Обичаи

Огледало



Оглеждането е отражение на същността, а огледалото е посредник между същността и нейния образ, между Аз-а и неговия двойник, между реалния и нереалния, видимия и невидимия свят. В този план са редица семантични интерпретации на огледалото.
Смисълът му на граница между световете го прави опасно и за новородените, и за родилката. На места, докато родилката ражда, обръщат или покриват огледалата и всички съдове с вода, в която тя може да се огледа. Ако случайно го стори, казват „ще се уплаши и ще умре". На родилка до 40-ия ден е забранено да се оглежда, защото „ще пожълтее", „ще се разболее", „ще полудее". В период, в който лехусата се смята на границата на световете и по-скоро прекрачила в отвъдния отколкото в нашия, огледалото само може да засили граничното й състояние и да я оттласне невъзвратимо от света на живите. Да се види в огледалото „като мъртва", значи да удвои това си състояние, да го направи реално.
На малки деца категорично се забранява да се оглеждат до една година. Причината отново е неясният статус, граничността на състоянието им. Казват, че ако новороденото се огледа, „идва лошо за него", „ще умре", „скоро ще се роди и друго", „трудно ще проговори", „ще остане нямо". В огледалото се отразява другият свят, неродените бъдещи деца, душата, сянката на новороденото.
Огледалото също е и атрибут на новороденото и на родилката. Лехусата го носи със себе си, когато излиза вечер, слага го до леглото на детето. В този момент то е в една смислова връзка с ръжена, хурката, гребена.



За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.

Сол



За българина солта е от най-важните и най-скъпите неща, подправката, без която няма основно ястие, омагьосаната песъчинка, без която животът се превръща в най-обикновена пустиня.
Къща без сол не бива. Където свърши солта, там влизат болестите и раздорите. Затова и всяка стопанка гледа никога да не остане без сол и ако трябва, от съседите ще вземе назаем, а мъжът й като тръгне на пазар, първо за сол ще пита - има ли или да купи. Когато се реди масата, солни¬цата най-напред ще се сложи, ако това не се направи, нищо няма да спори в къщата и берекет през годината няма да има. Ако са сложени другите гозби, а сол няма, лошо е и за дома, и за челядта.
Солта, хляба и виното народът ни е облякъл в святост, те са земните превъплъщения на Светата Троица, чрез които човек се издига и докосва до божеството. Затова, когато донесат детето в къщи след кръщене, на прага на вратата го посрещат с пита хляб, сол и вино и очакват, че здраве а имот ще го чакат оттук нататък. Когато се посреща най-скъп гост, пак с хляб, сол и вино българинът моли за радост и плодородие, за лек живот и
здраве в къщата.
Солта пази от лоша среща и от лоши очи, от магии и всякакви лоши дихания. Затова момите и булките носят в пазвата си или на друго място малко сол от Бъдни вечер. Без сол не могат и баянията, тя пъди болестите и помага за оздравяване. След залез слънце е добре сол да не се дава, за да не отиде берекетът в друга къща. Но ако все пак това се налага, от тази сол трябва да се спусне и малко в оцетника, защото вярвали, че като станат двама (тоест като се съберат на едно място солта и оцетът), никой нищо не може да им направи.
Сол не се хвърля в огъня, защото тогава тя проклина и става лошо и г. къщата, и за този, който е хвърлил солта.
Народът ни знае, че да се кълне със сол или в името на сол е много тежко. Ако някой го направи пред съда, вярвали му или пък са били сигурни, че ако е излъгал, сам Господ ще го накаже или езикът му ще се завърже така, че да не може да говори, или с очите си ще ослепее, или с краката у ръцете си ще осакатее, или ще се побърка с ума си.
Вярвало се също, че ще бъде наказан и всеки, който краде или подарява сол. И при двата случая ще го болят очите.
Солта може да предскаже дори времето. Ако стане влажна, ще вали дъжд
Заради тази истинност и всевластност солта присъства и в сватбения ритуал. Когато се връща невестата от венчило, посрещат я на прага с хляб и сол. Като клетва и пожелание - да не остава трапезата празна, да не сполетяват беди къщата, да остане късметът в дома, да не се появят в него лъжи и недоразумения.
Когато младите хапват ритуално преди тръгване от невестата, на коле¬нете им се сипва сол и те си солят всеки от коляното на другия. Това е магията за тяхното обвързване, оставане заедно за цял живот.
Младите опитват по хапка, натопена в солта, и сръбват от виното, за ж има помежду им сговор и обич, за да им спори във всичко, да са плодни н добри годините, които ще прекарат заедно, за да се развалят всички лоши срещи, защото солта разваля направените магии и предпазва от тях.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.

Опалване



Това е магически обред, целящ предпазването на човека от зловредни въздействия и демонични сили. Основава се на вярата в свръхестествените апотропейни възможности на кръга и огъня. Опалването е винаги кръгово, като се използват лесно запалими материали - памук, кълчища или вълнен конец. Прилага се при обичаите от жизнения цикъл на човека (раждане, сватба и смърт) и при лечение на тежки заболявания. Веднага след раждането бабите акушерки обикалят родилката и бебето с кълчища, които запалват. По този начин те предпазват майката и детето от навите. В районите на Южна Тракия зълвата, майката или някоя близка родственица от „целокупна къща и първо венчило" извършват обредно опалване на младоженците. Обичаят се извършва поотделно или заедно на двамата млади, които трябва да са стъпили върху сватбената възглавница, приготвена за първата брачна нощ. Най-често опалване се прави против „завързване" (лишаване посредством магия младоженците от възможност да извършат полов акт). В Западна България (Врачанско) е регистрирано ритуално опалване на кума по време на брачното свождане. В Източните райони на страната - Странджа и Бургаско, съществува практика да се опалва всеки починал. Опалване се извършва непосредствено след окъпването и стъкмяването на покойника от възрастни жени. Използват се кълчища или черни вълнени конци. Често обредът е съпроводено от словесна магия, целяща отстраняването на възможността от превъплъщаване на мъртвия. В цяла Северна България в деня след погребението (или на третия, деветия, четиридесетия ден) нечетен брой жени отиват да опалят с кълчища гроба на всеки мъртвец. След това забиват три вретена, заравят сварени яйца и „засаждат" три стръка чесън с корените нагоре. По този магически начин предотвратяват евентуалното превръщане на покойника във вампир. Обредът се извършва при строгото спазване на задължително ритуално мълчание. На места майката и бабата на болно от епилепсия дете извършват опалване с кълчища на болното. Изнасят го мълчешком през нощта на някой кръстопът извън селото, където протича магическото лечение.



За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.