентското движение, която се е занимавала с подривна антидържавна дейност още в Югославия).
С пропаганда на „нетрадиционната ориентация“ (половите извращения) в Сърбия се занимават основно четири организации – Labris, Queeria, Gejten и Информационният център за гейове и лесбийки под ръководството на Предраг Аздеикович. През миналата година в Белград се състояха два гей парада: наистина, няколко десетки извратеняци бяха принудени да маршируват по улиците на сръбската столица под охраната на подразделенията на сръбската жандармерия, подкрепена от бронетехника.
Сърбия не е лишена и от вниманието на либералните западни интелектуалци. През миналата година в страната беше авторът на лозунга „Ние всички сме украинци" Бернар-Анри Леви, известен също със своите „филипики“ по адрес на „кървавия режим на Башар Асад“ (наистина, неговата лекция беше провалена: активисти от лява организация го замериха с торта в лицето). През януари в Белград беше и началникът на американския Съвет по международни отношения Ричард хаас.
В Босна и Херцеговина (БиХ), разделена на мюсюлманско-хърватска Федерация и Република Сръбска, през октомври 2018 година трябва да се проведат всеобщи избори, които обещават да бъдат горещи. Трябва да се отбележи, че БиХ на Алия Изетбегович в началото на 90-те стана първата площадка в Европа, на която беше разгърната дейността на „войните на джихада“. Още един импулс на хаос и дезинтеграция в БиХ може да бъде придаден от това, че партията „Хърватски национален конгрес“ призова за създаване на отделно хърватско национално образувание в рамките на БиХ.
В Македония, след дълга политическа криза, организирана през юли миналата година по образците на „цветните революции“, правителството беше оглавено от креатурата на Сорос и корумпиран бизнесмен Зоран Заев. Неговата партия сключи съюз с албанските политически сили, в резултат от което получи мнозинство в парламента и веднага прокара закон за придаването на статут на втори държавен език на албанския в Македония. След това започнаха преговорите за присъединяване на Македония към НАТО. На срещата по време на Световния икономически форум в Давос с гръцкия премиер Алексис Ципрас (през януари 2018 година), Заев обеща да се отърве от всичко „македонско“ в топонимиката – да преименува летището, главната магистрала, а след това и името на страната (разчитайки, че Гърция ще престане да блокира влизането на „Бившата югославска република Македония“ в НАТО).
Голямата игра на Балканите продължава. Засега – не в полза на Балканите.

Автор – Леонид Савин, главен редактор на аналитическия център „Геополитика.ру“ , генерален директор на Фонда за мониторинг и прогнозиране на развитието на културно-териториалните пространства, началник на администрацията на Международното „Евразийско движение“ и автор на редица книги в сферата на геополитиката.

Превод и редакция: Иван Христов