Обичаи

Извор



Изворът се нарича още аязмо, язмо. Обикновено горските и планинските извори се смятат за свещени и лековити. Те принадлежат на самодивите, русалийките и змейовете, които нощем във времето до първи петли се събират и играят край тях. Затова народната традиция забранява да се ходи на извор за вода след залез слънце. Мотивът за овчаря Стоян, който срещнал през нощта на извора три юди (орисници или магьосници), е особено популярен в песенното народно творчество. Минаването нощно време край извора причинява болести. Едновременно с това водата на извора се смята за лековита. Затова предимно в тракийските райони до всеки извор се изгражда параклис или манастирче, наречено на някой християнски светец. В празника на светеца там се устройват общоселски тържества с курбани (в Странджа те се наричат панагири). Болните преспиват вечерта край извора и сутринта мият лицата си с вода. До извора оставят нишан (ДАР) - обикновено пари, кърпи или конец от дрехата си. Понякога дарът е предназначен за митичния стопан на извора, който се осмисля като животно (змия, риба, рак) или е светецът на параклиса. Според поверието те могат да излекуват болните, ако им се обрече курбан.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007