Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Династията на Сауд се поклони на Русия

10 октомври 2017 | 05:24

Пепе Ескобар е бразилски журналист, автор на книгите „Глобалистан: Как глобализираният свят се разпада в течна война“, „Обама оправя Глобалистан“ и на „Империя на хаоса“.

Какво ли не може да се случи за една година - вечност що се отнася до геополитиката? Никой не можеше да предвиди това - идеологическата матрица на всички щамове на салафитско-джихадисткия терор, с който Русия се бори без да се сдържа, от "Ислямска държава" до кавказките емирати, да пътува до Кремъл и да прегърне Русия като стратегически партньор.
Саудитската династия бе ужасена от успешната руска кампания за предотвратяване на смяната на режима в Сирия. Москва затвърди съюза си с Техеран. Ястребите в администрацията на президента на САЩ Барак Обама налагаха на Саудитска Арабия стратегия за ниски цени на петрола, за да се навреди на руската икономика.
Сега, губейки всичките си битки от Сирия до Йемен, губейки регионалното си влияние пред Иран и Турция, задлъжняла, уязвима и параноична династията на Сауд трябваше също така да се изпрати срещу призрака на възможния преврат в Рияд срещу престолонаследника Мохамад бин Салман. При такова напрежение, на кой да се обадиш? На най-добрия ловец на духове - президента на Русия Владимир Путин.
По същество династията на Сауд е обсебена от три основни вектора - ниските цени на петрола Иран и шиизма, и как да се възползва от външната политика на САЩ при президента Доналд Тръмп. Да ги разгледаме един по един.

Искаме си ракетите С-400
Понеже рестартирането на отношенията между Москва и Вашингтон остава обречено, дори и с разпадането на т.нар. "Русия-гейт", съветниците на династията на Сауд трябва да знаят, че Кремъл няма да зареже стратегическите си отношения с Иран - един от ключовите възли в евразийската интеграция.
Москва ще се свързва с Иран през "Сириак" - това е част от съюза "4+1" (Русия, Сирия, Иран и Ирак плюс ливанската шиитска групировка "Хизбулла") в Леванта/Месопотамия - неоспорим (и печеливш) фактор на място. И с това все по-топлите отношения между Русия и арабския свят не приключват, както е случаят с Египет, Йордания, ОАЕ и Либия.
Това, което дълбоко притеснява Москва, е (формалното и неформално) финансиране на салафитско-джихадистките групировки в Русия. Затова и комуникационната линия на високо равнище между Москва и Рияд цели разсейването на всяко неразбирателство по отношение, например на, джихадизма в Татарстан или Чечения.
Москва няма да се върже на твърденията (на Запада) за "агресивното поведение" на Иран в Близкия изток. Като ключов преговарящ за Споразумението за ядрената програма на Иран, Русия много добре знае, че ракетната програма на Иран всъщност е основната цел на надвисналото денонсиране от страна на Тръмп от него.
Тези ракети всъщност представляват възпиране на възможни американски атаки. Корпусът на стражите на ислямската революция в Техеран даде ясно да се разбере, че ракетната програма не попада под членовете на Ядреното споразумение и затова ще остане активна.
Прибавете и меморандума за разбирателство между саудитците и "Рособорнекспорт" (Руската държавна агенция а износ на военна техника), подписан в Москва за закупуването на ракетни системи С-400, системи "Корнет-ЕМ", ТОС-1А, АГС-30 и на последно място, но не и по-важност на новия "Калашников" АК-103.
Историята на успеха на С-400 е недвусмислена. Иран я купи. Турция я купи. Сега и Саудитска Арабия я купува, дори и след като прахоса купчина пари за оръжията на САЩ по време на станалото известно като "танца със саби" посещението на Тръмп в Рияд.
Затова и не чудно, че след новините за С-400, Държавният департамент като по часовников механизъм одобри възможната продажба на 44 пускови установки и 350 ракети от системата ТХААД за Саудитска Арабия - много добър бизнес за корпорациите "Локхийд Мартин" и "Рейтеон".
Агенцията за отбранителна сигурност на Пентагона посочи, че "тази продажба засилва националната сигурност на САЩ и техните външнополитически интереси и подкрепя дългосрочната сигурност на Саудитска Арабия и на региона около Персийския залив в лицето на Иран и другите регионални заплахи". Циниците вече предвиждат битка между иранските С-400 и на саудитските собствени ракети такъв модел, подкрепени от ТХААД.

Вече сме в новата ОПЕК
Крал Салман може и да беше на борда на самолета, но реалният архитект на този външнополитически завой към Русия бе престолонаследникът Мохамад бин Салман. Петролът представлява 87% от бюджетните приходи на Саудитска Арабия, 42% от нейния БВП, 90% от износа ѝ. Принцът залага всичките си карти върху програмата "Визия 2030", целяща да модернизира националната икономика и знае много добре, че няма как да я проведе, ако цените на петрола са ниски.
По време на форума "Руска енергийна седмица" в Москва, министърът на енергетиката на Саудитска Арабия Халид ал Фалих заяви, че първичното публично предлагане на държавната петролна компания "Арамко", ключовият двигател на средствата за "Визия 2030", ще се проведе през втората половина на 2018 г., по този начин оспорвайки саудитските политици, които по-рано заявиха, че първичното публично предлагане е отново отложено за 2019 г. И никой не може да каже дали то ще се осъществи на Нюйоркската стокова борса или не.
Междувременно приоритетът остава върху споразумението между страните членки и "нечленки" на ОПЕК (с Русия начело) за стабилизирането на цените на петрола, постигнато през ноември 2016 за намаляването на добивите. Президентът Путин заяви, че споразумението може да се продължи и след март 2018 г., което трябва да се обсъди детайлно по време на следващата среща на ОПЕК във Виена в края на ноември.
Споразумението със сигурност може да се опише като чисто стратегическа/икономическа мярка за стабилизиране на петролния пазар, което няма геополитически обертонове. И въпреки това, ОПЕК е насочена да стане съвсем друго животно - с Русия и Саудитска Арабия фактически решаващи накъде да поемат световните пазари и насочващи след това накъде да поемат другите играчи от организацията. Въпросът е открит какво ще кажат за това Иран, Алжир, Нигерия и Венецуела. Едва обсъдената цел е цените на суровината да достигнат до 60-75 долара до средата на следващата година. Със сигурност това е добра новина за първичното публично предлагане на "Арамко".
Има и серия други споразумения, сключени в Москва, като това между "Арамко" и Руския пряк инвестиционен фонд на стойност един милиард долара за петролни проекти в Русия плюс друг един милиард долара за технологичен фонд.
Тази синергия предполага Саудитска Арабия да инвестира във водещите рурски енергийни активи и Русия, например, да зарежда с природен газ саудитската петрохимична индустрия, намалявайки цените за добива и производство. Със сигурност това е добро споразумение за "Визия 2030".

Нов шериф в града
Би било подценяване да се каже, че саудитският завой към Русия удря по нервите във Вашингтон. ЦРУ не е голям почитател на принц Мохамад бин Салман. Парчетата от пъзела "9 септември 2001" ще изплуват на повърхността.
Ясно е също така, че династията на Сауд е разбрала, че не може да бъде оставена да пасе камили, докато великият караван на евроазиатската интеграция набира скорост. Русия има тръби, които пресичат по-голямата част от Евразия. Китай строи железопътни линии, свързващи цяла Евразия. Не сме докоснали и специфичните китайско-саудитски проекти, част от инициативата "Един пояс, един път".
Свършиха дните, в които крал Абдулазиз и Франклин Делано Рузвелт изковаваха стратегическото партньорство на борда на крайцера "Куинси" в Суецкия канал. Свършиха дните на водената от Вашингтон Саудитска Арабия, увеличавана петролната продукция, за да намали цените и да отслаби СССР. Свършиха дните и на афганистанския джихад. САЩ вече не зависят от петрола на династията на Сауд. И джихадисткият ответен удар е името на новата игра в сигурността.
Може би е твърде рано да се идентифицира саудитският завой към Русия като изменението на века. Но със сигурност той променя правилата на играта. Москва ще стане новият шериф в града, във всеки град в Югозападна Азия. И прави така със собствените си условия, без да прибягва до револверна аргументация. Мохамад бин Салман иска енергийно и отбранително сътрудничество? Ще си го получи. Мохамад бин Салман иска по-малко руско сътрудничество с Иран. Няма да го получи. ОПЕК иска по-високи цени на петрола? Готово. А С-400? Нещо като общодостъпни са.

Превод и редакция: Виктор Турмаков