Обичаи

Поливки



Поливки е една от най-разпространените обредни практики за лечение на болести и за разваляне на магии. Обикновено водата за Поливки се налива мълчешком от баячката привечер или рано сутрин преди изгрев слънце. Изисква се тя да е налята от девет места или от воденица левичарка (чието колело се Върти наляво). В нея се поставят билките в съответствие с болестта, която ще се лекува: клинавиче за болни от клини (безплодие, подутини в областта на слабините, нарушен менструален цикъл); тинтява, перуника, комунига и вратика за „змейчеви" (любени от змей) моми и невести; самодивски тръни и треби за хора, които са стъпили на самодивската трапеза или на самодивското колело (хорище); пелин и росен за „русалската болест" (ограма, урама - парализа); омайниче или дилянка за направата на магия за обич и раздяла. Поливки се правят най-често срещу сряда и събота на потайно място - под мост или под плодовито дърво, на кръстопът, край чешма, избор или кладенец. Болният се съблича съвсем гол и се облива с отварата. Поливки на любените от змей моми се правят в курника или на двора, като болната стъпва върху сено, тъй като в него също има изсъхнали лекови билки. Поливки на „завързан" (импотентен) младоженец се извършват върху веригата от огнището или върху ралото. Поливки на болни деца се правят от техните майки най-често под ябълково дърво. Недевствената булка се полива със студена вода или се къпе насила в реката. Вярва се, че водата от Поливки е опасна и ако човек стъпи в нея, заболява (поема болестта на изкъпания). Затова водата от Поливки се излива край плета и на места, където трудно стъпва човешки крак. Водата от къпането на мъртвец също се излива върху оградата или върху трендафил, защото ако човек стъпи върху нея, ще умре скоро.



За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.
* Вакарелски, Хр. Български погребални обичаи. С, 1990;
* Големанов, Г. Материали по народна медицина. - СбНУ кн. 30, С, 1914;
* Архив на Агенция „Фокус”
* Архив на Агенция „Фокус”

Денят събота



Раждането в събота се свързва с дарбата да се поглежда през вратата на световете, да се съзират бродещите демони на отвъдното. Това някъде се приема за лошо. Не е хубаво да се родиш в събота, за да не ти се привиждат нощем духове и таласъми. Но на други места това се смята за голям дар и съботата се приема като много хубав ден за раждане.

Роденото тогава дете ще стане със сухо лице и дълга руса коса, главата му ще е голяма, а брадата - малка. Ще прави каквото поиска и ако има късмет, ще стане богат търговец и ще пътува.

Роденият в събота се нарича съботник. На такова дете всички в семей¬ството гледат с голяма радост и почит. Понеже се случва рядко, смята се, че е направо Божие благоволение и милост към цялата фамилия. Нещо пове¬че, то е Божи дар и за мястото и селището, в което се е родило съботниче. Това дете, особено пък ако е и момче, е добро за всички в селото. Казват, че през девет села пак трудно се намират съботници. Роденият в събота цял живот гледа сънища, живее в тях, вижда нощни духове, говори с умрелите. Духове виждат само родените през нощта, преди да са пропели петлите.

Хората се радват, защото в къща, в която има съботник, вампир не вли¬за, магии не могат да се правят, лоши духове и болести не смеят да се появят. Всички невидими и зли сили, които дебнат човека в тъмнината, се страхуват и бягат надалече.

Дори животните съботници - куче, вол, кон, са на почит и уважение.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.