Обичаи

Петък



Петък е петият ден от седмицата. Пет е твърде популярно в древността число. В Индия означава съюз на небето и земята, на духовното и мате­риалното. Будизмът го свързва с петте сетива, петте добродетеля, петте посоки на света и петте елемента (вода, земя, огън, въздух и етер). В гръцка­та античност 5 е знак за сватбите. Същото значение присъства и в Еванге­лието. Христос храни 5000 души с пет хляба. По този начин 5 се свързва с благодеяние и чудо.
В годината има 12 лоши петъци, наричат ги „черни". В календара те се намират непосредствено преди големите празници: Димитровден, Коле­да, Сурва, Богоявление, Трифон Зарезан, Тодоровден, Среднопостница, Великден, Русалска неделя, Петровден, Голяма Богородица и Кръстов-ден. За тях важи строга забрана за жените да не работят никаква работа. Престъпването на забраните води до болести и беди. Не се работи с вълна, не се яде месо. Забранено е сексуалното общуване. Петъкът се счита в някои региони за неблагоприятен за раждане, за начало на някаква работа. Той е ден за приключване, за подготовка за съботната почивка. За евреите именно съботата е почивният ден. Християнската религия е посветила петъка на св. Параскева - Петка.
Роденият в петък е смирен, най-често със сини очи, високи и широки по средата вежди, с къдрави коси. Ще се изучи, ще забогатее, ще е честит господар, ще живее дълго. Ще е или сирак, или юнак. И казват, все за нещо ще е петимен, все нещо ще му липсва. А някъде смятат, че това е на сиромашия.

Маша и ръжен


Смятало се е, че машата и ръженът са най-верните пазачи на родилката и новороденото от часа на раждането до 40-ия ден. През цялото това време са неизменно до двамата „нечисти" и поради това подвластни на зли сили слаби и уязвими майка и дете. Толкова неизменно е присъствието им до леглото, постелята на родилката и детето, че се превръщат в знаци за особения им статус - лехуса и новородено до 40- ия ден.
Машата и ръженът пазят от болести и зли сили - самовили, ерменки, изтравници, нави... Те са апотропеи поради магическата сила, която им дава огънят, и поради връзката им с него. Затова се държат като истински оръжия, когато родилката трябва да излезе от дома и да се озове в опасния за нея външен свят. В повечето случаи тя носи със себе си ръжена, а машата като майка закрилница остава да пази детето.
Оставят се на стража при детето, когато то е само. Това не се пропуска особено вечер (опасното време) и когато гърми. В тази си роля машата и метлата са взаимозаменяеми.
Докато майката и детето като че ли все още принадлежат към „долния свят", ръженът и машата са техните пазители, ако им се наложи да се докоснат до „горния", да излезат извън дома.
В същото време машата и ръженът са атрибути на огнището. Тяхното място е там - а се е вярвало, че през първите 40 дни са го напуснали. За да означат едно друго огнище, може би. Раждащата жена се мисли като огнище, в което гори огън. С това се обяснява и вярването, че ако дървата в огнището не се редят изправени, напред, така както се раждат децата, бременната ще роди „обратно", тоест детето ще излезе с дупето напред.
Машата и ръженът подсказват и за още една функция на огнището - на граница, на врата между световете. И точно през граничното за родилката време от 40 дни те са около нея и детето й, за да ги пазят и закрилят, за да ги държат от тази страна на границата.
Машата и ръженът имат свое място и в опозицията „мъжко-женско". Обикновено при момчето слагат ръжен, при момичето - маша. Ръженът е оръжието на лехусата навън. Машата я замества край леглото на детето.
Ръженът като символ на мъжкото оплождащо начало се възприема и в обичая при идване на жените на Голяма пита, когато те прескачат през прага с ръжен с живи въглени. Над него минават и се прекаляват всички млади булки, които още нямат деца, за да забременеят, „пълните да се изпразнят, празните да се напълнят". Вероятно оттук идва и забраната моми да ходят на понуда и бременни да прескачат ръжен.



За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.