Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Пукнатините в руско-иранския съюз отварят възможности за САЩ

11 януари 2018 | 05:50

Иран и Русия не крият своето общо желание да изолират САЩ в Близкия изток. „Нашето сътрудничество може да изолира Америка“, това заяви аятолах Али Хаменей по време на посещението на Владмир Путин в Техерен в началото на ноември. От своя страна руският президент определи двустранните отношения като „много продуктивни“.
Със сигурност съюзът на двете държави даде плодове в Сирия, където усилията на Москва и Техеран обърнаха военните действия в полза на общия им съюзник Башар Асад и накараха САЩ да изоставят намеренията си за отстраняването на сирийския президент от власта. И докато във Вашингтон със сигурност не трябва да пренебрегват Русия и Иран, взаимоотношенията между Москва и Техеран не са нищо друго освен брак по сметка, чийто пукнатини вече излизат на повърхността.

В Сирия победите над „Ислямска държава“ изглежда очертават някои различия в целите и стратегиите на Путин и Хаменей. Най-голямата цел на Русия е да бъде предотвратена смяна на режима в Сирия, освен това подсилването на руското влияние в Близкия изток и запазването на руските военни бази в Латакия. Ако постигне това, Путин се надява да получи политически дивиденти от Запада и може би да бъде признат като равен на САЩ на световната сцена. И макар Москва да смята Башар Асад за легитимния лидер на Сирия, не липсват индикации, че Русия би приела премахването на Асад стига това да е част от цялостния мирен процес и не доведе до смяна на режима, запазвайки управленската система в Сирия такава, каквато е в момента.

Иранците обаче считат премахването на Асад за „червена линия“, която не бива да се преминава. Оставането на сирийския лидер на власт е ключово поради две причини. Първо, Асад позволява на Иран да снабдява с оръжие техеранския шиитски сателит „Хизбула“ и изграждане на т.нар. „шиитски коридор“ от Иран към Средиземноморието. Иран се страхува, че друг сирийски президент не би позволил такива действия да се ивършват на неговата територия. И второ, Техеран вярва, че неговото влияние и присъствие в Сирия е ключово за иранската способност да притиска Израел. За Техеран е важно да може да указва натиск срещу Израел едновременно от Сирия и Ливан. Едновременно с това Иранската революционна гвардия иска да превърне подкрепяните от Иран милиции на територията на Сирия в свои сателити, по подобие на „Хизбула“. Това влиза в конфликт в желанието на Москва да осигури стабилност в Сирия и намали иранското влияние в Дамаск.

И докато срещите, засягащи бъдещето на Сирия продължават, различията между двете страни заплашват да излязат на повърхността. Иран смята, че желанието на Русия да работи с държави като Турция, може да подкопе интересните на Техеран в района. Освен това иранските лидери не харесват отношението на Путин към Доналд Тръмп. Според ирански медии, решението на руския президент да изложи в официално съобщение до Тръмп някои от руските цели, малко преди срещата на Путин, Роухани и Ердоган в Сочи, проведена през ноември, е предизвикало недоволство сред управляващите в Техеран.

Желанието на Русия да работи с няколко партньора в Сирия е показателно за руския подход спрямо Близкия изток, който по думите на някои водещи руски анализатори, може да се определи като „догма на гъвкавост“. Доказателство за това е например желанието на Русия да поддържа добри отношения със Саудитска Арабия. Според Путин, това е важно с цел да се осигурят желаните по-високи цени на петрола, което би помогнало на цялостното подсилване на руската държава, както и на нейната армия. Проблемът е, че между сунитската Саудитска Арабия и шиитския Иран има години на ненавист, което кара Техеран да негодува против връзките на Москва с Рияд.

Освен това Путин поддържа добри отношения с Израел. Той е първият руски президент посетил държавата два пъти, като самият той е бил домакин на Бенямин Нетаняху няколко пъти, по време на които срещи са обсъдени израелските интереси в Сирия. Путин се радва също така добри лични отношения с Нетаняху, като според някои анализатори, руският президент се опитва да попречи на чужди държави да използват Сирия като плацдарм срещу Израел, нещо, което е в контраст с желанията на Техеран. Но дори това да не е вярно, добрите отношения между Израел и Русия все пак са трън в очите на Иран.

Трябва да се отбелжат и историческата ненавист между двете страни, датиращи още от времето на руско-персийските конфликти през 18 и 19 век, когато Русия успява да установи контрол над Кавказ. След Ислямската революция в Иран и войната с Ирак, Москва ясно изразява подкрепата си за Багдад във въоръжения конфликт, който струва един живота на един милион иранци. И макар след разпадането на СССР връзките да се подобриха, Русия подкрепи санкциите срещу страната и се отказа от няколко сделки с Техеран, за да си осигури по-добри отношения с Вашингтон.

Администрацията на Доналд Тръмп трябва да се възползва от всички тези различия, за да развали съюза между Москва и Техеран. Първото и най-важно условия, САЩ трябва да останат активни в региона и сложат край на обвиненията, че смятат да изоставят Близкия изток. Тръмп също така трябва да потърси подобрение на отношенията с Русия, играейки по този начин върху страховете на Иран, че Москва би продала техния съюз за да си осигури по-добри връзки със Запада. Няма да е лесно, но ако от Белия дом си изиграят картите правилно, може и да успеят.

Автор: Джоф Коен, бивш офицер от Американска агенция за международно развитие