Обичаи

Предпазване от лоша орис



Когато се роди дете, бързат да го вдигнат, за да нямат време наречниците да му нарекат нещо лошо, бързат и да прережат пъпната връв. Понякога майката рита детенцето веднага след като роди, че да не го наречат с лошо. Понякога майката и детето се слагат върху сено, в което има „всички билки и чесън", за да не нарекат орисниците това, което са измислили. Метлата също може да помогне, трябва само да се сложи върху майката и детето и така ще ги скрие и предпази. Човек все си мисли, че може да надхитри и да избяга от съдбата си. Затова до новороденото се поставя и просо - мислят си, ще се залъжат орисниците да броят просените зърна едно по едно и ще забравят лошите работи. Понякога на мястото на детето поставят бухалка, а него изнасят. Когато гостенките от „накрай свет" дойдат и нарекат на зло, то не се хваща, защото е наречено на бухалката.
През съдбовната нощ, в която се появяват орисниците, какъвто сън сънува родилката, такъв късмет ще има детето. Сънят е нейната връзка с невидимите сили на съдбата и затова тя трябва да вземе една от пеленките на детето, да я сложи под възглавницата си и да си легне с мисълта, че трябва да запомни своя сън. Под детската възглавница пък слага златен пръстен и златни обици, та като дойдат тези строги владетелки на съдбата и видят златото, да го орисат на лек и хубав живот. Добре е също така да има за тях нещо вкусно и хубаво, най-добре питка, намазана с мед, а също и сол, плодове, пари или наниз, та като слязат от комина, защото те идват оттам, вратата между световете е на огнището, и като видят всичко това, наредено на софрата насреща си, да омилостивят душите си, да смекчат жестокостта си и да наричат за добро и радост. Много хора си мислят, че орисниците са невидими, но бабата акушерка, дори и самата майка могат да ги чуят, без да ги видят обаче. Тогава те в никакъв чай не бива да се обаждат, така е с всички духове около нас, просто не трябва да се влиза в контакт с тях. Всяка връзка е спуснат мост, който ни прави подвластни и уязвими. Ако майката чуе лоша орис, не трябва да я разказва и да споделя с всеки, а да занесе дар от сърце на света Богородица в църквата, та дано се настрои милостиво майчиното й сърце. Дори ако не може да помогне, нейната милост може да смекчи удара, приготвен от орисниците на съдбата ни.
Наречниците трябва да заварят детето облечено, за да не остане то голо през живота си, да усетят добротата и смирението на хората в тази къща, респекта и уважението им.
Появата на орисниците отбелязва социалното раждане на човека. Чрез получаването на своя орис и съдба, той се отделя от майка си. Орисниците обвързват това начало с отвъдното, но в същото време индивидуализират малкото същество, обръщат го към обществото на хората. И те самите, идващи от друг свят, по странен начин повтарят кръговрата в човешкото общество. В народните поверия и в приказките едната орисница най-често иска смъртта в момента, другата - на сватбата, третата - слага истинския финал.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

*Български обичаи и ритуали, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.

Обреден хляб

Обредният хляб има голямо значение и при родилните обреди. Представата за хляба като душа се свързва и с практиката бременната да омеси и раздаде топла пита в първия миг, в който детето помръдне, „оживее" в нея.
Хлябът е благодарност (за Богородица и нейната закрила) и защита (за родилката и новороденото), благослов и магия за сбъдване на всички пожелания, които се отправят в този момент към малкото и майката. Хлябът е жертвоприношение, омилостивяване, вид общуване с божеството.
Почти всеки ден след раждането в дома се меси ритуален хляб. Веднага след раждането се меси Богородична пита. Част от тази пита слагат в цедилката (голяма домашна торба, която използват за люлка, а също и за носене малкото на гръб), в която детето лежи до 40-ия ден, а друга част зашиват в повоя му. Вярвало се, че магическата сила на хляба да предпазва от зли сили ще защити младенеца. Първата родилна пита обикновено се меси от момиче, което, от една страна, отговаря на изискването за ритуална чистота, а от друга - носи идеята за брак, плодовитост, раждане. От тази пита дават първо на родилката или отделят за бебето. С тестени пръсти месачката прави магия за хубава усмивка - допира пръстите си три пъти до бузката на детето с показалеца на дясната си ръка. Тестото (квас на живота), дясната ръка (знак за добро) и трикратното повтаряне като при всяка истинска магия трябва да сторят чудото и на бузките на малкото да засияят трапчинки.
Тази първа пита след раждането обикновено се чупи от бабата, по-рядко от две кърмачки (едната с момче, другата с момиче) или свекървата. На места три жени отхапват от питата, за да са ситни зъбките на детето. Или пък жена с мъжко и женско дете чупи питата, за да се раждат децата „шарени", тоест момчета и момичета. Ако желанието е за мъжки деца, от питата първо отхапва момче или я разчупват върху главата на момче. На втория ден се пече и раздава малка пита. На третия (на места на седмия) ден се меси Голяма пита или няколко хляба в зависимост от броя на гостите. Те обикновено са жени с малки деца или бременни. Викат ги две жени (зуварки), пременени и накичени с китки. Поканата им е свързана с хляба: „Да дойдете на самуна." Хлябът се разчупва от бабата, която го слага на главата си. Всички благославят детето - да порасне, да е красиво и добро, да се ожени на добро място. Всеки е приготвил дар за него, най-често паричка.
На обреда побойници дошлите при родилката жени оставят конци от дрехите си, за да не отнемат съня на детето, като ги залепват с хляб за повоя. Питата за повойницата се прави, за да се ожени детето. Вярвало се, че ако не се направи тя, детето няма да се ожени и затова не са редки случаи повойница да се прави на позастаряващи вече моми и ергени с надеждата съдбата да се обърне за брак и венчило.
На места след връщането от храма при кръщение поставят детето върху пита или кръг. С пита се канят и кумовете за кръщение.
При кръщение натрупват хлябовете един върху друг и кумът поглежда зад тях.
Поканените за кръщение също носят пита. Част от тези пити оставят в сито при родилката и тя всеки ден до 40-те хапва по залък от тях.
След връщането си от църква на 40-ия ден родилката меси погача и я раздава.
При прохождането на детето пред него търкулват кравай, а майката меси пита и я раздава тичешком, за да е пъргаво и работно детето й.
Гадаенето за професията на детето на прощъпалника също е свързано с пита и наредени върху нея предмети.
При отбиването на малкото търкулват пред него кравай и това символично е знак за новата му храна - хляба, и заедно с това пожелание оттук нататък „да гони само хляба си".
С погача се кани кумът за първото подстригване на детето.


За изготвянето на справка “Обичаи и вярвания” на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

* Българска митология. Енциклопедичен речник. Съставител – Анани Стойнев. Издателство „Захарий Стоянов”. С., 2006.
*Архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.

Заричане


ЗАРИЧАНЕ, зарек – поемане на обещание, полагане на КЛЕТВА за някакъв вид въздържание: от консумация на определена храна, от работа или от миене, къпане, ресане в определени дни от седмицата, носене на определени цветове (напр. червено, жълто и др.). Заричането има давност за цял живот – нарушаването на обета води до тежки последици за здравето и оцеляването на човека, положил такава клетва. Заричането се прави в случай на заболяване: когато болният не може да се излекува или, напротив – когато се е излекувал, но има опасност БОЛЕСТТА да се повтори. Заричането има обреден характер и се изпълнява в дома на болния и в кръга на семейството му. Обредът се извършва от ВРАЧКА – баячка, лечителка, която определя и съдържанието на поеманото обещание. Меси се прясна пита, пече се в подница пoд връшник и се намазва с МЕД. Върху питата се слага чаша вино. Хванала болника за дясната ръка, баячката го кара да се поклони на ПРАГА, завежда го при огнището и напръсква главата му с ВОДА, в която са угасени въглени. После вдига над него питата, обръщайки се към болестта: „Това е за тебе, сладка и медена, наяж се, напий се и си иди от... със здраве. Той (тя) се зарича за твое и за свое здраве да не (следва съдържанието на заричането)". Врачката разчупва питата: един залък – за болестта, хвърля през комина, друг дава на болния, а останалото – на домашните. После излива от виното в огъня – за болестта, а на останалите дава да сръбнат. С това заричането влиза в сила.
В изложения си вид заричането е класически образец за отгонване и омилостивяване на болестта – типичен представител на нисшата демонология, чрез своеобразно жертвоприношение и табу. Семантиката на обичая е изградена изцяло на митологична основа. Заричането се извършва в кръга на усвоеното пространство (дома), под закрилата на покойните предци или СТОПАНА на къщата; болестта се извежда извън „своя" кръг (през КОМИНА като граница между свое-чуждо, неусвоено-усвоено) с помощта на ЖЕРТВА (пита, но не квасена, а прясна, опечена в подница; вода, вино, мед), която е предназначена за омилостивяване и отклоняване на хтоничните демонични сили. Самото заричането представлява отказ от храни (най-често месо); действия (с вода – миене, къпане; с коса – ресане, плетене) в лоши дни от седмицата (вторник, петък); цветове (червен – на кръвта, жълт – на златото) и др., които също сочат връзка с хтоничното.



За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.