Обичаи

Вода


Един от основните и неизменни елементи при сътворението на света. Според дуалистични космогонични легенди, преди да се създаде този свят, земята била покрита с вода. В традиционните представи на българите водата е повече от земята. В християнизираното осмисляне на света това направил Бог, защото водата е потребна на всички и за всичко. Всекидневния живот е немислим без вода. Изключителното й значение намира адекватно отражение в схващания и поверия, чийто старинен произход е очевиден. Водата е предмет на всеобщо почитание и дори на култ. Отношението към нея е широко отразено в пословици, благословии, клетви, песни. На всички българи са известни изразите „върви му като по вода", „тече му като вода". В поверията всяка вода има стопан пазител, който се явява в образа на животно – овен, голяма жаба, риба, гущер, птица, но най-често змия с получовешка глава и криле. Стопанът не пакости на хората, но ако някой го види, не го закача. Във водата обитават различни духове, които народната представа вижда в персонифицирани образи – моми, жени и други. Отношението към водата е двойствено – духовете в нея се схващат като вредоносни сили, но от тях, т. е. от водата се очаква и помощ. Широко известна е практиката при извори, чешми да се оставя някакъв белег (парцалче, конец от дреха, камъче), за да не те сполети беда. Оставеното има смисъла на жертва. Нощем се пие вода в мълчание, за да не „урадиса" човек, т. е. да не налети на зло. При вода се ходи за изцеление, и то през нощта, в потайна доба, преди изгрев слънце. За омилостивяване на духовете във водата, т. е. на самата вода се принасят в жертва курбани. Вярва се, че водата и сама си взема жертва. Гръцкият историк от VI в. Прокопий съобщава, че славяните на Балканския полуостров почитат реките, изворите, принасят им жертва и гадаят при тях.
Народното вярване приписва на водата магическа очистителна, здравеносна и плодоносеща сила, свързана до голяма степен с нейните реални качества. Това обуславя широкото й участие в множество обредни и лечебни практики. Обикновено нейните очистително-предпазни и продуциращо-здравеносни функции са тясно преплетени. Прилагането на вода у българите като очистващо средство е засвидетелствано в писмени извори от IX в. Преди обсадата на Цариград в 813 г. цар Крум извършил лустрация (очистителен обред) като потопил краката си в морето, измил се и поръсил войската с вода. На всички българи са познати къпането, обливането, пръскането и запойването с вода, при което тя действа по контактен път. Известни са самодивски и русалски извори, които се посещават от болни в определени дни през годината с надежда за изцеление – през русалската неделя, на Спасовден или Петдесетница. Навред се знае търкалянето в роса за здраве на Гергьовден, къпането в реки и извори на Еньовден. Качествата и действието на водата се подсилват с помощта на определени условия и традиционни магически способности. Тя се поставя в досег с различни предмети, което концентрира в нея тяхната символика и повишава приписвания й свръхестествен характер. От значение са и времето, и мястото на използването й. Болно дете къпят, като водата наливат през сито или решето; калушарите слагат вода в нова паница; болен поливат с вода съвсем гол в полунощ (при първи петли) на кръстопът. Действието е съпроводено с наричането: „Както Иисус се окъпа в р. Йордан, така и от болния да се измият всички лошевини и нечистотии", което явно е късно привнесен християнски елемент. Жените мият косите си с вода, в която пускат дрянови пъпки от сурвакниците (на Сурваки), или с вода, която е пренощувала със зеленина в нея (на Гергьовден) и пр. Особено голяма сила обладава мълчаната вода, която се налива от чисто момиче (млада булка) в сватбени дрехи, през нощта (преди зори, преди изгрев слънце), от три източника и се носи при пълно мълчание. С нея посрещат невестата (или младожениите) в новия й дом. В котел с мълчана вода топят китки и пръстени на Еньовден, Гергьовден, Нова година и го оставят през нощта под трендафил „на звездите". На Гергьовден с мълчана вода, в която е сложена зеленина (или пък с роса), замесват обредните хлябове. Престоялата с цветя или зеленина В вода се нарича цветна.
По-специално значение се отдава на водата в конкретни моменти от годишния календарен цикъл или човешкия живот. Представата, че в нощта срещу Богоявление (когато свършват Мръсните дни) водата „спира" и се пречиства, поражда вярата в особените й магически възможности. С богоявленска вода мият на реката (чешмата) лемежа, ралника, палешника от каденето, домашните икони; поливат върху главините на лозята на Трифоновден. Очистителната и отгонваща сила на тази вода е трансформирана от християнската религия във вярата за светостта на водата. На Йордановден свещеникът топи кръст във вода и с нея (кръстена, светена вода) ръси по домовете за здраве. С богоявленска, кръстена вода на Йордановден, Ивановден u Бабинден къпят обредно младоженци, моми и момци, бабата акушерка, водача на коледарите, именниците – за очистване, прогонване на зли сили, осигуряване на здраве или плодовитост. Светена от свещеника вода се свързва и с други празници (Трифон Зарезан, Тодоровден, Великден) и обичаи. Със светена вода запойват родилка при трудно раждане; с нея тя мие лицето си и сипва във водата за всекидневното къпане на новороденото до 40. ден. Водата като очистваща се прилага при къпане на недевствена булка; поливат върху краката на родилка при първото й гостуване у майка й след очистителната молитва; след погребение мият лицето и ръцете си. Голяма продуцираща сила се приписва на лявата вода, явно обвързана с опозицията ляво-дясно.
Мъртвешка, смъртна вода е тази в съдовете при настъпването на смъртта. С предпазваща цел тя се излива и подменя с нова.
Водата се осмисля и като преход от света на живите към света на мъртвите. Вярва се, че душата на починалия се отправя към оня свят по вода. Граничната функция на водата се проявява в обичая Помана, в обичаите за дъжд Пеперуда и Герман, в обредите край вода при Кумиченето, Еньова буля, Мара Лишанка. Много често срещан мотив в приказната проза е този за Жива вода, която може да съживява мъртви. Водата е традиционно средство за осигуряване на успех при всяко начинание.


За изготвянето на справка „Обичаи и вярвания” на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
* Българска митология. Енциклопедичен речник. Съставител – Анани Стойнев. Издателство „Захарий Стоянов”. С., 2006.
*Архив на Агенция “Фокус” – отдел “Архив и бази данни” и други.