Обичаи

Вълна



Вълната e митологичен символ на женското начало, на земята и нейната влага, а оттам и на всички хтонични демони и божества. Тя се намира в подножието на световното дърво и осъществява връзката с отвъдния свят на мъртвите и прадедите. Затова народът й приписва апотропейна магическа сила. В някои райони (Софийско) булката внася две къдели вълна в новия си дом и ги издига три пъти нагоре на прага на вратата. В други случаи младоженците се венчават, стъпили върху бяла вълна. Необходим елемент от сватбената обредност е запридането на вълна от невестата в близост до огнището. С вълна се украсяват сватбеното знаме и кумовото дръвце, сурвачките и китките при сватба или баене против самодивска болест. От вълна се правят мартениците. Червеният вълнен конец пази родилката и бебето от нави и самодиви. Той е основен апотропей срещу болестите (чума, епилепсия и др.). Вълната е атрибут на чумата и шарката. Според поверието тези персонифицирани болести се крият или спят във вълна и носят децата си убити във вълна. Вярва се, че вълната привлича гръмотевиците. Затова, когато гърми, стопаните гонят кучето далеч от къщи и затварят овцете в къшлите, тъй като козината им ще привлече гърма. Народната традиция забранява на жените да работят с вълна по време на Вълчите и Мишите празници, през Мръсните дни, както и в навечерието на всички големи годишни празници. Ако човек облече вълнена дреха, работена през тези дни, той ще се превърне във вампир или върколак след смъртта си. При заплаха от демони или болести стари жени приготвят за една нощ вълнено платно, през което провират децата за здраве. На Бабинден акушерките носят бяла и червена вълна, която залепват с мед по главите и лицата на децата, за да им пораснат дълги коси и бради. След всяко погребение родопските жени чепкат вълна, от която на деветия ден изпридат три нишки за прошка с покойника. Ако човек сънува вълна, на смърт е.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

* Българска митология – енциклопедичен речник, автор – Анани Стойнев, издателство „Захарий Стоянов”, 2006
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.