Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

В защита на Рекс Тилърсън

04 октомври 2017 | 03:04

"Никога в последните 25 години Държавният департамент на САЩ не е имал държавен секретар, ставал жертва на такава критика, колкото Рекс Тилърсън в първите девет месеца от поемането на длъжността. Тилърсън е атакуван от всички страни. Демократическата партия го обвинява в съучастие в потъпкването на човешките права, докато Републиканците са подразнени от желанието му да превърне Държавния департамент в “скелетна структура“.

Критика има към неговия стил на управление, към разграничаването между интересите и ценностите на САЩ, към непълноценното изпълнение на административни задачи (като например личното подписване на стотици доклада, които департаментът праща до Конгреса), към неговото избягване на медийните изяви, което започна от началото на мандата му и продължава все още. Тилърсън има много малко защитници във Вашингтон. Елиът Коен, бивш съветник на президента Джордж Буш (младши) дори заяви, че той ще остане в историята „като един от най-лошите държавни секретари, които сме имали“.

Докато някои от тези нападки изглеждат безпочвени или на лична основа, други са доста на място. Според някои чужди държавни представители, наистина има „криза на личността“ в държавния департамент. Държавният секретар се е обградил с няколко верни приближени, които ревностно пазят достъпа до вратата на Тилърсън и изолират достъпа до него от останалите служители. Въпросът дали е мъдро да намалиш бюджета на Държавния департамент до 10 млрд. долара, в свят, където конфликтите са твърде чести, също стои на дневен ред.

Но да се критикува Тилърсън за всичко, което се обърква във външната политика на САЩ е глупаво по няколко причини, които критиците на държавния секретар не осъзнават или просто отказват да видят.

Първо, нека не се преструваме, че Държавния департамент не е по-различен през мандата на Доналд Тръмп. Защото се вижда, че бивши и настоящи военни, като Джеймс Матис, Джон Кели и Х.Р. Макмастър имат много повече влияние отколкото самия Тилърсън. И това не е негова грешка. След като те са подкрепяни лично от президента, най-доброто, което Тилърсън може да направи, е да запази каквато власт му е останала.

Тилърсън освен това заслужава и определен процент симпатия. Да бъдеш главния дипломат на САЩ е трудна работа дори в спокойни времена и изисква доста енергия, умения за справяне с конфликти и преговори, да можеш да вникваш в кризите и да имаш търпението да се справиш с много законодатели, които смятат, че могат да вършат работата ти по-добре от самия теб. Всичко това обаче става много трудно, когато трябва да докладваш на главнокомандващ, който казва каквото му е на ума всеки ден без да следва някаква стратегия или план. Международната дипломация изисква търпение и финес, които Тръмп демонстрира само от време на време. Това може и да не е от значение ако си вътрешен министър или посланик в Швейцария, но е доста важно ако отговарящ за защитаването на американските интереси по света. Не Тилърсън е виновен, ако партньорите и съюзниците на САЩ са объркани относно външната политика на страната – виновен е Тръмп.

Не може да се отрече, че Тилърсън работи в обстановка, в която неговият шеф често го удря под пояса. В началото на конфликта между Катар и неговите съседи, Тилърсън се опита да заеме междинна позиция, водейки разговори в опит да прекрати кавгата. Тръмп подкопа тези негови усилия, след като нарече Катар „спонсор на тероризъм“ и одобрявайки наложеното над Доха ембарго.
Същото се случи по отношение на Северна Корея. Докато Тръмп бе зает да лепи прякори на Ким Чен-ун и отправя заплахи към Пхенян за разправа с „огън и гняв“, Тилърсън се опитваше да успокои ситуацията. Той многократно заяви, че Вашингтон не иска да смени режима в страната или да я превърне в развалини. Тилърсън казваше, че Белия дом иска единствено Пхенян да изостави ядрената си програма, като се зае със сериозни преговори, с които да постигне това. Стана ясно, че Белия дом поддържа канали за комуникация със Северна Корея и се опитва да преговаря със страната. Ден по-късно, Тръмп заяви, че Тилърсън си губи времето, принизявайки по този начин дипломатическите му усилия.

Можеше ли Тилърсън да бъде по-добър и активен на по-ниска позиция? Можеше ли да управлява Държавния департамент по по-нормален начин? Със сигурност. Тилърсън не е проблемът. Дори надарени хора като Джордж Шулц и Джеймс Бейкър биха имали проблеми, ако работеха за Тръмп."

Автор: Даниел ДеПетрис, член на „Защитни приоритети“, неправителствена организация, насочена към поощряване на сигурността, стабилността и мира.
Превод: Цанко Цолов