Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Може ли Джеймс Матис да успее там, където предшествениците му се провалиха?

30 януари 2018 | 01:05

Министърът на отбраната на САЩ Джеймс Матис лично представи основните на новата Стратегия за национална сигурност по време на своя реч по-рано през януари, показвайки по този начин интелектуалната собственост върху документа. Това е нещо хубаво и както човек може да очаква от т.нар. войн-монах (какъвто е един от прякорите на Матис – бел. прев.), в стратегията става въпрос за предприемането на благоразумни действия в един доста сложен свят, включително и с ударение върху дипломацията и създаването на съюзници, на фона на политиката на Доналд Тръмп за „Америка на първо място“.

За разлика от останалите четиригодишни планове за национална сигурност, планът на Матис всъщност е засекретен документ, така че това какви конкретни действия смята да предприеме Пентагонът ще си остане тайна. Това, което резюмето на министъра на отбраната разкрива обаче, е разпознаването на Русия и Китай като стратегически противници, в по-голяма степен отколкото е тероризмът, като главната заплаха за американската национална сигурност. Както и съветникът по националната сигурност на Тръмп Хърбърт Макмастър отбеляза няколко пъти, „геополитиката се завърна“.

Всъщност, ако погледнем документа, много от заложените в него основи и стратегии се припокриват с предишните стратегии за национална сигурност. Например, още от 2014 г. Пентагонът започна да залага на качеството, а не на количеството. С други думи, при заплахата от Русия, Китай и Иран, е много по-важно да се модернизират ключовите възможности за водене на бойни действия, отколкото да се залага на увеличение на военния персонал. А според Стратегията за национална сигурност на Матис, главните неща, на които Пентагонът ще заложи, се припокриват с плановете на бившия заместник министър на отбраната Робърт Уърк. Що се отнася до съюзници и партньори, Матис залага на НАТО, Индотихоокеанския регион и Близкия изток, което звучи доста познато на всеки, прочел Ръководството за отбранителна стратегия от 2012 г. или Четиригодишния преглед за защита от 2014 г. Няма значение дали човек ще се съгласи, че Пентагонът излиза от период на атрофия, както смята Матис, все пак е вярно, че предимствата на САЩ се стопяваха в последно време, а Стратегията предлага разумен път за спиране на това топене.

Това, което стои като предизвикателство пред Матис, всъщност е финансирането – дали генералът ще успее да получи от Конгреса нужните за реализирането на плана средства. Съдейки по заложените в стратегията неща, тяхното финансиране изобщо няма да е евтино и най-вероятно ще изисква Конгресът да вдигне заложения в Закона за контрол на бюджета таван. А това няма да е лесна задача в днешното фанатично общество, в което компромисите са необходимост, но рядкост.

И накрая, точно както и неговите предшественици, в Стратегията за национална сигурност Матис говори за реформи в Пентагона като едно от основните и най-важни неща. Бившият министър на отбраната Робърт Гейтс говореше за „река от пари“, която тече под Пентагона, която той искаше да намери начин да използва. Търсенето на спестявания и нови източници на финансиране представляваше Светия граал за много хора, заемали поста преди Матис. Основният въпрос, който стои пред Матис и неговият заместник Патрик Шанахан, е дали те ще се справят по-различно и успеят там, където много други са се провалили. Сътрудничеството с Конгреса е от изключителна важност за Министерството на отбраната. Пентагонът може само намали донякъде своите разходи, да предложи модерни и изгодни програми за своя персонал и да закупи някои от оръжейните системи, от които има нужда. Нищо повече от това. За по-големи планове е нужно съдействието на Конгреса, а до сега взаимодействието между двете звена се изплъзваше.

Новата Стратегия за национална сигурност би трябвало да получи високи оценки заради намирането на точните проблеми, имащи нужда от решение, поставянето на приоритети и начини за постигането на важните за САЩ цели. Но за да успее наистина, Матис трябва да постигне пробив по бюджета на Пентагона в Конгреса и да установи пълен и ефективен контрол върху воденото от него ведомство. Две задачи, които се оказаха непосилни за много от неговите предшественици.

Автор: Кристин Уормът – директор на центъра „Адриен Аршт“ към Атлантическия съвет. Служила като помощник заместник-министър на отбраната в периода 2014-2016 г.

Превод и редакция: Цанко Цолов