Анализ на деняВИЖ ВСИЧКИ

Иракски Кюрдистан през очите на Израел

03 октомври 2017 | 08:41

Кюрдите живеещи в Ирак накараха света да чуе гласовете им, миналата седмица, гласувайки масово с „да“ за независимостта, в проблемен референдум, срещу който се обяви огромната част от международната общност.
Фактически, единствената нация, която изрази подкрепа за действията на кюрдите беше малкия Израел, чийто министър-председател описа кюрдите пред делегация от американски конгресмени, като „смели, про-западни хора, които споделят нашите ценности.“
След това изказване, израелският премиер спря да коментира въпроса, като според слуховете, е наредила на членовете на кабинета да не коментират изхода от кюрдския плебисцит поради „чувствителността“ на темата.
Според Галя Линденщраус, изследовател от Израелския институт за изследване на националната сигурност, „Ерусалим има интерес от основаването на независима кюрдска държава, но пред него стои въпросът, по какъв начин да подкрепя тази кауза – чрез скрита или открита подкрепа, или някаква комбинация между двете.
„Мисля, че Израел правилно предвиди, че кюрдите ще проведат референдума и че в момента, съществуват определени условия в системата на международните отношения, които могат да доведат до създаването на независима кюрдска държава, т.е. Ерусалим трябва да показва открито подкрепата си“, обясни тя. „Лошата страна на откритата подкрепа е, че дава поводи на опонентите на референдума, да го обявят за ционистка/западна конспирация за отслабване на арабите.“
И наистина, подобни твърдения се появиха, дори от някои кюрди, които заявиха пред Ройтерс, че изявленията на Нетаняху нанасят щети на каузата. „Нашите противници ни нападат, наричайки ни ‚втори Израел в региона‘ и подобни изказвания от Ерусалим само допринасят за това“, беше цитиран анонимен кюрдски чиновник.
В това отношение беше и съобщението, пуснато от иракския вицепрезидент и бивш президент, Нури ал Малики, в навечерието на референдума, в което той заявява, че Багдад ще се противопостави на „създаването на втори Израел в Северен Ирак“. От тогава иракското правителство въведе забрана на полетите от и към кюрдската област и заплаши, че ще вкара войска в богатия на петрол град Киркук, спорен град, който в момента е под контрола на Въоръжените сили на кюрдите.
Но най-раздразнена от позицията на Израел е Турция, като президента на страната Реджеп Таийп Ердоган заплаши, че ще спре нормализацията на отношенията с еврейската държава, които бяха доста обтегнати след 2010 година, когато девет турски граждани бяха убити от силите за сигурност на Израел, които не допуснаха кораба Мави Мармара да пробие морската блокада на Ивицата Газа.
„Ако Израел не преосмисли подкрепата си за независимостта на кюрдите, Турция няма да може да предприеме нужните стъпки(спрямо Израел)“, подчерта Ердоган, миналата седмица. Това се случва, въпреки че Бенямин Нетаняху прави разграничение между подкрепата за Кюрдското регионално правителство(КРП) и за Работническата партия на Кюрдистан(ПКК), последната от които е определена от Анкара като терористична организация, която от десетилетия се бунтува срещу Турция, давайки повече от 40 хиляди жертви в процеса.
Премиерът на Израел потвърди, че Ерусалим „гледа (на ПКК) като на терористична организация“, но въпреки това не пропусна да посочи, че смята някои действия на Анкара за двулични, като например „подкрепата за терористичната организация „Хамас“.
Размяната на реплики между Анкара и Ерусалим беше подновена през уикенда, когато Ерусалим разкритикува теория на конспирацията, изказана от турския президент, че МОСАД се е намесил в кюрдския плебисцит. „Израел не е участвал в референдума“, подчерта Нетаняху, „освен дълбоката симпатия, която изпитват евреите към кюрдите и техните аспирации.“
Според израелския депутат и лидер на партията „Йеш Атид“, Яир Лапид, който е известен критик наТурция и привърженик на кюрдската кауза, „Правителството трябва да покаже ясно на Ердоган, че ние не провеждаме външната си политика, съобразно искания и заплахи.“
В свое съобщение до медиите, Лапид препотвърди позицията си, че Израел „трябва да застане до кюрдския народ, извършвайки правилното нещо, и от морална, и от стратегическа гледна точка. Ние помним, какво е да се сражаваш за собствената си земя и не трябва да позволяваме кюрдите да останат сами в лицето на заплахите от Турция и Иран.“
Въпреки това, ситуацията е деликатна и поставя Ерусалим в противоречие с Вашингтон, който дори получи някои критики от някои защитници на демокрацията заради това, че се противопостави на кюрдския референдум. Преди гласуването, от Държавния депаратамент изразиха „твърдата си опозиция“ срещу него, като дори държавният секретар Рекс Тилърсън подсили съобщението от ведомството си, заявявайки, че „На гласуването и резултатите от него, им липсва легитимност.“
Все пак, позицията на Вашингтон е потенциално по-променлива от тази на Анкара и Техеран (като Иран има огромно влияние върху Багдад и също има голямо кюрдско малцинство, което може да започне да мисли за по широка автономия в Ислямската република). По този въпрос се изказа и лидерът на опозицията в САЩ – Чък Шумер, който е и лидер на демократичното малцинство в Сената на САЩ. Той призова Доналд Тръмп и администрацията му, да подкрепят независимостта на кюрдите. „Вече е крайно време, светът, воден от САЩ, да подкрепи незабавно политическия процес и да отговори на аспирациите на кюрдите“, пише в съобщение от неговия офис.
Несъмнено, за американците този въпрос е комплексен, От една страна, кюрдите са в челните редици на военните усилия на САЩ за изхвърляне на Ислямска държава от Ирак и Сирия. Кюрдите са в основата на „Сирийските демократични сили“ и се твърди, че са най-ефективната бойна сила в Рака – столицата на самопровъзгласения „халифат“ на „Ислямска държава“, който вече е почти напълно освободен.
Същевременно, Вашингтон трябва да се съобразява с интересите на близкоизточните си съюзници, в допълнение към дългосрочната стратегия за насърчаване на единството на Ирак, за което Съединените щати платиха изключително скъпо, след военната си инвазия през 2003 година.
„Ако кюрдите са настойчиви, е неизбежно САЩ да променят стратегията си за бъдещето и да станат твърд поддръжник на подобно независимо образувание“, прогнозира д-р Линденщраус, която е също и гост лектор в Двупартийния политически център във Вашингтон. „Независим Кюрдистан ще бъде държава, ориентирана на Запад и ще помогне за ограничаването на растящото влияние на Иран в региона.“
Правителствата на Иракски Кюрдистан и Израел имат съвпадащи интереси в политиката и сигурността, още повече, че от религиозна и социална гледна точка, кюрдите са умерени и се идентифицират с историческата борба на евреите, като преследвано малцинство в Близкия Изток. Поради тази причина, кюрдите гледат на Израел, като на модел за постигането на собствената им независимост и не случайно израелските знамена се развяват гордо, по време на про-кюрдските мероприятия из целия свят, включително в Ербил, преди референдума за независимост.
Докато изглежда, че Израел си оставя отворени вратички, повечето анализатори са съгласни, че силен и независим Кюрдистан ще бъде приветстван от Ерусалим като важен нов съюзник. А колкото до страните, които биха се противопоставили на подобен съюз, то Израел може да им посочи хаоса, който бушува из целия регион, за да докаже, че формирането на „втори Израел“ ще е позитивно развитие, в контраст с общата картина.
Превод и редакция: Иван Христов