Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

САЩ и Русия се изправят едни срещу други на президентските избори в Чехия

12 януари 2018 | 04:16

На 12 и на 13 януари изборите за президент в Чехия са всъщност избор между Русия и САЩ. Надпреварата е още едно бойно поле в новата Студена война, в която конфликтите се водят не чрез армии и стени, а със социални медии, пропаганда и с избирателни бюлетини. И за разлика между статичната граница между НАТО и Варшавския пакт от старата Студена война, фронтовите линии изглежда, че се местят с избирателните урни.

От комунизъм до капитализъм и граждански свободи.
Докато бетонът се срутваше от Берлинската стена, старите комунистически режими също рухваха в Източна Европа. Чехословакия не бе различна, след като мирната "Копринена революция" изгони режима на Густав Хусак и неговия наследник Милош Якеш. Новият лидер, бившият дисидент Вацлав Хавел, стана международна сензация, символ на новата епоха на свобода в Източна Европа.
Дори и при разделянето със Словакия (Мирно разделяне, станало знайно като "Кадифения развод"), Чехия остана ключов съюзник на САЩ, присъединявайки се към НАТО през 90-те години на ХХ век и влизайки в ЕС през 2004 г. Мнозина смятаха, че страната ще стане като западните си съседи, изхвърляйки наследството на окупирана държава през Втората световна война и комунистически лакей, прегръщайки свободните пазари и избори.

Чешки хаос
Трудно е да се каже кога нещата започнаха да се разнищват в Чехия, която рискува да се плъзне обратно в стария авторитаризъм. Дали това бяха авторитарните тенденции на наследника на Хавел Вацлав Краус? Смятан за съюзник, Западът направи малко да го притисне да управлява по-демократично. В резултат на това, неговите наследници научиха грешния урок, че нелибералното поведения може да се толерира от САЩ и Западна Европа.
На практика САЩ и ЕС престанаха да обръщат внимание на Източна Европа. Загрижеността за тероризма в Близкия изток в началото на XXI век направи страните като Чехия по-безинтересни по отношение на външната политика.
Към края на десетилетието Чехия започна да страда, както и останалите страни от Европа от рецесията, Русия и Бежанците. Кризата от 2007 и 2008 г. се стовари върху всяка европейска държава, подкопавайки вярата в икономиката на свободния пазар на Запада. САЩ и ЕС престанаха да бъдат модел за следване за Чехия.
Във вакуума пристъпи руският президент Владимир Путин. Заставайки на мястото на стария алкохолик Борис Елцин, бившият агент на КГБ следва двойната стратегия на консолидиране на властта си и изграждането на Русия като военна и енергийна сила. Пропутиновата пропаганда, попита от американската и европейската преса, представи Русия като суперсила, вместо като "Потьомкиново село" - фалшивата фасада на процъфтяващи села, използвани от царете, за да показват, че страната се справя по-добре отколкото действително.
Накрая дойдоха и сирийските бежанци, избягали от Близкия изток и достигнали до Източна Европа. Политиката на ЕС бе тези чужденци да се приемат и да бъдат интегрирани, което не пасна добре в страна, където национализмът има значение, защо исторически тази идентичност бе под обсада в региона. Думите на Путин срещу тероризма привлякоха чехите, които, както много европейци, смятат, че бежанците лесно могат да станат мюсюлмански радикали.

Появата на пропутинов президент
Благодарение на рецесията, Русия и бежанците, Чехия избра Милош Земан, бивш министър-председател и лидер на социалдемократите за президент през 2013 г. Като много бивши комунисти и социалисти, Земан се ребрандира като популист-националист, нов начин да се хареса на тълпата.
Земан е силно пропутински настроен и настоява санкциите спрямо Русия да бъдат отменени. Той също така изгражда "стратегически отношения" с Комунистически Китай и обвинява ЕС и западните икономики за рецесията, което му закача етикет на евроскептик. Той яхна съпротивата срещу бежанците от Близкия изток, за да получи първата си победа като президент на страната.
В нормални обстоятелства, постът президент на Чехия не означава много. Позицията има символична функция и правомощия за назначаване на лица на определени постове, но нищо повече. И все пак възприемането на поста има значение в страната. Видяхме как в страни като Турция как "церемониалният президент" Реджеп Тайип Ердоган превърна церемониалната позиция в диктатура.
Путин направи всичко, за да може неговия чешки съюзник да остане на власт. Проруската пропаганда и дезинформация потече от Москва към Прага. Изглежда, че те ще наклонят изборите и ще дадат на Земан още пет години, за да консолидира властта си, за да стане твърд съюзник, като страна от Варшавския пакт по време на Студената война.

Дали тези избори ще доведат до "Чех Мат" за Путин?
Но има човек, който може да спре намерението на Земан да завлече Чехия в руската орбита. Въпреки, че Земан води в социологическите избори, той има крехка преднина от 47,6 срещу 44,9% пред Иржи Драгош, който е бивш директор на Чешката академия на науките.
Драгош е мечтата на Америка за водачество, човек който подкрепя американската мечта. Той иска Чехия да остане твърдо към НАТО и ЕС и да не се сприятелява с Русия и Китай, както Земан направи.
Драгош не е единственият кандидат, надпреварващ се срещу Земан. Там са още Мирек Тополанек, бившият министър-председател от десницата, който се опитва да имитира президента на САЩ Доналд Тръмп. Тополанек критикуваше политиката на ЕС и на Барак Обама, но от гледна точка, че не са достатъчно подкрепящи бизнеса. Той иска система за ракетна отбрана, чрез която Чехия да се защитава от Русия и от Близкия изток, за което навремето Обама се колебаеше да позволи. Кой знае и как на изборите може да повлияе бизнесменът Михал Хорачек.
В страната са заложени и други неща освен президентството. Антисистемната партия АНО не успя да състави мнозинство (получавайки 78 от 200 места в парламента на изборите през 2017 г.) и е възможно свикването на нови парламентарни избори след президентската битка, което да даде възможност на проамериканската и проевропейската фракция или подобен шанс за съюзниците на Путин в Чехия да утвърдят своя контрол и да създадат нов руски сателит.

Авторът Джон Туреш е професор по политология в колежа "Лагранд" в американския щат Джорджия.

Превод и редакция: Виктор Турмаков