Обичаи

Петровден



ПЕТРОВДЕН (29 юни) – празник, който в източноправославния календар е посветен на светите апостоли Петър и Павел. Народната вяра тачи в този ден св. Петър, един от петимата братя юнаци, комуто при подялбата на НЕБЕТО и ЗЕМЯТА се паднали райските ключове. На отделни места Петровден се мисли като преход към нов годишен сезон. В Пловдивско се вярва, че на Петровден „се задава студът”. Празникът съвпада с усилената жътва, но няма забрана за работа. Смята се, че „сам свети Петър видял как хората жънат и грабнал сърпа да им помага”. Обикновено се жъне до обяд. В някои райони по време на жътвата се извършва обредното събличане и прощаване на младата БУЛКА от КУМОВЕТЕ. На Петровден завършват двуседмичните Петрови пости. Отговява се с петровско пиле. На места то е курбан и от него се раздава. В жертва се принасят и червени ябълки петровки, особено от жени, които имат починали деца. В случая практиката се основава на семантичната връзка на ябълката със света на мъртвите, или се залага на ябълката като символ на плодородието. На Петровден се колят ОБРЕЧЕНИ курбани за здраве, устройват се селски сборове и храмови празници. При суша на Петровден правят молебени зa дъжд; черкуването за дъжд често се съчетава с общоселски курбан.

Петър е роден на брега на Галилейското езеро във Витсаида. Бил рибар, но когато Исус го повикал „Ела с мен. От днес ще ловиш хора вместо риби", тръгнал и вървял неотлъчно по стъпките на новия си Учител. Първото му име било Симон, но Христос го нарекъл Петър, което означава камък, и знаел, че с неговата помощ ще изгради храм за християните, здрав и неразрушим като вярата на своя апостол. Във всички важни моменти Петър бил до своя учител, той предложил Матей да заеме дванадесетото място на Юда, който не успял да понесе собственото си предателство и часове след като продал Христос, се обесил. Свети Петър покръстил на Петдесетница три хиляди души и обяснил на хората защо апостолите говорят на различни езици: „Не са пияни, а Светият дух е слязъл при тях." Мнозина приемали християнството, щом чуели апостол Петър. Станал най-добрият „рибар на човешки души" точно както му обещал Учителят. Дълго време палачите на християнството не успявали да го погубят. Участта му на мъченик и защитник на вярата го застигнала при император Нерон, чиято кървава разправа с християните на арената, в клетките с лъвовете, в историята е записана като жестока. Когато осъдили апостол Петър да бъде разпънат на кръст, той се помолил на палачите: „Не съм достоен да умра като Спасителя, обърнете ме с главата надолу." Обърнали го. Умрял в мъки на 29 юни 67 г. Същия ден бил посечен с меч и апостол Павел. Затова църквата е наредила празниците им един след друг в празничния си календар.

МОЛИТВА КЪМ СВ. ПЪРВОВЪРХОВНИ АПОСТОЛИ ПЕТЪР И ПАВЕЛ
Първопрестолни между апостолите и учители на вселената, молете Владиката на всички да дарува на вселената мир и на душите ни велика милост.

ИКОНИ
Обикновено ги изобразяват заедно. Прави в цял ръст те придържат макет на кръгъл храм. Петър е с къса бяла брада и коса. В лявата ръка държи ключовете от рая, с дясната поддържа храма. Изображението е отзвук от библейския текст: „Ти си Петър и на тоя камък ще съградя църквата си; и портите на ада няма да й надделеят. Ще ти дам ключовете на царството небесно..." (Евангелие от Матея, 16:18-19) Апостол Павел е вдясно, с тъмни коси и брада и с евангелие в ръце - символ на неговата мъдрост и поучения.

РИТУАЛИ
На Петровден свършват петровденските пости. Те започват първата седмица след Свети дух и големината им зависи от това кога е празнуван Великден. Отговява се с петровска ябълка и петровско пиле. Прави се млечна баница (млечник), за да е сладка годината като млякото. Традиционно ястие за празника е и бито прясно сирене, което се пържи в тиган с брашно. Нарича се „бял мъж".
Жените носят в църква ябълка и кулак (малка печена питка), свещеникът ги осветява, а после се раздават на съседи и близки. Вярва се, че на „оня свят" близките им ще има какво да си хапнат.
На Петровден може да се работи до обед. Празникът се пада по време на жътва и според вярването на този ден дори и светецът Петър взима сърп и жъне.
Някъде ходят рано сутрин на нивите, бостана, лозето, хвърлят ситни камъчета и на принципа на имитативната магия се надяват да предизвикат голямо плодородие.
Празнува се от хора, които имат овце и/или мандри. До това време те са събрали „благото" прясно сирене и канят гости на обяд.
Петровден е ден за сборове по селата, за народно веселие и почит към светеца.
Ако жените не работят домашна работа, а мъжете не впрягат волове и не ги изкарват на полето, ще има плодородие.
Заедно с Гергьовден и Илинден празникът е свързан с горещото лятно слънце, с умирането и възкръсването на всяка нова стопанска трудова година и заедно с това с легендата за доброволната жертва - тази, която е най-скъпа на Бога.

ЗАБРАНИ
Който не спазва петровските пости и яде блажно, ще му се появи краста по кожата.

МЕТЕОРОЛОГИЧНИ ПРОГНОЗИ
Ако денят е горещ, по коледните пости ще е голям студ. Ако духа вятър, на Коледа ще вали сняг.
Ако на Петровден кучетата спят свити - зимата ще е студена, ако са се опънали свободно на земята - ще е мека.
Ако кукувицата кука все още, зимата ще е мека. Ако е спряла да кука от десет дни, ще е тежка и студена.
Ако след Петровден дюлите отново цъфнат, зимата ще е много студена.

ОБРЕДНИ ВЕЩИ, ХРАНИ И СИМВОЛИ
Трапеза.
Пиле, ябълки петровки, „бял мъж", тиквеник. Пилето може да се напълни с ориз, със сирене и магданоз и пр.
Ябълка.
Ябълката е символ на неизтощима жизненост, магия, радост от живота и участие в необяснимата мистерия, наречена „отвъден свят". Тя е символ на любов и плодородие. Влюбените си разменят ябълка като знак за голямата си любов. С ябълка калесват (канят) на сватба. Младоженците ядат червена ябълка, за да се обичат и да имат деца, а след първата брачна нощ младоженката, ако е честна, вместо риза показва ябълка и върху нея сватбарите оставят пари. Млади съпрузи изяждат двете половинки на червена ябълка, за да приличат децата им на тях.
Ябълката свързва света на живите с царството на мъртвите. Смята се, че Архангел Михаил отнема душата с този плод. Ябълки слагат и в специална торба до мъртвеца. Тях той трябва да занесе на своите роднини, починали преди него. Ако умре неженен, цяло малко ябълково дръвце, „уруглица", се забива на гроба вместо кръст. То е отсечено до самия корен и на заострените му клони се слага по една „позлатена" ябълка. Уруглицата върви с душата по пътя й към рая. Когато изсъхне, разделя се с нея, защото не може да влезе през вратите на рая - те са отворени само за душите. Това е всъщност интуитивното прозрение на идеята за световното дърво като посредник между двата свята, като част от приобщаването към света на праотците ни. Свети Петър е пазачът на Райската градина, затова на него се принася в жертва ябълка петровка. Ябълката е плодът от райската градина. Около ябълковото дърво в рая кръжат като мушици душите на децата. Само когато майките им раздават на земята, светецът им позволява да си хапват от плодовете на райското дърво.
От ябълка се правят поливки за лекуване на различни болести. Ако бременна жена иска да роди здраво дете с червени бузки, трябва да излезе след залез слънце и да погледне към ябълковото дърво през зимата или към плодовете му през лятото и тогава всичко ще се получи точно както си го е пожелала.

ИМЕННИЦИТЕ
Петър (гр. „камък"), Петра и техните производни:
Пейко, Пейо, Пейчин, Пейчо, Пеко, Пело, Пельо, Пендо, Пене, Пени, Пенко, Пено, Пенчо, Пеньо, Пепо, Перко, Перо, Перун; Пейа, Пейка, Пека, Пена, Пени, Пенка, Пенча, Пенчина, Пеня, Пепа, Пепита, Пепка.
Петранко, Петре, Петрун, Петруш, Петърчо, Петьо, Петю, Пеци, Пецо, Печо; Петра, Петрана, Петранка, Петрашка, Петрина, Петрица, Петричка, Петрия, Петруна, Петрунка, Петруца, Петруша, Петрушка, Петя.
Пешат, Пешко, Пешо, Пеца, Пеша, Пешка
Пиер, Пиерета, Петияна.
Камен, Каменка и техните производни: Каменчо, Камо, Качо, Кашо, Кама.
Павел, Павлина и техните производни:
Павелко, Павелчо, Павко, Павле, Павли, Павлик, Павлин, Павлинчо, Павломир, Павльо, Пайко, Пайо, Пако, Палко, Пало, Палун, Палунко, Палуш, Палчо, Пальо, Палян, Пато (може и от Паскал, Парашкев), Патьо, Паул, Паулин, Паци, Пацо, Пачо, Пашо, Полин;
Павелка, Павла, Павлена, Павлетка, Павлиета, Павлинка, Пайка, Пала, Палка, Палуна, Палуша, Паола, Паолина, Пата, Паца, Поли, Полина, Полинка, Палка, Поля.

За изготвянето на справка Обичаи и вярвания на Агенция “Фокус” са използвани следните източници:

* Българска митология – енциклопедичен речник, автор – Анани Стойнев, издателство „Захарий Стоянов”, 2006
*Български светци и празници, автор - Лилия Старева, книгоиздателска къща Труд, 2005
*Архив на Агенция “Фокус” - отдел “Архив и бази данни” и други.