Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

„Миролюбиво“ сдържане: защо НАТО иска диалог с Русия

04 януари 2018 | 04:48

Генералният секретар на НАТО Йенс Столтенберг заяви, че Алиансът се стреми към политически диалог с Москва, защото не желае да повтаря Студената война. Той подчерта, че Русия става „все по-самоуверена“, във връзка с което Блокът не трябва да отслабва своята бдителност.
„НАТО на Нова година за първи път от Студената война насам ще увеличи количеството на командните си структури в Европа. Тези мерки се предприемат във връзка с усилените позиции на Русия по света“, заяви Столтенберг. „Трябва да сме способни да се борим с тероризма. Необходимо е да вземем предвид, че ние отново си имаме работа с Русия, но вече по-самоуверена“, допълни той.
Междувременно Столтенберг отбеляза, че НАТО иска да избягва нови Студена война и надпревара във въоръжението. „Ние искаме политически диалог с Русия, макар и той да не е лесен“, допълни генералният секретар. Според него се планира провеждането на повече срещи с представителите на Москва, а също така да се задействат военните канали за връзка.
Заявлението на Столтенберг е отправено на фона на съобщенията в западните медии, че НАТО се сблъсква със сериозни проблеми при сдържането на Русия. Според изданието „The Financial Times“ Алиансът не е толкова мобилен и бърз във вземането на решения в условията на новите предизвикателства. Към реформи в структурата, членовете на НАТО са били подтикнати от присъединяването на Крим към Русия. Вестникът отбелязва, че след разпадането на СССР НАТО обръща цялото си внимание на международните конфликти, следвайки курса на САЩ. Във връзка с това числеността на американския контингент в Европа намалява значително.
Алиансът организира т.нар. система за сдържане на потенциален противник, концентрирайки в източната част на Блока 4500 военнослужещи, но мобилността на подразделенията е затруднена от остарялата европейска инфраструктура. Според „The Financial Times“ много мостове, тунели, пътища и железници, а също морските пристанища в Западна Европа не са приспособени за пропуск на голям брой американска тежка военна техника.
Междувременно, както подчертават експертите, въпреки заявлението на Столтенберг за опасността от Русия, не всички членове на НАТО виждат в нея заплаха. Според председателя на Академията за геополитическите проблеми и доктор на военните науки Константин Сивков, сред негативно настроените в частност изпъкват Турция и Гърция.
„Народите на страните членки на НАТО не виждат заплаха в Русия. В резултат на това Турция, която е един от най-важните елементи от стратегическата конфигурация на Алианса, съставяйки ключовия му десен фланг, блокиращ излаза на Русия на Средиземно море, днес фактически се колебае и не е надежден съюзник. Не е надеждна и Гърция, която също значително се ориентира към Русия. България и Румъния, провъзгласяващи се за надеждни съюзници на НАТО, съвсем до неотдавна бяха във Варшавския договор“, смята Сивков.
Той също така отбеляза, че за последните 25 години ЕС на практика напълно е възложил сигурността си на САЩ, във връзка с което значително част от бойната техника на европейските страни изисква основен ремонт. „Печалната е ситуация с подводния флот и бронираната техника на Германия. В другите страни ситуацията не е по-добра. Всичко се дължи на факта, че в Европа са се съкратили разходите за военни нужди“, счита експертът. Той подчерта, че боеспособността на НАТО не трябва да се отписва. Междувременно вътре в него се води кампания по обосноваването на увеличените разходи за военни нужди.
„Всички заявления на Столтенберг имат значение единствено от една гледна точка: да се оправдае разгръщането на допълнителните американски контингенти на територията на Европа. На второ място да се обосноват допълнителните финансови разходи за нарастването на военния контингент на страните от НАТО“, смята той. Сивков отбеляза, че едновременно с това Алиансът се опитва да демонстрира своята договороспособност. „Те искат да кажат, че са миролюбиви, че са готови да подобрят отношенията с Русия. Но тя продължава да представлява опасност за тях и затова трябва да отделят средства за укрепване на НАТО“, убеден е той.
Междувременно американската научно-изследователска корпорация РАНД вече представи възможните сценарии на руското поведение по време на война. В доклада се отбелязва, че Русия ще се старае да защити собствената си територия, избягвайки решителни сблъсъци със съперника. Вместо това тя ще използва „отбранителни системи и да нанася удари с оръжие с дълъг обсег“.
Освен това анализаторите от РАНД смятат, че Русия напълно може да „заплашва с използване или да използва ядрено оръжие в отговор на неядрена атака, ако това подкопае контрола на управляващия режим над страната или да заплаши ядреното сдържане на Русия“. Също така, според доклада „Русия е способна да се прояви, предизвиквайки съперника си на тактическо и оперативно равнище“.
По-рано именно РАНД изчисли, че руската армия ще има нуждата от едва 60 часа, за да достигне до столиците на Естония и на Латвия след началото на конфликта.