Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Светът няма да позволи на Кюрдистан или на Каталония да се появят тихичко на картата

05 октомври 2017 | 03:07

Каталония и Кюрдистан не могат да изглеждат повече далеч едни от други. Едната страна е гуши в мира и просперитета на Западна Европа, докато другата плува в хаоса на разпадащия се Близък Изток.
И въпреки това двата референдума за независимост на тези представящи се за държави страни са разкриващи. И двете повдигат въпроси относно значението на съответния регионален ред. И двете провокират противодействието на статуквото по света.

Оспорване на картата
Движенията за независимост на Каталония и на Кюрдистан представляват дълго време потискани, но жизнеспособни малцинства, противопоставящи се на отслабената геополитика.
Европейският ред е под натиска на растящия популизъм, икономическата несигурност и появилата се след Брекзит. Големият Близък изток бе разбъркан от популизма на Арабската пролет, от Сирийската гражданска война, от инвазията в Ирак и от "Ислямска държава". Когато сигурността и политиката са толкова неясни, на малцинствата се дава шанс да получат държавност.
И каталонците и кюрдите имат скорошни истории на бунт. Първата бе бастион на Републиканска Испания по време на гражданската война от 1936 до 1939 г. Кюрдите проведоха няколко най-вече безплодни въстания през ХХ век.
Когато европейската и близкоизточната геополитически системи бяха силни, нито Каталония , нито Кюрдистан не стигнаха далеч.
За Каталония страхът на Западна Европа от комунизма, въплътен първо от Франко, а после от НАТО, даде форма на ред, който предотвратяваше сецесионизма, опорочен от Съветския съюз по време на Гражданската война, да постигне напредък.
Подобни страхове се припокриха в Кюрдистан, където съветското проникване сред кюрдските бунтовнически групи даде на Иран, Ирак и Турция външна подкрепа, от която те се нуждаеха да потъпкват непокорните кюрди.

Отмиращо чувство за ред
Това чувство на ред се разложи бързо през последния четвърт век. Докато геополитическият ред на комунизма представляваше екзистенциална заплаха, обединяваща страните от Европа и от Близкия изток, днешните конфликти пресичат двойно и тройно нации, държави и култури.
В посткомунистическия свят елитите в Европа и Близкия изток се опитаха да прекарат своя регионален рад към нови, по-модерни форми, които да засилят просперитета и сигурността на тях и на техните граждани.
За Европа това означаваше отдалечаване от Вестфалската система на националните държави и изграждане на постнационалистически континент в рамките на Европейския съюз, който натрупа икономически просперитет и обезвреди силата на държавите да подклаждат войни.
За Близкия изток краят на Студената война бе възможност и за външните и за вътрешните играчи да установят серия от национални държави по европейски модел. От границите на кралската и марионетните държави щяха да се появят истински национални държави.
В Европа процесът бе воден от съюза между Париж и Берлин с участието на Великобритания. Комбинирани, техните обширни пазари изкушиха континента. В Близкия изток изграждането на нациите бе водено от САЩ и от неговите агенти в Египет, Турция и страните от Персийския залив. Колкото и тромава да беше, инвазията и окупацията на Ирак бе в рамките на регионалната стратегия на САЩ.
Тези актьори не са се отказали от геополитическите си цели и отделянето на Каталония и Кюрдистан би ги хвърлило в смут.

Заплахата на свободните народи
И в двата случая се появяват правни и икономически рискове.
На първо място нито Испания, нито Ирак признават отделянията. Другите страни, включително и САЩ са водили брутални граждански войни, за да предотвратят сецесии, които са основна заплаха за геополитическата жизненост на която и да е държава.
На второ място външните актьори, които гарантират относителната сигурност и на двете държави се притесняват от установяването на прецеденти. ЕС се притеснява от стремежите на другите малцинства като северняците в Италия, баварците в Германия и най-притеснително от всички, на босненските сърби.
В Близкия изток иракските кюрди явно отправят сигнал, че техните сънародници в Иран, Сирия и Турция може би ще се присъединят към тях. Това може да предизвика хаос и за американските съюзници, и за американските противници, разбърквайки границите и създавайки конфликти в смесените области. Американците харесват инструменталната полезност на Иракски Кюрдистан, но не искат да осакатят водената от Багдад държава, която са отгледали с толкова внимание и мъка.
Казването на "да" на иракските кюрди ще отвори Кутията на Пандора на други оскърбени малцинства в Близкия изток - от арабите-шиити в Кувейт и Източна Саудитска Арабия до балучите в Иран и тези в разделения на север и юг Йемен. Никоя от тези страни не е говора да проведе допитване, както Великобритания направи с Шотландия. Те могат да пребягнат към насилие и потисничество, отприщвайки неподозирани ответни удари, които със сигурност ще бъдат използвани от джихадистите.
Докато Европа се страхува, че сецесиите може да подкопаят стабилността на Общия пазар, изграден, за да обезсмисли войната, Близкият изток се страхува, че свободен Кюрдистан може насилствено да подкопае или дори да доведе до разпадане на държавите, които преминаха през Арабската пролет непокътнати. Изпълненото със страх световно статукво, с други думи, няма да отстъпи с готовност

Превод и редакция: Виктор Турмаков