Обичаи

Огнището



Огнището е свято място в дома, замества понятията за къща, род и родина. Когато се строи нова къща, първо се избира място за огнището. То трябва да е на изток или на юг, никога на север или запад. Баенето против уроки става с баяна вода на огнището, там лоши магии не се правят, „не хващат" Лоши магии се правят само на пусто място. На огнище се лекува и изплашване. Вдясно от огнището е и мястото на змията стопанин и закрилник на дома. На огнище може да се заколи и жертвеното животно за голям празник. Тогава то се превръща в древноезически олтар с жертвен огън.
При сватба краят на бялата пътека, по която стъпват води до огнището. Олтарът на дома. Прозорецът, през който слънцето. Огънят, който прилича на слънчев. Вратата, която свързва световете - на хората и на божествата; на земята и на небето. До нея невестата непременно трябва да стигне, за да извърви докрай пътя, който е поела.
Свекървата (на някои места това прави и заложничката) води невестата на огнището и три пъти го обикалят заедно. Покланя му се като на най-свещено място и сякаш възкръсва за нов живот. Едва сега истински влиза в дома, става част от него.
Разравя жаравата в него. Разгарянето на огъня е вълшебно изгряване на слънцето, ново раждане. Ако отделянето на невестата от дома й и мястото и в предишния живот се приема като временна смърт, то край огъня става нейното второ раждане, магическо прекрачване от невидимия,, долния" свят. оставане на „белия свят", тук, на Земята. С ритуала на огнището смъртта се превръща в живот. Пространството в новата къща става светло, топло ). Невестата с маша в ръцете си го прави свое, създава сама, като митичното първотворение на света, своя дом. Новият живот, пространството на новия й дом не е установено, веднъж завинаги дадено, то се създава и жената участва в този дълъг и не толкова лек процес-преход.
Веднъж прекрачила до огнището, тя вече не може да се върне, остава в дома. Всъщност там става истинското й приемане. Ако жената е пристанала и я приемат до огъня, значи я приемат и в къщата. На момата, „минала през огнището", вече се гледа като на невеста. Ако веднъж край огнището се е намерило място за нея, ако е разровила вече жаравата, втори път не го прави, дори това да обедни малко сватбения ритуал. Вратата се преминава само веднъж. На огнището може да стане и венчавката на:
В символиката на българската сватба преминаването през огнището е като пристъпяне в „долния свят" и е равнозначно на встъпване в брак. Като картини сякаш на този брак са съвместното раздухване на въглените от двамата (или от невестата и девера), оставането й наблизо „да се нажежи" oт топлината на пламъците, държането на малко дете край огнището, разбиването от нея на съд на огнището и др.
Когато се кладе за първи път огън на ново огнище, най-старата жена плочата с „неначната вода" и го благославя: „Дай, Боже, на това огнище да къкрят и кипят големи грънци по сватби, кръщенета и сборове! Дай, Боже, да се палят пещи с хлябове по косачи, копачи и жътвари. Кътовете да са пълни с дечица, а огнището никога да не угасва!"
Вярва се, че който изнесе пепел и огън от огнището, изнася и берекета.
Първата задача на стопанина, когато влезе в нов дом, е да запали огъня в новото огнище. Той е първи, магически огън. Въглените от него могат да се донесат от бащиното огнище и тогава ще са вълшебна връзка с дома на родителите. Ако се пренася стара къща, въглените и пепелта от огнището й, заедно с щипка квас, боклук, пръст от четирите ъгли и средата на всяка стая, ще пренесат в новия дом и берекета, и късмета на стария. Ако пък тях никога не ги е имало, нищо не се донася. Огнището се гаси завинаги. Нищо да не напомня за някогашни беди и несполуки.
Въглени за нов огън могат да бъдат пренесени също от кръстника, най-възрастния мъж в селото, чужд мъж. Първият огън не трябва да изгасва едно/три денонощия. Трябва да се разгори с висок пламък, димът да върви право нагоре, на изток, да не се върти, обръща обратно, да не „захлупи някого''. На него най-напред се слага водата за курбана и се опичат питата и ястията жертвоприношение.



За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:
*Български магии и гадания, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2007
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.